Eвропейската алтернатива на Турция е неизбежна и
един ден тя ще бъде неотделима част от Европа като политическо, икономическо и културно пространство!

„Алфа“ може да получи контрола над „Тюрксел“

Шансовете на „Алфа“ да установи контрол над най-големия турски мобилен оператор „Тюрксел“ нараснаха, пише „Ведомости“.

В решението на съда от Британските Вирджински острови /BVI/ от 22 април /с копие, от което разполага „Ведомости/ се казва, че влизащата в „Алфа-груп“ „Алтимо“ има право да си присвои 51% от компанията „Чукурова Телеком Холдингс“ /ЧТХ/. А тя притежава 53% от „Тюрксел Холдинг“, която на свой ред контролира 51% от „Тюрксел“. „Алтимо“ заведе дело срещу „Чукурова“ през април 2007 г., обвинявайки партньора си в неизпълнение на кредитното споразумение за 1,707 милиарда долара, обезпечено с 51% от акциите на ЧТХ. Споразумението бе част от сделка, в хода на която „Алфа“ купи от „Чукурова“ 49% от ЧТХ за 1,6 милиарда долара. През ноември 2006 г. турците погасиха част от дълга – 367 милиона долара, а останалите 1,35 милиарда „Алтимо“ поиска да бъдат върнати предсрочно, позовавайки се на просрочване на плащанията. „Чукурова“ не плати, а „Алтимо“предяви правото си върху акциите на ЧТХ. Първоначално съдът в BVI взе страната на „Чукурова“: през април 2007 г. той забрани на „Алфа“ да преведе на свое има акциите, а през ноември 2007 г. отказа на „Алфа“ правата върху тези книжа. В новото решение се казва, че съдът, откривайки грешки при внасянето от „Алфа“ на исканията към партньора, не е бил прав. За момента „Алфа“ няма да се стреми към пререгистриране на акциите на свое име, а ще изчака изхода от друго дело – според което „Чукурова“ е нарушила собственото си кредитно споразумение /този иска „Алфа“ също гледа на BVI/, твърди източник, близък до „Алтимо“. А още „Алтимо“ за момента няма право да увеличи дела си в „Тюрксел“. В сила е забраната, издадена от Нюйоркския арбитраж, структури на „Алфа“ да владеят повече от 5% в украинските компании – конкуренти на „Киевстар“, а делът в „Тюрксел“ дава косвен дял в една от тях. Подчинявайки се на това решение, в края на 2007 г. „Алфа“ продаде половината от пакета в ЧТХ /24,5%/ на казахския „Visor Holding“. Съдебното решение за присвояването на акциите има ключово значение, смята съдружникът в юридическата фирма „Джон Тайнър и партньори“ Валери Тутъйхин: „Чукурова“ вече няма право да ги заложи отново, да ги препродаде и др. „Решението е промеждутъчно; потвърждаването на правото върху акциите не е достатъчно, за да преминат в собственост на трети лица /Алтимо/: трябва да бъде обявена неплатежоспособност на „Чукурова“ по кредита“, възразява съдружникът в адвокатската кантора „Бартолиус“ Юлий Тай. Старши вицепрезидентът на „Алтимо“ Кирил Бабаев е сигурен в победата, представителите на „Чукурова“ възнамеряват незабавно да оспорят решението от 22 април, се казва в изявление на компанията.

БГНЕС,25.04.08

Read more...

Храмов комплекс в Турция е по-стар от египетските пирамиди


Археологът Клаус Шмит от Германския археологически институт откри в Турция храмов комплекс, който е два пъти по стар от всички подобни съоръжения на планетата, съобщи в. "Гардиън", цитиран от БТА.

"Това място е истинска звезда - споделя Шмит, застанал под едно самотно дърво на върха на хълм, който е на 55 км северно от границата между Турция и Сирия. - В първата минута, след като го видях за пръв път, разбрах, че имам две възможности: да си тръгна, без да казвам нищо, или да работя на тези разкопки до края на живота си."

Зад археолога са първите гънки на Анадолското плато. Пред него на стотици километри се простира Месопотамската равнина, подобна на море с цвета на прах. Право напред са каменните кръгове на Гьобекли тепе, скрити под склона на хълма.

В сравнение със Стоунхендж те не поразяват с размера си. Нито една от разкопаните окръжности (засега само четири от общо 20) не са с по-голям диаметър от 30 м. Два 5-метрови стълба с Т-образна форма се издигат най-малко на 1 метър над останалите. Находките обаче са уникални с издяланите върху тях релефи на глигани, лисици, лъвове, птици, змии и скорпиони и с възрастта си. Камъните са издялани около 9500 години преди Христа. Те са 5500 години по-стари от първите градове на Месопотамия и 7000 години по-стари от Стоунхендж. Хората, които са ги издигнали, дори не са имали глинени съдове и не са отглеждали пшеница. Живели са в селища, но са били ловци, а не земеделци.

До неотдавна археолозите смятаха, че само развити общества с йерархична структура са можели да издигат такива монументални съоръжения и че те са се появили едва с възникването на земеделието, каза професорът по антропология Иън Ходър от Станфордския университет, който от 1993 г. ръководи разкопките в Чатал-хююк, най-известния обект от неолита в Турция.

Според Ходър находката край Гьобекли тепе променя всички досегашни представи, защото е сложно съоръжение и се отнася към епохата преди зараждането на земеделието. Само този факт нарежда обекта сред най-важните археологически находки за дълъг период от време.

В резултат на 10-годишните разкопки засега е разкрита само част от обекта, но предназначението му за неговите строители остава неясно. Някои учени предполагат, че това място е било център за ритуали на плодородието, като двата по-високи камъка в центъра на всеки кръг символизират мъж и жена. Туристическа агенция в близкия град Урфа представя обекта в рекламните си брошури като "Адам и Ева в Райската градина".

Шмит не вярва в тази теория. Според него Гьобекли тепе може да е последният разцвет на полуномадско общество, което съвсем скоро е щяло да бъде унищожено от идващата епоха на земеделието.

От обекта обаче отсъстват символите на плодородие, намирани на други разкопки от неолита. Стълбовете във формата на буквата Т, които явно са получовешки, са безполови. Шмит предполага, че камъните са най-ранните изображения на богове. "Те нямат очи, усти и лица, но имат ръце и длани. Те са творци."

Близо до намерените камъни няма следи от човешки жилища или гробища. Шмит предполага, че на върха на хълма е имало светилище, където са идвали да се кланят хора от места, отдалечени на стотици километри.


Класа,23.04.2008

Read more...

“Гласът на Турция” говори на български

Нахит ДОГУ

Днес държавното радио на Турция може да се слуша, без някой да бъде наказан за това, както ставаше по време на “студената война”. “Гласът на Турция” всеки ден излъчва емисии и на български език. Първите излъчвания са били от траурните церемонии при погребението на Мустафа Кемал Ататюрк, починал на 10 ноември 1938 г. В първите години продължителността на програмите са били по 15 минути, включващи главно новини и музика. Днес Радио “Гласът на Турция” излъчва всекидневно емисии на 29 различни езика. Емисии на български език има всеки ден от 14 до 14.30 часа. Сега шеф на “Българската редакция” е Хатидже Аглач, която работи в радиото от 1984 г. Емисиите включват новини, преглед на турския печат, преглед на чуждестранния печат, панорама на текущите събития и рубрики на историческа, културна, туристическа и политическа тематика. За своите слушатели Радио “Гласът на Турция” организира радио конкурс. Спечелилите се награждават с 10-дневна безплатна екскурзия из Турция.

rodopipress.com,ср 23 апр 2008

Read more...

Бизнес:Туризмът в Турция бележи ръст

Турция се радва на прилив на чуждестранни туристи, следван от увеличение на приходите.
photo

Очаква се ръст на туризма в Турция през 2008 г. [Гети Имиджис]

Турция очаква тази година повече от 23 млн. чуждестранни туристи, съобщи в неделя (13 април) Държавната агенция по планиране (ДПТ). Очаква се приходите от туризма да достигнат 19,5 млрд. долара, посочи още ДПТ. В доклада на агенцията се отбелязва, че през 2007 г. Турция е посрещнала около 18,5 млн. туристи и планира да настигне Франция, Испания и Италия, които в момента са най-популярните туристически дестинации в Европа.

setimes.com,април 2008

Read more...

Турците възкресяват славата на лалетата от Истанбул

Турците възкресяват славата на лалетата от Истанбул

лиценз на снимката: Creative Commons

Фотограф: Inyucho

Турците възкресяват славата на лалетата от Истанбул

[Reuters]

Турците възкресяват славата на лалетата от Истанбул

[Reuters]

Турците възкресяват славата на лалетата от Истанбул

[Дневник]

Турците възкресяват славата на лалетата от Истанбул

[Reuters]

Турците възкресяват славата на лалетата от Истанбул

лиценз на снимката: Creative Commons

Фотограф: ccarlstead

Не минаретата, залезите или гледката от Босфора, а лалетата карат априлските тълпи от хора в Истанбул да тръпнат от задоволство, съобщава Ройтерс.

С едно разцъфнало лале за почти всеки от 12-те милиона жители на града, Истанбул се надява да припомни на света, че именно Турция е родината на това цвете, което сега обичайно се асоциира със сабо, сирене и вятърни мелници. "Истанбул беше град без цветя, а сега лалето се завърна," каза пред Ройтерс кметът на Истанбул Кадир Топбаш, докато стоеше до стръмно възвишение, осеяно с гъсти червено-оранжеви цветове - резултат от масирана програма за засаждане на луковици, която стартира преди три години. "Хората се вълнуват много от тях".

Латинското название на лалето - tulipa, произхожда от турската дума "tulbent", т.е. султанската чалма, заради приликата й с цветето. Пръв систематизатор на лалета е известният енциклопедист от 16 в. Огие Гислен дьо Бюсбек, който известно време живее в столицата на Османската империя. Огие Гислен дьо Бюсбек (1520-1592 г.) става известен с "Турски писма", които са един от изворите за устройството на империята от XVI в.
Лалетата произхождат от Източна Турция и степите на Централна Азия и са били култивирани от османците, които отнесли цветето в Истанбул, столицата на своята империя, за да украсяват с него дворците на султана и градините на елита.

Пищните истанбулски градини от лалета почти изчезнаха по време на въстание през 18 в. и от тогава градът в голяма степен остана без цветни лехи. Днес лалета очертават истанбулското крайбрежие на Мраморно море, подават се над бетонените острови насред изключително напрегнатия трафик в Истанбул и са струпани край основните забежителности на града.

"Лалетата са с нас от хиляди години, но за съжаление, това някак беше забравено," каза Топбаш, член на управляващата турска Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Кметът на Истанбул се надява, че краткият период, през който лалето цъфти, ще предизвика спомена за мястото на това цвете в турската
култура.

Освен засаждане на луковици, деветдневен фестивал на лалето и фотоизложба на стоте най-красиви лалета, организирана в най-оживения площад на града, общинският съвет на Истанбул се зае и със земеделско отглеждане на тези цветя, като се надява, че това ще прерасне в сериозно производство. "Разбира се, Холандия има силно прооизводство на лалета и грудки, но се надявам, че един ден ние също бихме могли да станем износител на лалета," каза Топбаш.

Зараждащият се бизнес с лалета на Истанбул е открил работни места за 5-10 хиляди души, но истанбулският кмет очаква, че броят на работещите, които в бъдеще ще бъдат ангажирани в това производство, ще достигне 230 хиляди души в града и околностите му, където официалната безработица през 2006г. беше 11,2 процента.

"Сигурен съм, че бихме могли да надвием холандците с нашите лалета," усмихва се 40-годишната Мелек Полот, след като посети изложба на цветя край Босфора. "Лалетата са най-хубавото нещо в Истанбул". Ако нещата потръгнат, авантюрата на Турция може да претендира за дял от големия бизнес. Износът на цветя, луковици и растения от Холандия, най-големият износител на цветя в света, е достигнал стойност от 6,6 милиарда евро през 2007г., по данни на холандския съвет за земеделие.

Полетата с лалета привличат и хиляди туристи всяка година, което позволява на холандската икономика да печели от цветята, които почти причиниха фалита й преди 400 години.

Първите лалета бяха донесени в Европа, включително в Холандия, през 1550-те години от посланик в Османската империя. Твърди се, че холандец, объркан от подарената му луковица на лале, я изпекъл и изял като лук. След няколко десетилетия обаче се наложи такава мания по цветето, която почти съсипа холандската икономика, когато търговците започнаха да плащат безумно високи цени за луковиците.

В пика на лудостта - между 1635 и 1637г. - една единствена луковица на лале от екзотичен вид е струвала повече от хубава къща край канал в Амстердам. Неминуемо обаче, балонът се спукал и търговците останали на практика с нищо неструващи луковици и натрупани дългове.

Лалетата са били любим мотив на османските художници и занаятчии. Издължени лалета, чиито венчелистчета оформят остър връх присъстват в класическите керамични сини плочки, а цветето, известно в Турция под името "ляле", е изобразено и на килимите.

"Ако думата "лале" бъде изписана с арабски букви, тя много прилича на думата Аллах, затова казват, че лалето е някак божествено", казва Илбер Ортайлъ, директор на двореца Топкапъ в Истанбул, от който султаните ръководели империята, простираща се от Балканите до Египет.

Макар и османците никога да не се поддадоха на безумното въодушевление в Европа, Ортайлъ смята, че те щяха да бъдат съпричастни към тази лудост. "Всяка лудост по лалето си струва, защото то е много красиво цвете. Дори аз понякога откъсвам стотици лалета и ги отнасям вкъщи. По-лошо е от алкохолизма", казва той.
Общинският съвет в Истанбул съобщи, че е похарчил 2,7 милиона турски лири (2,06 милиона евро) за лалета и фестивала на лалето. Някои биха предпочели тези пари да бъдат изразходвани на друго място.

"Лалетата са прекрасни, но са толкова нетрайни," каза 55-годишният Исмаил Авджълар, шофьор на такси. "По-добре би било парите да отидат за инфраструктура", допълва той. Редовните задръствания по улиците на Истанбул правят преминаването през града изнервящо.

Други обаче са горди. Ляле Атък, 59-годишна, която носи името на цветето, каза, че знае защо светът е забравил за турския произход на лалето. "Холандците внесоха луковици на растението, култивираха ги и разработиха нови видове, докато ние само стояхме със скръстени ръце. Сега обаче може да възкресим старите времена на Истанбул," каза тя.

Лалето дори даде името си на сравнително спокоен и благоденстващ период от османската история при управлението на султан Ахмед Трети в началото на 18 в., когато дипломацията и културният обмен със Запада взе превес над войните и експанзията ("Ляле деври" - Епохата на лалетата, бел.ред.).
Султан Ахмед е обичал градинските приеми и е харчел огромни суми за лалета. Легендата разказва, че на един такъв прием костенурки с прикачени на корубите им фенери бавно обхождали насажденията с тези цветя. Тези глезотии били прекъснати от въстание, което сложило край и на управлението на султан Ахмед Трети, а градините, опасващи Босфора, били унищожени. "Истанбулската община възобнови този вид градини с лалета, също така добре, както и в двореца тук," каза Ортайлъ.

дневник.бг,23.04.08

Read more...

Турция отменя скандалния член 301



Турски депутат чете книга за член 301 от наказателния кодекс на среща на комисията по правосъдието. През следващата седмица, след няколко години критики от ЕС, парламентът ще гласува отмяната на спорния член. Снимка: Ройтерс

Щастлив е този, който казва: “Аз съм турчин.” Този националистически лозунг е на Мустафа Кемал Ататюрк, основателят на модерна Турция. Наличието му в училища, болници и казарми може да обясни защо Турция изпитва трудности да изпълни едно основно изискване за членство в Европейския съюз – да промени закона, който забранява обиди към турската идентичност.

В петък комисията по правосъдие на турския парламент започна да обсъжда правителствено предложение за смекчаване на член 301 от Наказателния кодекс на Турция, който беше използван за съдебно преследване на лауреата на Нобелова награда Орхан Памук и на други интелектуалци. Европа казва, че законът трябва да бъде отменен, защото ограничава свободата на словото, но много турци са против, тъй като виждат в това намеса във вътрешните им работи.

Очаква се управляващата партия на премиера Реджеп Тайип Ердоган да одобри поправката, когато парламентът гласува във вторник. Критиците казват обаче, че правителственият план е половинчата мярка, опит да бъдат успокоени острите опоненти на закона, без да бъдат изолирани неговите поддръжници. Дженгиз Актар, експерт по ЕС в университета Бахчешехир в Истанбул, изрази увереност, че очакваната поправка ще има минимално влияние върху опитите на Турция да се присъедини към европейския клуб. Той отбеляза също, че има поне 20 други члена в турския наказателен кодекс, които “имат същия замисъл - да убият свободата на словото”.

Според член 301 максималната присъда за опетняване на турската идентичност или обида към институциите на страната е три години затвор. Правителственото предложение ще я намали на две години и ще въведе условна присъда за нарушителите, които правят това за първи път. Планът предвижда съдебното преследване по член 301 да бъде одобрявано от президента. Освен това членът ще се отнася за престъплението „опетняване на турската нация” - понятие, смятано за по-тясно от неясното “турска национална идентичност”.



Турският писател Орхан Памук, носител на Нобелова награда, на пресконференция на филмовия фестивал в Кан. Памук беше обвинен по чл. 301 за опетняване на турската идентичност, тъй като се обяви против арменския геноцид. Снимка: Ройтерс

Базираната в Ню Йорк правозащитна организация Хюман райтс уоч заяви в декларация, че законът трябва да бъде отменен. Правителственото предложение само се мъчи да поправи формулировката му като запазва най-проблематичните му страни, посочи организацията. Тя цитира други юридически ограничения върху свободата на словото като турския антитерористичен закон и законите за престъпления срещу основателя на нацията.

Ататюрк създаде националистическия си девиз в опит да изгради силна Турция от руините на Османската империя - мрежа от територии в Европа, Африка и Близкия изток, които бяха обединени насилствено или в името на исляма. Той до голяма степен успя в обстановка на война, кланета и натиск от западните сили.

Днес много турци смятат, че нацията им е изправена пред същите заплахи като преди един век. Военните издигнаха лозунга на Ататюрк на хълмовете в Югоизточна Турция, където армията потушава бунта на кюрдските сепаратисти. Много студенти пеят лозунга на турски преди часовете. Той е изписан под статуите на Ататюрк в университети, футболни стадиони и край пътищата.

Опозиционната Партия на националистическото действие започна телевизионна рекламна кампания срещу промените в член 301, която включва рефрена: “Събуди се Турция! Време е за единство.” Фарук Бал, заместник-председател на партията, заяви, че смекчаването на закона ще позволи на кюрдските бунтовници безнаказано да пропагандират срещу турската държава.

Поддръжниците на член 301 казват също, че някои европейски страни, сред които Германия, Италия и Холандия, имат подобни закони. Опонентите обаче посочват, че Турция прилага своите много по-стриктно. Хрант Динк, етническият арменски журналист, който беше убит през 2007 година, беше преследван по член 301 за това, че нарече масовите убийства на арменци от турци в началото на 20-ти век “геноцид”. Убиецът на Динк беше тийнейджър, повлиян от крайните националисти, а опечалените близки свързаха смъртта му с атмосферата на враждебност във връзка със съдебните проблеми на журналиста. Динк беше получавал многобройни заплахи със смърт.

Правителството на Ердоган търпи критики за бавния напредък в изискваните от ЕС реформи и в Турция, а ислямско ориентираната партия е обезпокоена от опитите на прокуратурата да я забрани, защото нарушава светските принципи, създадени от Ататюрк.
Мурат Бегле, ляв писател, който беше преследван по член 301, предложи турската държава да поеме обидите и критиките без да прибягва към отмъщение чрез закона. „Който нарушава основните принципи на приличието, се наказва сам. Защо да го взимаме насериозно”, пита той в интервю за телевизия АП.

По БТА

e-vestnik,23.04.08

Read more...

Турското кино-победител на фестивала в Истанбул

Най-обсъждан беше филмът за любовта на туркиня и кюрд

Павлина Желева

Турското кино - победител на фестивала в Истанбул

Кадър от наградения филм "Яйце"

Фотограф: Дневник

Подпрян най-вече на стабилното рамо на ръководената от достолепния Шакир Еджзаджъбъшъ истанбулска фондация за култура и изкуства, както и на много спорсори, 27-ият международен филмов фестивал (6-20 април) завърши с небивал триумф на националното кино. Международното жури, оглавявано от немския оператор Микаел Балхаус (заснел 14 от филмите на Райнер Вернер Фасбиндер, а също и филми на Скорсезе и Копола), връчи престижното "Златно лале" на "Яйцето" на Семих Капланоолу.

Премерено минималистичният филм на родения през 1963 в Измир режисьор, в който младо момиче прави опит да разсее екзистенциалната мъка на един поет по току-що починалата му майка, успя да се пребори с останалите 11 конкурентни заглавия от официалния конкурс. Специалната награда на журито спечели немският "Вълната" (реж. Денис Ганзел). В него нестандартен учител буквално изпуска учениците си, тъй като след игровия му експеримент на тема "как се създава тоталитарно общество" те решават да си го направят наистина. Заедно с китайския "Сляпата планина" (реж. Ли Янг), спечелил главния приз в паралелния конкурс за "човешките права в киното" на Съвета на Европа, тези два филма се оказаха единствените наградени чуждестранни заглавия.

Турските филми, които тази година бяха над 30, бяха групирани в национален конкурс и конкурс за документални филми. В игралното кино битката беше спечелена от впечатляващия дебют на родения през 1977 Сейфи Теоман "Книга за лятото", който по-рано тази година представи страната си в програмата "Форум" на "Берлинале". Организиран около емоциите на десетгодишно момче, което през лятната си ваканция неусетно пораства, филмът напомня за великолепния "5 пъти" на другата млада надежда на турското кино - Реха Ердем. Консервативни възрастни, мечтаещи младежи, порастващи деца и разпънати между Запада и Изтока провинции са тематични територии, директно наследени от света на Нури Билге Джейлан. Филмите обаче са много повече поетични, отколкото песимистични.

Наградата "най-добър режисьор" отиде при Дервиш Заим, който напоследък се занимава с тайнствата на миниатюристите в османската живопис.

Най-обсъжданият филм на новото турско кино се оказа дебют. "Моят Марлон, моят Брандо" е автобиографична история, написана от изпълнителката на главната роля Айча Дамгаджъ. Режисьорът Хюсеин Карабей, заснел с много хъс историята за невъзможната любов между туркиня и кюрд от Северен Ирак, е успял да се пребори за парите на холандския фонд "Хюберт Балс", както и на други фондации. Снимките на този източен вариант на Ромео и Жулиета са правени в Диарбекир, Мардин, а също и Урмия в Иран и Сюлеймания в Ирак.

Наред с Клаудия Кардинале, която получи награда за цялостно творчество, огромен брой почитатели и студенти привлече руският експериментатор Александър Сокуров с режисьорския си клас в Босфорския университет. Най-новият му филм "Александрия" също мина с голям успех на фестивала в Истанбул.

дневник,април 08

Read more...

Възродителен процес

Истината за възродителния процес!

TV 2

Предаване "Пирамида"

21 h

Read more...

БГНЕС влезе в централата на в.“Заман”

Специалният пратеник на агенция БГНЕС Станислава Кодева успя да влезе в централата на турския вестник “Заман”. Новата сграда на вестника е построена преди две години, заедно с печатница, когато централата на медията се мести от Анкара в Истанбул. Девететажната сграда се намира на излизане от мегаполиса в посока към България. Разполага със собствен паркинг, работещите в медията могат да разпускат с фитнес и СПА-център, последните два етажа са предвидени за ВИП -гости и собствениците на вестника. Повече от два часа Мустафа Халилоуглу, ръководител на отдела “Чужд печат и кореспонденти” разказа как работи 500-членния екип от репортери, фоторепортери, редактори, кореспонденти, технически персонал. В печатницата, която се намира до самата сграда на редакцията на час се печатат по 150 000 броя от вестника. В пет други области “Заман” също разполага със свои печатници. Общо в цялата страна групировката има над 4000 журналисти. Графиката на вестника е мечта за всеки полиграфист в България, където отдавна вече не помним как се разслиства формат А-2 на вестник, а не таблоид. 710 000 бройки тираж има вестника само в Турция. С изданията в чужбина той надминава 1 милион. “Заман” е относително млад вестник в милионната страна. Създаден е преди 20 години, но бързо успява да се наложи на пазара.“Отделяме голямо внимание на традиционните ценности”, каза Мустафа Халилоуглу. Вестникът е по-консервативен, залага изцяло на новината и сериозната тематика, липсва шоуто, политически е необвързан. Неизменна част от него са притурките, които всеки ден са предназначени за различна аудитория- в четвъртък за децата, петък -за семейството, събота е уикенд изданието с допълнителни 36 страници. Чисто технологично турските колеги започват работа в 8.30 сутринта, като в 14.30 на обяд е ясна водещата новина за първа страница, а в 18.30 вече е готов макета за утрешния вестник. Нощната смяна работи до 2.30 през нощта, като през това време излизат повторни издания или т.нар. Мутация. Групировката е собственост на текстилен магнат- Али Акболут и още 500 акционери. Тя разполага със свои кореспонденти по целия свят- в Америка, Европа, Азърбейджан, Туркменистан. Общо 250 000 е тиража в чужбина, като европейското издание се печата в Германия. “Заман” излиза дори и в Австралия. От шест месеца вестникът печата и “today zaman”, който се издава на английски език и е предназначено за дипломатическите мисии. В Туркменистан турският вестник е единствената чужда медия, която излиза там три пъти седмично. Самата централа на вестника прилича на огромна корпорация. Два етажа от нея са отделени за творческият екип- от репортери, редактори, страньори, сградата е така проектирана, че да не се чуват телефонните разговори, които водят. Ресторант на първия етаж, кафета и куп екстри допълват луксозната обстановка в редакцията. “Най-ниската заплата при нас е три пъти по-голяма от средната за страната”, казва домакинът ни. Бърза калкулация показва, че това прави между 1800-2000 лева.


БГНЕС,април 2008

Read more...

Ердоган призова родопчани да стоят по-близо до Турция

Веднага след като посети джамията в Кърджали, турският премиер Реджеп Ердоган влезе и в църквата "Св. Георги", където бе посрещнат от свещеника Петър Гарена.

Снимка: Михаела Катеринска

Гостът обеща Анкара да се погрижи за Кърджалийския регион
Наделина Анева
Турският премиер Реджеп Ердоган призова родопчани да стоят по-близо до Турция. Това стана по време на среща с обществеността в кърджалийския театър. Турският премиер бе на шестчасово посещение в региона."Необходимо е турците, които живеят в България, да бъдат лоялни към държавата, но, от друга страна, да съхраняват своята религиозна, културна и етническа идентичност", препоръча Ердоган. "Разбира се, вие ще научите езика на страната, в която сте родени и живеете, ще работите за бъдещето й, но в същото време вие сте задължени да съхранявате религията и обичаите си така, че да ги предавате на поколенията", бе категоричен той.В емоционалното си слово той обяви, че Турция специално ще се погрижи за Кърджалийския регион. Кметът на града Хасан Азис вече е предоставил списък, комшиите го погледнали и веднага си разпределили задълженията, така че с много бързи темпове да дадат своя принос за развитието на Кърджали. "Кърджали винаги е в нашите глави. България винаги е в нашите глави", допълни Ердоган.Ердоган пристигна в Кърджали с 4 хеликоптера и първо посети джамията, а след това и църквата в близост до нея.


сега,29.03.08

Read more...

StatCounter

Our Blogger Templates

  © Blogger template The Beach by Ourblogtemplates.com 2009

Back to TOP