Това сочи доклад за качеството на живот в Турция, изготвен от Европейската фондация за подобряване условията на живот и труд.
Мнозинството от турците са доволни от начина си на живот в области, зависещи от лично тях, например – семейния живот. Големите разлики в мненията обаче се констатират в сферите, за които пряко отговорна е държавата: като образованието и стандарта на живот.
В доклада, с който Портал ЕВРОПА разполага, се отчита още, че има твърде големи разлики в доходите на турските домакинства, съответно и в тяхното разпределение. Почти половината от анкетираните граждани на Турция заявяват, че са изправени пред значителни затруднения в плащането на поне една от нуждите на домакинствата си през годината.
Директорът на Фондацията за подобряване условията на живот и труд Йорма Карпинен коментира резултатите от проучването така: “Този доклад показва цялостната картина на социалния живот в днешна Турция. Въпреки че все още има много големи разлики в сравнение с ЕС, ясно се забелязва, че е реализиран напредък по отношение на качеството на живот на турските граждани.”
Турското общество е младо, почти една трета (29%) от населението е на възраст под 15 години. Прогнозите са, че през 2023 година населението на Турция ще нарасне до 90 милиона души, а през 2050 ще достигне 100 милиона, като по този начин – при това само след едно десетилетие – ще надмине дори населението на Германия – страната в ЕС с най-многочислено население към момента.
Доходът на гражданите е по-малък в сравнение с която и да е държава-членка на ЕС, България и Румъния не включени, тъй като данните на проучването са от преди 20. БВП на глава от населението е далеч под средното за ЕС, макар че от друга страна, растежът на турския БВП се осъществява с много по-високи темпове, ако го сравним с общия коефициент на ЕС-15.
Докладът на Европейската фондация за подобряване условията на живот и труд отчита също така, че повишаването на предлагането на работни места е сред най-големите предизвикателства за турската политическа класа в демографски аспект. Независимо от това, че отношението към работата на турците е положително, много по-малка част от трудоспособното население участва на пазара на труда в сравнение със средното за ЕС. Значителни са и различията между половете: над пет пъти повече са мъжете в сравнение с жените, наети на платена длъжност; и два пъти повече са жените, използвани за безплатни семейни работници, отколкото мъжете с такива функции.
Портал ЕВРОПА ви припомня, че след срещата му с Ивайло Калфин на 21 март тази година в София, главният преговарящ за Турция Али Бабаджан каза: „Евроинтеграцията на Турция е труден процес. Освен осъществяването на самите реформи, за приемането на Турция в ЕС е необходимо да се постигне и консенсус за това между всичките 27 страни-членки, по която и да е преговорна глава, по това дали Турция е изпълнила критериите или не, тоест на най-различни нива. България и досега ни е оказвала много силна подкрепа за ЕС. И нашето най-голяма желание е тази подкрепа от България, вече и като пълноправен член на ЕС, да продължи и по-нататък. Особено в контактите си с някои от другите страни-членки, които не познават Турция и вероятно ще бъдат затруднени да разберат проблемите й и да проследят това, което реално се случва в страната, с цел те да бъдат убедени за евроинтеграцията й.”
Миналата седмица Кристина Наги, говорител на Оли Рен, заяви: "От страна на Европейската комисия бе изразена готовност за откриване на три нови глави във водените с Турция преговори до края на германското председателство на Европейския съюз, което завършва на 30 юни.
Според нея тези глави най-вероятно ще са "Икономика", "Статистика" и "Финансов контрол". Досега са били отворени две глави - "Наука и изследвания" и "Предприятия и индустрия", като първата вече е затворена.
(europe>bg,14-05-2007 г.)
Read more...
