Турция обяви, че отзовава своя посланик във Вашингтон в отговор на приетата от Комитета за международни отношения на Камарата на представителите на САЩ резолюция за признаване на геноцида над арменците в Османската империя, предаде телевизия NTV.
Очаквайте подробности.
Турският президент Абдуллах Гюл осъди резолюцията на Комисията по външните отношения към американската Камара на представителите, в която масовите убийства на арменци от османските турци са признати за геноцид.
За съжаление някои политици в САЩ се оказаха глухи за призивите да проявят разум и отново се опитаха да жертват големите проблеми за малки вътрешнополитически игри, отбеляза Гюл.
Той определи решението на комисията като "неприемливо" и изтъкна, че то няма никаква валидност или значение за турския народ.
Председателят на Националното събрание на Армения Тигран Торосян изрази благодарност към американските конгресмени за одобряването на резолюцията.
Изразяваме благодарност към колегите от Конгреса, които проявиха високи морални качества и без да се поддават на различен натиск, гласуваха резолюцията, заяви Торосян на извънредно заседание на парламента.
Комисията по външни отношения на американската Камара на представителите одобри резолюцията като в подкрепа на документа се обявиха 27 конгресмени, 21 бяха против.
По-рано президентът Джордж Буш се противопостави на тази стъпка и предупреди, че тя може да нанесе сериозни щети на отношенията с Турция и да подкопае американската политика в Близкия изток и военната операция в Ирак, където американските сили зависят от транспорта на оборудване и други доставки през Турция.
Председателят на Камарата на представителите Нанси Пелоси смята да предложи резолюцията за гласуване пред пълния състав на Камарата, но все още не е определена дата, съобщиха от офиса й.
Сенатът също обмисля подобна резолюция, заклеймяваща като геноцид убийството на над един милион арменци между 1915 и 1923 г.. И двата документа имат чисто символичен характер и не изискват подписа на президента.
Турция отхвърля твърденията за геноцид над арменците в Османската империя. Арменската страна твърди, че около 1,5 мил. арменци са загинали при масовите кланета.
Анкара от своя страна посочва, че около 300 хил. арменци и най-малко още толкова турци са били убити при вълненията, предизвикани от въстанието на арменците, които се включили на страната на руската армия във войната.
Държавният департамент на САЩ изрази съжаление заради приетата от комисията към Камарата на представителите резолюция.
Правителството продължава да се противопоставя енергично на тази резолюция, която може само да навреди на отношенията между САЩ и Турция и на американските интереси в Европа и Близкия изток, допълни той.
Зам.-държавният секретар на САЩ Никълъс Бърнс призова Турция да не предприема "конкретни" действия в отговор на резолюцията, предаде Ройтерс.
Асошиейтед прес съобщи, че американската администрация ще се опита да упражни натиск върху лидерите на демократите, за да не бъде насрочвано гласуване на проекторезолюцията в Камарата на представителите. Ако текстът бъде внесен за гласуване от целия състав на Камарата, се очаква той да бъде приет, отбелязва АП.
Приемането на резолюцията стана в момента, когато турският премиер Реджеп Тайип Ердоган потвърди, че правителството му изготвя план за получаването на одобрение от парламента за военна операция в Северен Ирак за ликвидиране на кюрдски бунтовници.
Последователно и Държавният департамент, и Белият дом официално предупредиха Турция да не предприема военно навлизане в Северен Ирак в отговор на трансграничния обстрел на кюрдските сепаратисти.
Българският парламент обсъжда миналата година проекторешение за признаване на геноцида над арменците в Османската империя през периода 1915-1922 г. С 56 гласа "за", 81 "против" и 33 "въздържали се" Народното събрание отхвърли проекторешението, което бе внесено от депутати от групата на "Атака", които поискаха 24 април да бъде обявен за ден на възпоминание на жертвите.
Парламентарна комисия в САЩ прие закон за арменския геноцид от 1915 г.
Турци протестираха в Истанбул срещу одобрената резолюция от Комисията по външна политика към Камарата на представителите на американския Конгрес.
Комисията на Камарата на представителите окачестви като геноцид клането на 1,5 млн. арменци в Османската империя през 1915 г.
Американски конгресмени разгневиха Турция, след като Комисията по външна политика към Камарата на представителите в САЩ одобри резолюция, определяща като геноцид убийството на над 1,5 млн. арменци в Османската империя в началото на ХХ век, предадоха агенциите. Документът бе одобрен от 27 конгресмени, а 21 гласуваха "против".
Председателят на Камарата на представителите Нанси Пелоси ще предложи резолюцията за гласуване пред пълния състав на Камарата, но все още не е определена дата. Очаква се това да стане до средата на ноември. Документът най-вероятно ще бъде одобрен и там, тъй като демократите, които го подкрепят, имат мнозинство.
Сенатът също обмисля подобна резолюция, заклеймяваща като геноцид убийството на арменци от османските турци. И двата документа имат чисто символичен характер и президентът Джордж Буш не е задължен да я ратифицира.
Самият Буш се противопостави на резолюцията още при внасянето й в Комисията по външна политика. Той предупреди, че приемането й може да нанесе сериозни щети на отношенията с Турция и да подкопае американската политика в Близкия изток и военната операция в Ирак. Там силите на САЩ зависят от транспорта на оборудването и на други доставки през Турция. Белият дом вчера изрази силно разочарование.
Държавният департамент също изрази съжаление. "Продължаваме да се противопоставяме на резолюцията, която само може да навреди на отношенията между САЩ и Турция, както и на американските интереси в Европа и Средния изток", обяви говорителят Шон Маккормак.
Зам. държавният секретар по външната политика Никълъс Бърнс обяви, че администрацията е "много разочарована" от вота. Но той се надява Турция, която е "един от най-ценните ни и важни съюзници", да не предприеме мерки за разваляне на двустранните отношения.
Анкара реагира много остро, президентът Абдуллах Гюл осъди документа. "За съжаление някои политици в САЩ се оказаха глухи за призивите да проявят разум и отново се опитаха да жертват големите проблеми за малки вътрешнополитически игри", обяви той. Гюл определи решението на комисията като неприемливо и изтъкна, че то няма никакво значение за турския народ.
Правителството на премиера Реджеп Ердоган призова Камарата на представителите на САЩ да остави без последствие "безотговорен текст", тъй като в противен случай двустранните отношения могат "да бъдат поставени в опасност", предаде АФП. "Надяваме се, че Камарата на представителите ще прояви разум и няма да придвижи напред тази резолюция", заявява в комюнике кабинетът. Турското правителство е "ужасено от приемането на резолюцията. Несправедливо е турската нация да бъде обвинявана за престъпление, което никога в своята история не е извършвала", се казва още в документа.
Турция отхвърля обвиненията за геноцид над арменците в Османската империя. Арменската страна твърди, че около 1,5 млн. арменци са избити при масовите кланета през 1915-1917 година. Според Анкара пък около 300 хил. арменци, но и най-малко още толкова турци са били убити при вълненията, предизвикани от въстанието на арменците, включили се на страната на Русия в Първата световна война.
в."Сега",12.10.2007
Турският президент Абдула Гюл определи като "неприемливо" гласуването на резолюцията. [Гети Имиджис]
Комисията по външни отношения на Камарата на представителите на САЩ прие в сряда (10 октомври) резолюция, определяща като геноцид масовите убийсства на арменци в Турция в началото на 20-и век. Този ход, критикуван от високопоставени ръководители в Анкара и Вашингтон, дава възможност цялата Камара да гласува необвързващия документ.
Резолюция 106 бе одобрена с 27 срещу 21 гласа въпреки призивите на президента на САЩ Джордж Буш, държавния секретар Кондолиза Райс и министъра на отбраната Робърт Гейтс за отхвърляне на документа.
"Ние всички дълбоко съжаляваме за трагичните страдания на арменския народ, които са започнали през 1915 г.," каза Буш в коментар преди гласуването в сряда. "Тази резолюция не е правилният отговор на тези исторически масови убийства и нейното приемане ще нанесе огромни вреди на нашите отношения с основен съюзник в НАТО и в глобалната война срещу тероризма."
Арменците твърдят, че 1,5 милиона техни сънародници са били избити от отоманските турци между 1915 и 1917 г. с цел да бъдат прогонени от Източна Турция. Макар да признава, че хиляди арменци наистина са загинали през бурното време на Първата световна война, Турция категорично отхвърля твърденията, че е имало геноцид.
Позицията на администрацията на Буш е, че Турция и Армения трябва сами да решат спора си и че Съединените щати няма да помогнат за помирението им, ако се намесят в дебата.
Проектодокументът, внесен от депутата демократ от Калифорния Адам Шиф и някои други законодатели в края на януари, е необвързващ и до голяма степен символичен. Алън Лайтман, професор по история в Американския университет, обясни в сряда, че подобни мерки не могат да променят законите или политиката на САЩ.
"Една необвързваща резолюция изразява чувствата или мнението на Конгреса," каза Лайтман за "Гласът на Америка". "Може да е на едната камара на Конгреса, може да е на двете камари на Конгреса, но тя всъщност не променя политиката, защото няма силата на закон."
Въпреки това турски официални представители лобираха активно против приемането й. Когато тя бе одобрена от комисията в сряда, последва незабавна реакция.
"Одобрението на тази резолюция от комисията е безотговорно действие, което ще затрудни в един много деликатен момент отношенията с приятел и съюзник, както и едно стратегическо партньорство, подхранвано от поколения насам," заяви турското външно министерство в декларация. Като изрази съжалението си за приемането на резолюцията, помощник държавният секретар на САЩ Никълъс Бърнс каза, че Райс ще се обади на турските лидери в четвъртък, за да обясни позицията на САЩ.
"Съединените щати признават огромните страдания на арменския народ, причинени от масовите убийства и принудителните депортирания в края на Отоманската империя," каза той. "Подкрепяме пълното и справедливо разкриване на зверствата, жертви на които са станали около 1,5 млн. арменци по време на Първата световна война, а това не се постига с Резолюция 106 на Конгреса."
"Очевидно ще изразим пред лидерите на Турция нашето дълбоко разочарование, факта, че бяхме против тази резолюция," каза Бърнс.
Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com,11/10/2007
Турция планира военна операция в Северен Ирак
Целта е да се прочисти района от активисти на Кюрдската работническа партия
Щабът на турската армия е разработил четири варианта за операция в Северен Ирак срещу кюрдски бунтовници. Те са предоставени на турското правителство, съобщиха информационните агенции.
Днес турският кабинет ще се обърне към парламента да разреши провеждането на военна акция в пограничните райони на Ирак, съобщава вестник „Хюриет".
Първият вариант на операцията предвижда навлизане на военен корпус на 5-10 километра в територията на Ирак и цялостно поемане на контрола върху турско-иракската граница. „Хюриет" отбелязва, че този вариант трудно би се реализирал с оглед на ситуацията в Ирак и действащите международни споразумения.
Втората възможност е турски специални части и вертолети да осъществяват операции в определени точки на Северен Ирак, унищожавайки базите на кюрдските бунтовници, които да бъдат транспортирани на турска територия.
Третият вариант предвижда въздушна операция в района на планинския хребет Кандил, където според турските военни е разположена база на Кюрдската работническа партия. Според турското командване „интензивната бомбардировка ще нанесе силен психологически удар върху
Терорисктичната групировка".
Четвъртият вариант се състои в провеждането на наземно-въздушна операция в Северен Ирак. „Хюриет" допуска възможността той да бъде предпочетен, тъй като при него с минимални загуби за турската армия в най-кратки срокове може да се достигнат набелязаните цели и военните да се върнат на турска територия.
Турският премиер Таип Ердоган отбеляза, че целта на планираната военна операция в Север Ирак е прочистването на района от активисти на Кюрдската работническа партия. Според него броят на сепаратистите в района около 3500 души.
Според информационната агенция Dogan турската авиация бомбардира позиции на кюрдите в пограничните райони с Ирак, а артилерията обстрелва техни лагери в Северен Ирак.
Официалните власти в Багдад и управата на Северен Ирак предупредиха, че планираната турска операция на иракска територия е недопустима. Те предупредиха, че евентуално навлизане на турски военни ще означава „агресия срещу Ирак и териториалната му цялост".
Турският премиер Ердоган на свой ред подчерта, че Турция няма претенции върху териториалната цялост и суверенитета на Ирак.
News>bg,11.10.2007
Турската армия провежда мащабна операция срещу кюрдски бунтовници около границата с Ирак, съобщи агенция „Новости".
Военните обстрелват местата, където има струпване на бунтовници.
Акцията беше предприета след като през последните дни 15 турски военни бяха убити от сепаратисти, след като попаднаха в засада югоизточната провинция Ширнак, разположена до границата с Ирак.
В бойните действия са се включили и специални части. В провинциите Шарнак и Хакяри се прехвърлят допълнителни армейски части, бронетехника и артилерия.
Източници от Северен Ирак съобщават, че в трите планински района, граничещи с Турция -Канимаси, Наздур и Синат, са паднали около 200 артилерийски снаряда.
Засега няма официален коментар по тази информация от страна на турските военни.
Вчера под председателството на турския президент Абдула Гюл се проведе извънредна среща по въпросите на тероризма между премиера и началника на генералния щаб на турската армия.
След срещата беше разпространено изявление, в което се казва, че турските власти ще предприемат решителни мерки срещу терора на сепаратистката Работническа партия.
News>bg,09.10.2007
Анкара
Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган днес даде разрешение да бъдат взети всички необходими мерки за борбата срещу бунтовниците от Кюрдската работническа партия /ПКК/, включително и операция в Северен Ирак, където сепаратистите имат бази, предаде Ройтерс.
Дадена бе заповед за вземането на всякакъв вид мерки, включително и трансгранична операция, съобщи канцеларията на Ердоган след среща на високопоставени турски представители във връзка с ескалацията на насилието от страна на кюрдските бунтовници срещу турските сили за сигурност, при което бяха убити 15 турски войници.
Председателят на турския парламент Кьоксал Топтан предупреди САЩ за отрицателните последици каквито може да има приемането на законопроект за признаване на арменския геноцид.
Надявам се да ви убедя в пагубните последици, каквито ще има този законопроект, ако бъде приет, за отношенията между нашите две страни и ще са нужни десетилетия те да бъдат възстановени. Това се казва в писмо на Топтан до председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси. Неизбежно приемането на подобно решение ще се отрази негативно върху турско американските отношения и ще навреди на усилията за нормализиране на отношенията между Турция и Армения, подчертава Топтан в писмото, цитирано от Анадолската агенция. Проектът за признаване на убийствата на арменци в Анадол през 1915-1917 г. като акт на геноцид ще бъде разгледан следващата седмица в комисията по външните работи на Камарата на представителите. Турция е категорично против квалифицирането на тези събития като геноцид. В телефонен разговор с президента Буш турският премиер Ердоган подчерта, че подобно решение ще засегне турско-американското стратегическо партньорство.
БГНЕС,2007-10-07
© Blogger template The Beach by Ourblogtemplates.com 2009
Back to TOP
