От 1 август в Анкара се въвежда воден режим.
Причината за режима е спадането на нивото на водата в язовирите в района, информира БНР.
Градът е разделен на две зони, които ще се редуват с по два дни спиране на водата.
Предвижда се режимът да продължи пет месеца.
(news>bg,31.07.2007)
Потреблението на електричество в Турция е нараснало над очакванията заради горещините, съобщава турският телевизионен канал СиЕнЕн-Тюрк.
Министерството на енергетиката и природните ресурси, което се опитва да поддържа равновесие между производство и потребление, се е постарало да преодолее проблема миналата седмица с малки по мащаб спирания на електричеството.
Един от основните проблеми обаче идва от намаляването на нивото на водата в язовирите, което създава проблем за производството на електроенергия.
Министерството следи внимателно нивото на водата в язовир Кебан, който е от решаващо значение за производството не електроенергия в страната, той като захранва и други язовири. Дори в този язовир нивото на водата е около 6 метра под необходимото ниво.
(actualno>com,30.07.2007/БТА)
Mark Mardell
Парещо горещ изборен ден в Турция. Продажбата и консумацията на алкохол е забранена, което не е чак толкова лошо, тъй като мозъкът ви така или иначе е достатъчно размътен от жегата.
При това положение се нуждаете само от едно непрекъснато набавяне на вода, затова и започнах деня си с един от доставчиците на ценната течност. Той е бил таксиметров шофьор, но сега притежава собствен микробус, с който доставя вода на новопостроените къщи в предградията на Анкара, където живее с жена си и трите си дъщери.
Казва, че бизнесът върви добре и затова гласува за управляващата Партия на справедливостта и развитието, а не заради ислямистките й корени. Казва, че тя държи стабилни цените на горивата и помага при нуждата от медицинска помощ.
Но какво би станало, ако докато партията изглежда смирена и кротка, управлението й премине към налагането на фундаменталистки условия на живот и линията на шeриат - ислямския закон?
След като гласува с жена си, която носи фередже, пръстът му е оцветен в черно - предпазна мярка, за да се избегне повторно гласуване. Казва ми: "Мисля, че хората са много умни и гласуват с разума си. Това няма нищо общо с ислямския закон - няма как да се случи. Хората гласуват за ПСР заради религията, разбира се, но и защото вършат добра работа".
Още вода. След това срещам Murat Tezcan и някой от неговите приятели по време на поредната им игра на карти. Той е на 25 г., току-що завършил правното си образование, на път да продължи с друга професионална квалификация.
Той казва, че Партията на справедливостта и развитието е уплашена, защото подкопава най-основната републиканска ценност - религията, която не трябва да се намесва в държавните работи.
"Може би те не са фундаменталисти, но дори и модернизаиран, ислямисткият им модел на управление ще върне турското общество назад, защото е дълбоко консервативен и противоположен на западния модел на живот", казва Tezcan.
Неговата приятелка Aycegul Koruyycu, която работи в застрахователната фирма на баща си, все още се колебае. Мислела е да гласува за Партията на справедливостта и развитието, защото прави необходимото да осигури членство на Турция в ЕС, което е и нейно желание, но вече не е сигурна в избора си.
Носи бейзболна шапка и грим и някак си не я виждам забулена с фередже, затова я питам дали чувства застрашени правата си като жена след идването на власт на ислямистка политическа партия.
"В последните четири години и половина те не са направили някакви промени, които да ме притеснят. Но всеки ден виждам все повече жени да носят фереджета, което вече ме безпокои", казва тя.
"Бях либерално настроена към това и си мисля, че би трябвало да е позволено да носят забрадки, ако искат, но бройката на жените, които скриват лицата си, нараства всеки ден, което също е много притеснително. Естествено, незачитането на правата на жените е голямо нещо и се надявам никога да не се случи", допълва момичето.
Но колко от това е сблъсък на религията и колко е вяра в символа, в традициите и принципите за другите социални сили.
BBC засне един ден в Кайзери, който се намира в сърцето на Турция. Всяка сутрин великото и доброто на Кайзери - този нов и преуспяващ град, се събира заедно за една здравословна и активна разходка нагоре до хълма преди традиционните молитви.
Това е едно усилено работещо и чисто живеещо място. В него експлоадира индустрията със създаването на голям индустриален комплекс и същевременно зародила се съвсем наскоро просперираща средна класа. Това е родният град на Абдулах Гюл - турския външен министър и една от причините за настоящите парламентарни избори.
Въпреки че беше кандидат на управляващата партия за президент, парламентът не го подкрепи, а армията сряза неговите червени линии, защото видя в него въплътени прекалено много ислямистки идеи (символ на това твърдение е, че съпругата му носи фередже).
Кметът на Кайзери е измислил термин, олицетворяващ града, "Ислямистки Калвинизъм", базирайки се на съжденията на небезизвестния социолог Вебер, който казва, че капитализмът в известен смисъл е бил продукт на "протестантската работническа етика".
Някои западни дипломати спорят, че това стои в сърцето на горчивия сблъсък в настоящите избори. Те казват, че религиозните корени са само маска, символ на снобски елитен страх от загубата на власт и пари. Самите турци удачно наричат "дълбокото положение" тази несменяема управляваща класа. Армията, съдиите, бюрокрацията, подкрепяни от градския елит.
Теорията на тези дипломати върви в следната насока - това, което наистина не харесват, са големите късове нови пари заедно с плебейските коли и консервативните ценности, които се наливат в Анкара и Истанбул от централните страни.
Мисля, че съществува добра сделка в това, въпреки че светският страх и неприязън към политическия Ислям е реален и непресторен. Но това е борба между различни класи, може да се каже дори и между религия и идеи. Сеща ли се някой за други държави с градски и крайбрежен елит, който се чувства под заплахата на религиозната политика в провинциалната област?
Голямата разлика е, че Пентагонът дори и не е мечтал да изкара танковете си на моравата пред Белия дом по време на религиозна среща, организирана от президента Джордж Буш. Това, което BBC видя в Кайзери не беше интервенция, по-скоро комична опера, отколкото граждански протест, но все пак правещо силно впечатление.
Обширният индустриален комплекс си има своя работническа лига - серия от ожесточено оспорвани футболни мачове. В последната минута на мача реферът отсъди дузпа - беше несигурно решение, да не кажа нещо повече. Но отборът, който вероятно извърши нарушението, започна да се доближава до рефера точно преди финалния сигнал. Играчите наобиколиха съдията и започнаха да спорят с него. Около осем войника, въоръжени с пушки на раменете си, моментално показаха готовност да ги използват.
Реално, те не направиха нищо по-рисковано, но все пак бяха там. Властта - най-висша инстанция. За съжаление, е твърде възможно, ако някой ненадейно се обяви срещу властта и провежданите избори, да настъпи военна инвазия. Фразата, която изплува в главата ми, когато пишех за турската армия, беше студеното предупреждение на Джери Адамс относно ИРА - "Те не са си отишли още, знаете".
Много често при провеждането на избори в различните страни хората биха предпочели да гласуват за "този, който не стои отгоре". Но тук говорим за специфична, а не всеобща практика.
Помолих западните дипломати, с които говорих, да помислят за следващото ниво: ПСР ще продължи да печели избиратели от периферията към центъра на Турция и по този начин ще изгради още по-стабилна позиция. Но има някои части, до които не виждам все още да са достигнали.
Голяма част от младата градска средна класа, прозападно настроените синове и дъщери на верните поддръжници на Републиката никога не биха гласували за консервативна, религиозна партия. Но те не могат да преглътнат и идеите на републиканците. Презират това лидерство, смятайки неговите идеи за лишени от надежда и намират връзките му с армията за старомодни и обезпокоителни.
Те искат модерна социална демократична партия, но в Турция няма такава. Има само голяма празнина на пазара и в икономиката. Ще бъде ли запълнена тя до следващите избори?
(Eпохални Времена/BBC,Actualno>com,26.07.2007)
АНКАРА, Турция -- Алпарслан Арслан, радикалният ислямист, който атакува върховния административен съд на Турция през май 2006 г., като уби един съдия и рани други четирима, призна по време на съдебно заседание в четвъртък (26 юли), че е планирал и други атентати - включително и срещу президента Ахмет Недждет Сезер. Тридесетгодишният адвокат Арслан заяви, че атентатът е бил в отговор на решения на съда в подкрепа на забраната за носенето на ислямска забрадка в държавни учреждения и в университетите.
(Southeast European Times,27/07/2007)
Лидерът на основната турска опозиционна партия предупреди правителството в Анкара да не издига отново кандидатурата на външния премиер Абдулах Гюл за президент.
„Беше приятно да чуем, че премиерът ще продължи да търси кандидат за поста като разговаря с опозицията“, заяви Дениз Байкал, лидер на Републиканската народна партия. „Сега чакаме неговата инициатива в тази насока. Надявам се премиерът да не направи за втори път грешката и да наложи президент на опозицията“, коментира той. /Ройтерс
(БГНЕС,2007-07-27)
Премиерът на Турция Реджеп Тайип Ердоган заяви, че възнамерява да посети САЩ, пише в. "Милиет". В телефонен разговор президентът на САЩ Джордж Буш е поздравил Ердоган за победата на партията му в изборите. Двамата държавни ръководители са изразили желание за персонална среща в най-близко време. Ердоган е благодарил на американския президент за поздравленията, но е изразил безпокойство от това, че САЩ не вземат достатъчни мерки по въпроса с Кюрдската работническа партия (ПКК).
(в."Монитор",28 Юли 2007)
Гръцката външна министърка Дора Бакояни и кипърската си колега Ерато Маркули заявиха, че преизбирането на Реджеп Таип Ердоган в Турция може да помогне за подновяване на преговорите за остров Кипър, който продължава да е разделен.
След срещата между двете, Ерато Маркули изрази надежда, че преизбирането на Ердоган ще бъде ново начало и ще даде възможност за по-конструктивно поведение, за да се обсъди процедурата, предложена през ноември от ООН. Това, което има смисъл е как премиерът на Турция ще поведе битката си, за да намали ролята на армията в турската политика, заяви още Маркули. От своя страна Бакояни обяви, че победата на Ердоган е позитивна, защото първите му изявления са показали, че Турция ще върви твърдо по европейския си път и ще приложи нужните реформи. "Но очакваме истински доказателства и действия", допълни още тя. Що се отнася до кипърския въпрос, Бакояни посочи, че той се намира в мъртва точка след споразумението от 8 юли 2006г. между президентите на двете кипърски държави. /АФП
(БГНЕС,2007-07-25)
До неотдавна Реджеп Таип Ердоган, който на последните парламентарни избори в Турция спечели 47 % от гласовете, се смяташе за заклет ислямист, а неговите съпартийци от Партията на справедливостта и развитието - за религиозни радикали, отбелязва Дойче веле.
Не излязоха ли само преди няколко седмици десетки хиляди турци по улиците на страната за да демонстрират срещу неговата политика, заплашваща да заличи разделението между светската държава и религията?
Когато победителят от изборите миналата неделя се изправи победоносно пред своите привърженици, застанал до съпругата си с мюсюлманска забрадка за главата, Западът единодушно му изръкопляска. И наистина - убедителната победа на Ердоган представлява отлично свидетелство за степента на демокрацията в Турция.
Гражданите не допуснаха още една намеса на влиятелните турски военни около конфликта за избор на нов турски президент. Предполагаемите защитници на Свещения Граал на светската държава отляво и отдясно в турския политически спектър се показаха като едни обикновени защитници на една много здраво прикована държавна бюрокрация.
Повечето турски избиратели въобще не се трогнаха от техните националистически пароли или заклинанията за икономически упадък. Масовият турски избирател не се остави да бъде наплашен с това, което би загубил, и предпочете да мисли в положителни рамки, ръководен от личните си шансове за успех, които обещават постигнатия от Турция 7 % среден ръст в икономиката.
Освен това на харизматичния турски премиер трябва да му се признае и това, че успява да държи Турция на стабилен път на развитие. Победният триумф на Партията на справедливостта и развитието при над 85 на сто избирателна активност потвърждава завоя, извършен от някогашното радикално-религиозно движение към един вид турски Християн-демократичен съюз, към една Народна партия, пуснала здраво котва в средната класа както в големите градове така и в дълбоката турска провинция.
В новия турски парламент броят на депутатите, представители на нежния пол, почти ще се удвои. Освен това за първи път в турския меджлис ще влязат независими кюрдски представители, което може да доведе до намаляване на етническото напрежение в страната.
Резултатът от изборите в Турция потвърждава, че ислямът и демокрацията не си противоречат. И това е оптимистичното послание от Анкара след тези избори. Това обаче далеч не означава, че край Босфора всичко тръгва да се оправя. Също и в Турция придобива чисто религиозни стойности обратната страна на глобализацията.
Партията на справедливостта и развитието не отрича своите ислямистки корени. След тези избори Турция става малко повече мюсюлманска, а за премиера Ердоган истинският тест ще бъде това, какво ще бъде отношението към християните в страната.
Да припомним, че дори арменските християни в Турция призоваха да се гласува за Ердоган, а изборният успех на неговата партия Ватиканът определи като "възможно най-добрият резултат за Европа и за християнските кюрди". Този кредит на доверие сега тепърва трябва да бъде връщан от победителя Ердоган.
За ЕС това означава, да направи така, че да не убива надеждите на турските граждани. Ердоган проведе проевропейска предизборна кампания, и успя да спечели мандат, който му позволява да продължи реформите достатъчно енергично. И в това му начинание Брюксел трябва да го подкрепи. Защото и сближаването между Турция и ЕС няма никаква алтернатива.
Вярно е и това, че преговорите с Турция могат да имат отворен край, и с оглед на огромните политически и културни различия с Турция на страната в крайна сметка да и бъде предложено привилегировано партньорство.
Но досега около идеята за пълноправно членство са се разгаряли всички вътрешнополитически бури в Турция.
Решаващо ще бъде това, доколко Анкара ще успее да изпълни всички критерии за членство. Предприсъединителните преговори не предоставят добра възможност за тактически игрички за сметка на Турция.
news>bg,27.07.2007
Военните се готвят за нова конфронтация
Спечелилата убедително парламентарните избори в Турция Партия на справедливостта и развитието (ПСР) вероятно отново ще издигне за президентския пост в страната външния министър Абдула Гюл, предаде Ройтерс. Така партията рискува пак да влезе в конфликт с влиятелните военни, както и със светския елит, но този път военните разполагат с по-малко възможности отново да блокират избирането му, коментира агенцията.
След като в неделя ПСР взе близо половината от гласовете на изборите, в сряда Гюл представи резултатите като своеобразно одобрение и за неговата президентска кандидатура. В същото време армията и светският елит са против избора на външния министър за президент заради неговото ислямистко минало и факта, че жена му носи ислямистка забрадка. Те се опасяват, че от висотата на този си пост Гюл ще работи за размиването на ясно очертаната граница между държава и религия, а и досега президентският пост в Турция винаги е бил крепост на секуларизма. Самият Гюл категорично отрича да има подобни цели.
Надеждите на ПСР да наложи външния министър за президент бяха възродени вчера, след като лидерът на влязлата в парламента партия "Националистическо действие" Девлет Бахчели обяви, че депутатите му ще присъстват в Меджлиса при гласуването за нов държавен глава. До вот може да се стигне през август, а по-вероятно през септември. Подобно развитие би осигурило нужния кворум за избирането на президент. ПСР разполага с 341 депутати в 550-местния парламент, а гласуването е валидно при наличието поне на 367 в залата.
Перспективата от нов конфликт между армията и правителството и от възраждането на политическата нестабилност свали вчера стойността на турската лира с 1.4 процента спрямо долара. Но армията отчасти е с вързани ръце, като се вземе предвид мащабът на победата на ПСР в неделя, твърди Лале Шариибрахимоглу, кореспондентка на "Джейнс дифенс" в Турция. Тя цитира пенсиониран генерал, който казва пред в. "Заман": "Армията, която твърди, че армия на народа, не може да застане срещу правителството, за което народът масово гласува."
Преди 10 години армията свали ислямисткото правителство на Неджметин Ербакан, но през 2007 г. никой не очаква да се стигне до пряка военна намеса, посочва Ройтерс. Ако обаче Гюл стане президент, военните със сигурност ще бъдат бесни и с неохота ще сътрудничат на кабинета по трудни въпроси като исканите от ЕС реформи, Кипър и кюрдите в югоизточната част на страната. Премиерът Реджеп Тайип Ердоган вече обяви, че не желае нова конфронтация с военните и ще се консултира с опозицията в търсене на най-подходящия наследник на президента Ахмет Недждет Сезер.
В сряда обаче Гюл подсказа, че е готов отново да се бори за поста, по силата на който ще стане и главнокомандващ въоръжените сили. Въпреки враждебността на военните мнозина други в Турция признават, че външният министър е способен дипломат и архитект на турската кандидатура за членство в ЕС.
dnevnik>bg,26.07.2007
Айхан Шимшек
Партията на справедливостта и развитието (ПСР) с ислямистки корени спечели решителна победа на общите избори в неделя (22 юли) в Турция и заяви, че ще бъде новият адрес на политическия център в страната.
По неофициални данни след преброяване на 99,9 % от бюлетините ПСР е спечелила 46,6 % от гласовете, в сравнение с 34 % през 2002 г. Това означава 340 места в 550-членния парламент, които са достатъчни ПСР още веднъж да сформира еднопартийно правителство. Те не достигат обаче за контрол върху три четвърти от парламента за избор на нов президент и внасяне на промени в конституцията, за което са нужни 413 места. В момента ПСР има 352 места. Тя ще загуби места независимо от по-големият процент спечелени гласове, тъй като други две партии и много независими кандидати също влизат в парламента.
Другите две партии, които преминават 10-процентния праг, са Републиканската народна партия (РНП), която е спечелила 20,8 %, или 111 места, и Партията на националистическото движение (ПНД), която е получила 14,2 %, или 71 места.
Очаква се, че двадесет и четиримата независими прокюрдски кандидати, които също са спечелили места в парламента, ще сформират първата прокюрдска група в него след началото на 90-те години.
Резултатите бяха изтълкувани като морален триумф за правителството на премиера Реджеп Тайип Ердоган, което бе принудено да свика предсрочни избори след противоречията с турските военни и серкуларистката опозиция във връзка с избора на консенсусен президент. Военните се намесиха преди три месеца, противопоставяйки се на кандидата на ПСР за президент, бившия ислямист Абдула Гюл, и предупредиха, че ще защитават светската държава на всяка цена.
Изборите в неделя донесоха и значителна промяна в политическия пейзаж с пълното изключване на либералните дясноцентристки партии от парламента. Две стари дясноцентристки партии -- Отечествената партия (ОП) и Партията на верния път (ПВП) -- се опитаха да сформират съюз преди изборите, но преговорите между тях се провалиха. ОП не излъчи кандидати, а ПВП спечели само 5 % от гласовете. Лидерът Мехмет Агар подаде оставка часове след обявяването на първите резултати.
Лидерът на ПСР Ердоган обеща в неделя да отовори "нова страница" в Турция
"Издържахме много важен тест за демокрация, който е пример за света," заяви Ердоган пред хиляди поддръжници в централата на партията след обявяването на неофициалните резултати. "Ние сме се посветили на демократичната, светска и социална система в Турция и на върховенството на закона." Той обеща също да продължи икономическите и демократични реформи, които ще подсилят кандидатурата на Турция за членство в ЕС.
Обръщайки се към стотиците хиляди разочаровани избиратели, които гласуваха за секуларистката опозиция, Ердоган каза:"Разбирам вашето безпокойство; вашите гласове са също ценни за нас. Вие сте богатството на нашия демократичен живот. Наш дълг е да опазим това богатство."
Група от недоволни членове на РНП организира протест в неделя вечерта, настоявайки за оставката на лидера на РНП Дениз Байкал. Заместник-председателят на РНП Онур Оймен каза, че партията е запазила обществената си подкрепа независимо от "огромната чуждестранна подкрепа за ПСР" и "медийната кампания срещу РНП". Оймен определи увеличаването на гласовете за ПСР като "ирационално".
Той изрази надежда, че ПСР си е извлякла поуки от първия си мандат в управлението и този път ще търси компромисни политики.
Избирателната активност бе около 80 %. Осем души пострадаха в редица дребни инциденти, а в няколко провинции имаше демонстрации срещу избора на президент от ПСР.
Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com,23/07/2007
© Blogger template The Beach by Ourblogtemplates.com 2009
Back to TOP
