Шалварите на алианите. Ахмед: Свикнали сме да се крием, все от сунитите се пазехме

Жанина Драгостинова

28 Септември 2008

Продължава от вчера. Виж първата част тук - Шалварите на алианите. Садула: Изключиха ме от БКП и ме вкараха в затвора - истории за алианите в Родопите, религиозна общност, които изповядват ислям, различен от този на сунитите, каквито са повечето мюсюлмани у нас. При алианите има заемки от християнството в ритуалите, но ги смятат за шиитска секта.

Разказът на Ахмед, най-възрастният от село Биволяне, на 81 г.:

81-годишният Ахмед от с. Биволаре. Снимки: авторката

“Аз съм единственият в това село, дето може да чете Корана на арабски. Баща ми ме научи. Той посещаваше медресето – духовното училище. 1948 г. ме изпрати в Момчилград да се уча. Ей, гладни години бяха. Взимах от село една торба хляб и с това изкарвах цяла седмица. После, като почнах работа, малко понадигнах глава. Няколко години бях начален учител. След това работих в Съюза на народната младеж, после в комитета на ОФ. Там 10 години изкарах. После бях пълномощник в съвета, след туй в Кърджали домакин на Наркоопа… Накрая отидох в мините “Марица Изток” общ работник за по-голяма пенсия. Така и не я взех. Сега получавам 150 лева.

Не пуша, не пия, една кравичка и едно магаренце имам, ама все пари трябват. Три деца съм отгледал – две момчета и едно момиче. Всички са в Турция. Ние с бабата също тръгнахме през 89-а, но затвориха границата и се върнахме. И аз викам: “Повече – не!” От време на време отивам при децата в Истанбул, но не изтрайвам и се връщам. Голямо градище е това Истанбул, хубаво, но планина си нямат. В Биволяне съм роден, тук почиват родителите ми, бабата, едно внуче също имам тука погребано. При тях искам да си стоя.

Старейшините на алианите. Снимки: авторката

Тук и лошо, и хубаво съм видял. Лошо – като ни сменяха имената. Мен Андрей ме направиха. В това село всичко мирно стана. Те викаха: “Ами вие свещи палите, значи сте християни!” Абе не сме християни, мюсюлмани сме, само че алиани! Хората се страхуваха, външно нищо не направиха, но отвътре им гореше. Ние, алианите, сме свикнали да се крием, потайно да живеем. Не знам защо е така. От баща си съм научил, че трябва да се крием и доскоро се криехме. Обичаите си тайно правехме. В някоя къща се събирахме. Там извършвахме ритуалите. Молитвите ни са на турски. Обаче имаме ашуре при погребения, като при християните. Държавата не ни се бъркаше. Алианите все от сунитите се пазеха. Сунитите ни мислят за най-долни хора. От едно време е останал страхът. Сунитите разказват за нас какво ли не, обаче не е така, както те го мислят.”

Мустафа: Бях 7 г. в Холандия. На запад алианите не се крият. Ние сме по-прогресивно крило в мюсюлманството

Разказът на Мустафа Али Мустафа, председател на културно-просветната организация “Джем - Южна България”:

Мустафа е работил 7 години в Холандия. Снимки: авторката

“Регистрирани сме от 2007 г. 17 души сме и извършваме просветна дейност. Опитваме се алианите да се отворят и към другите мюсюлмани, и към православните. Смятаме, че сме по-прогресивното крило в мюсюлманството. При нас рамазанът не е задължителен. Само който иска. Арабски език не ползваме. Всичко е на турски с изключение на петъчната молитва в джамията. Ние сме по-разбираеми.

Защо сме скарани със сунитите ли? Ами все така става – най-големите кавги се случват между двама братя. Кланета е имало по време на османското владичество и затова алианите са се криели. Страхът е останал. И очакването, че ще чуем обидни думи от сунитите.

Аз съм от Биволяне. Хората се разбягаха по икономически причини, но като има празник, всички се връщат. Къщите им стоят, никой не си е забравил къщата.

Завършил съм машиностроене. Като учех в града, не казвах, че съм от Биволяне, защото се знаеше, че е алианско село. Казвах името на някоя махала, така се криех. След 89-а и аз като повечето от тоя край, тръгнах да печеля пари в Западна Европа. 7 години изкарах в Холандия в строителството. Там имам дъщеря и зет. И зетят е от Биволяне. Той има строителна фирма, дъщерята беше тука зъболекарка, ама сега гледа бебе. Постоях там и разбрах, че мястото ми е в България. Не бях законен, приятелите ми липсваха… не е работа. Обаче едно разбрах – на Запад алианите не се крият. И останалите ги приемат като равни. Като се върнах, се захванах с алианското дружество.”

Мъжете варят курбана за празника. Снимки: авторката

Някога в Биволяне имало към 100 къщи, което ще рече 100 семейства. Сега са останали към 20. Кой хванал към Турция, кой към Западна Европа… Останали са предимно възрастни хора. Децата идват само на празник, което прави спазването на алианските традиции още по-важно.

До джамията на Елмалъ баба теке има тюрбе, което се състои от две части. Мъжка, в която освен гроба на Елмалъ баба има още шест гроба на неизвестни вождове, и женска, за която се казва, че е гробът на Фатима. Хората влизат в тюрбетата, като предварително се събуват. Докосват ръба на гробовете и после гърдите си. Палят свещи, пускат пари в закопани в земята касички. Излизат на заден ход. По стените на тюрбето висят изкуствени цветя, гоблени, картини… Шарено и някак твърде далеч от смъртта, от гробовете…

Ритуалът, наречен “джем”, се извършва нощно време. В къщата, в която подготвяха курбана на Елмалъ баба теке, има специална стая. По земята са постлани килими, оставени са възглавнички. По стените са опрени сасове – музикални инструменти, които се използват при ритуала. Казват, че раздавали мастика. Танцували се специални танци. Искам да ми ги опишат. Трябва да ги видиш, отвръщат алианите.

Жена алианка. Снимки: авторката

До гледане обаче така и не се стигна. Джемът трябваше да се състои след маето. Участниците в маето почнаха да си тръгват в късния следобед. Колите ги отнасяха към други села. Някои си отиваха пеш. Покрай мен минава дядо, който върви напред, и баба, която го следва. Позната гледка. Само че бабата не пътика хрисимо, а размахва бастуна и нещо гълчи. Превеждат ми. “Той ще ми каже как да вървя?! Ако искам ще вървя бързо, ако искам ще вървя бавно!”, викала бабата. Ама така, де! Ето ти равноправие на жената в действие.

Смрачава се. Въртя се около къщичката с надеждата, че най-после нещо ще се случи. “Това, дето ще го кажа вътре, ще го напишеш ли?”, пита ме непознат мъж, който едва стои на краката си. Подпийнал е. За разлика от сунитите алианите имат топло отношение към алкохола. Кимвам, че съм готова всичко да напиша. “Колко пари събраха днес старейшините, знаеш ли? На кого ги отчитат? Какво правят с тях? Купиха си апартаменти в Истанбул, а пък ние тук няма какво да ядем!”, ломоти човечецът. Хубава работа, викам си, българска. Ядоха, пиха и накрая се скараха за пари. Също като при православните. Честно казано, обаче, не вярвам вождовете да извършват злоупотреби. Или поне ми се ще да е така.

На празника се продава месо, парите от което се събират за организирането на следващия празник догодина. Снимки: авторката

Моите познати сунити казват, че алианите са свети хора, много по-чисти от самите сунити, поне що се отнася до парите. И по-учени. Тогава защо сте се делили? Ами защото…
Към мен се приближава мъж с бяла риза и се представя за вожд на алианите в Европа. Бил от Турция. Дали е така? Предлага да ми даде всички данни за алианите, носел ги на USB-памет. Обяснявам, че не ме интересуват алианите по света, а само тези по българските земи. Те нищо не знаели, дори и вождовете не знаели ритуалите, във всяко село било различно… После пита сунитите, които ми превеждат, дали биха гарантирали за мен. Защото, ако съм напишела нещо лошо за алианите, сунитите щели да отговарят. Алианите си знаели как да им потърсят сметката. Бре, дали не се напъхвам в “световната конспирация”? Обръщам гръб на мъжа с бялата риза.

Постепенно поляната опустява. Оставаме само наблюдателите, чакащи да видим нощния ритуал. “Хората са много изморени”, казва един от организаторите. Истината най-вероятно е, че са пийнали повечко.

Баща води малкото си дете на празника на алианите. Традицията се пренася в младите. Снимки: авторката

Затова оставам само на разказите на сунитите какво представлява този ритуал. Никой от сунитите не го е виждал, всички обаче са чували за него. И така – оставали само семейни двойки и вождът. Той си посочвал една жена и тя ставала негова за нощта. Останалите разбърквали шалварите си. Вождът измъквал едни женски и едни мъжки гащи и кой с когото се падне. Какво правели оттук нататък мъжът и жената, само те си знаели.

Дали обаче това е така? Засега никой не отрича, но и никой не потвърждава. Естествено, че за ортодоксалните мюсюлмани “размяната на шалварите” е непростим грях. Слушам разказите им и се сещам за филма “Широко затворени очи”. Само че никой от разказвачите не го е гледал.
И още истории за разюздаността на алианите знаят сунитите. Като тази например: един мъж се оженил в алианско село. Една нощ мъжът се събужда и гледа, жена му я няма в леглото. Че къде ще е отишла тази жена сама посред нощ? Ясно къде – някъде, където има разгул. Всичко това обаче звучи крайно невероятно, като се знае, че алианите се женят само помежду си. Брак със сунит до преди няколко години е бил недопустим. А пък на сунитите родителите заръчвали: “Ако няма да е от нашите, по-добре християнка да е, но в никакъв случай алианка!”

Момичета алианки в тюрбето, храмът на алианите край с. Биволяне. Снимки: авторката

Но така е – колкото повече алианската общност се е затваряла в себе си, толкова повече останалите мюсюлмани развинтвали фантазията си. А по българските земи фантазията все до секс опира.

Поляната на Eлмалъ баба теке вече е съвсем празна. Сръчни жени са измили казаните от курбана. Прибрали са разпилените бирени бутилки. На участниците в маето тази нощ едва ли ще им до секс. Но и тук сунитите имат своя версия. Мръсната работа по почистването я върши простолюдието. В “шалварите” участва само елитът. Ха сега, де!
Тайната си остава тайна. Казвам си също така, че ако алианите са готови да се разтворят към останалия свят, то и светът, в частност сунитите, трябва да са готови да ги приемат. Засега нямам доказателства, че се случва точно това.

На сутринта на дървената маса пред ловната хижа, в която съм настанена, някоя ранобудна домакиня от алианската махала до село Равен е оставила топли мекици, градински домати и грозде. И безшумно се е оттеглила. В подаръка разчитам посланието: първо сме хора, после всичко останало, независимо от религиите.

Inform

Read more...

Шалварите на алианите. Садула: Изключиха ме от БКП и ме вкараха в затвора

Жанина Драгостинова

27 Септември 2008

Жени алианки на курбан. Снимки: авторката

Каква е разликата между алианите и сунитите, питам един български турчин, принадлежащ към сунитите. Ние, казва той, сме много ревниви. Жената убиваме, ако кривне от правия път. Докато при алианите не е така. На алианина не му пука, че жена му спала със съседа например. Той е демократично настроен човек.

Обяснението не е изчерпателно, но пък може да послужи за начало на това малко странно пътешествие, което предприемам към алианите от Източните Родопи.
Алианите още алевии, бекташи или казълбаши (идва от “червени глави”, тъй като са носили червени ленти на чалмите) почитат Али ибн Аби Талиб, първи братовчед и зет на пророка Мохамед, женен за дъщеря му Фатима. За тях Али е човешкото въплъщение на Аллах. Науката счита определението “алиани” за неточно и предпочита алевии, но пък в тези краища самите хора се наричат алиани. (Б. р. - алианите са мюсюлмани, различни от сунитите, но не са и шиити, а отделно религиозно течение в исляма). За появата им по тия земи има две версии – според едната са от тюркменски произход и са пристигнали през XVI век, според другата те са приели исляма местни жители, затова и в религиозните им обреди има смесване между мюсюлманство и християнство. Също както помаците, и алианите по-често от останалите обитатели на Родопите си задават въпросите кои сме ние и откъде идваме. Предполага се, че и сред помаците има алиани и сунитите или поне алианите вярват така. Малцинство в малцинството, за тях въпросът за произхода е особено важен. Някои наблягат, че имат връзка с прабългари мюсюлмани, други – че са чистокръвни турци. Всички заедно се отнасят с презрение към арабското, арабските елементи в религията, намират ги за “замърсяващи”.

Плакат с проекта за реставрацията на текето Ермалъ баба. Теке е комплекс от тюрбе (алиански храм) и джамия, както при сунитите. Снимки: авторката

Когато пристигам на текето на Емалъ баба, животните вече са заклани. Идвам в навечерието на есенния им празник, който се провежда всяка година в първата събота на септември. Нарича се мае, прави се курбан. 50 животни са минали под ножа – 3 телета, останалото овце и агнета. Мъжете седят до малка къщичка, режат месото на ситни хапки, хвърлят ги в големи кошове. Отделно телешкото, отделно овнешкото. После ще го сварят. Пак отделно. Само със сол. Подправки не се слагат. Сваряват и ориз – в случая 400 килограма. Отново само със сол. На другия ден съединяват месото и ориза и се получава пилаф. Празникът започва от село Биволяне, до средата на октомври ще продължи и по други села – всяка събота има курбан.
На 5 срещу 6 септември мъжете седяха сред тази огромна касапница, кълцаха съсредоточено месото и се шегува. Утре ще е “голямата работа”.

Текето Елмалъ баба се възстановява със средствата на български турчин, който държи на анонимността си. Знае се само, че е един от изселниците в Турция от 70-те години, в момента в първата десятка на богаташите в Истанбул. Курбанът също се подпомага от него, но пък съвпада с рамазана, така че се получава разрив в религиозните възгледи. Затова спонсорът е ограден с мълчание.

Тук е Аднан Демир – турски архитект, алианин, натоварен с реставрацията на алевитския храм. Демир разказва, че някога на това място е имало духовно училище, в което са изучавали математика, астрология, философия, медицина и религия.

Турският архитект Адман Демир също е алианин, натоварен с реставрацията на храма. Снимки: авторката

Просветените лица при алианите се наричат дервиши. Текето, за което се смята, че е строено преди 400 години, се състояло от две части – вътрешна, където е било светилището, и място за обучение на бъдещите духовници. За “учредител” на текето е нарочен някой си Хаджи Бекташ Вели. Елмалъ баба, чието име днес носи мястото, вероятно е негов ученик. За него се разказва следната легенда: застанал под едно безплодно дърво, разтресъл го и от дървото опадали ябълки.

Местността е безводна, има само едно кладенче с ледена вода. За него пък се знае друга приказка. На това място седели и работели булка и свекърва. Минал непознат старец и помолил за глътка вода. “Стомните са празни”, рекла по-възрастната. Старецът си тръгнал, по-младата обаче го догонила и му дала да отпие от нейната стомна. Тогава старецът ударил с крак по земята и на това място бликнал извор. Сега кладенец има, но земята продължава да е безводна. Комшиите в околните села често се карат кой да полива доматите. Но в момента сякаш не обръщат внимание на всекидневното. Празник е и като че всичко намира обяснение чрез приказките. Алианите са обвити в легенди и митове.

Джамията в Ермалъ баба теке край село Биволяне. Снимки: авторката

Тежко време настъпило за алианите, когато към 1514-1517 г. султан Селим наредил до текетата да се строят джамии, което означава, че мюсюлманството предприело решителни стъпки срещу алевитството, продължава разказа си Аднан Демир и определя това време като “настъпление на арабската култура”. Алианите обаче не се давали на външното влияние, продължили да се събират помежду си, кръгът им все повече се затварял. Главните поводи били курбаните – за здраве, за успех, против бездетие. Заедно в общността те се чувствали по-силни и защитени от набезите на сунитите. Качили се нагоре в планината, затова и днес алианските села в Родопите обикновено са на най-високото. Три са моралните постулати, на които се крепи алианството, обяснява Демир: елине, делине и белине. Което ще рече: не кради, не прави секс с насилие, не говори зад гърба на другия. Който не спазва правилата, бива отлъчен от групата. Стига се дори до напускане на селото заедно със семейството.
Алианите в Южна България са около 10 000 души. Имат стройна организация, на върха на йерархията са вождовете. В хасковския и в кърджалийския край те са 15. Избират се - това са мъже над 30 години, поста запазват до края на живота си. Разликата със Северна България, където около Разград, Исперих и Варна също има алиани, е, че там вожд се става по наследство. Казват, че вождовете диктували много от живота на тия хора, напоследък например народните представители от тези краища били определяни именно от вождовете.

На сутринта към поляната на Елмалъ баба теке заприиждат много хора. Разполагат се под сенките на дъбовете, разтварят сергии, изваждат за продан всичко, което обикновено се предлага по панаирите. Казват, че се събирали всякакви – и алиани, и сунити. Възможно е. Питам дали има и християни. Имало. В това обаче се съмнявам. Говори се само на турски и ако не знаеш езика, всеки път ти се струва, че изпускаш най-важното. Хубавото е, че като питам, никой не отказва да обясни какво се случва.

Празникът се превръща в панаир, където всеки продава всичко. Върви всякаква валута. Снимки: авторката

На малка сценичка се намества оркестър. Засвирва. Мъж запява. Към него се присъединява човек от тълпата. Пеят заедно и изглеждат щастливи.

За децата има въртележка, карамелизирани ябълки, захарен памук, петле на клечка…
Към обяд под най-дебелото дърво върху проснати черги сядат старейшините. Към тях идват хора и даряват пари. Приема се всякаква валута – най-вече левове и турски лири. Като дадеш пара, трябвало да си намислиш желание. Малко по-късно започва търгът на сурово месо. Води се строга отчетност, всичко се записва в тефтер – кой какво е взел и какво е дал. След като се приспаднат разноските и се дръпне чертата, оставали към 2000-3000 лева за маето следващата година.

В ранния следобед се раздава от курбана. Примъквам се към една група тийнейджъри и ги питам какво знаят за алианите, какво са им разказвали у дома. Нищо, отвръщат ми те с такава категоричност, че няма как да продължа разговора. После отивам при по-възрастните и се интересувам дали алинската традиция изчезва. В никакъв случай, казват те. Просто на децата им било наредено да не признават, че са алиани. Все още ли? Да, за съжаление, все още било така.

На празника има въртележка за децата. Снимки: авторката

В по-голямата си част алианите отричат да са такива. Защо? Навсякъде получавам един и същи отговор: “Защото през 1650 г. в земите на днешен Иран…” Добре, но вас някой гонил ли ви е? Преследвал ли ви е? Не. И въпреки това алианите живеят с чувството, че ако си признаят, ще повлекат презрението и обидите на сунитите.

Вожд на алианите: Бях член на БКП, вярвах в Маркс и Ленин, вкараха ме в затвора

Садула Хайрула Емурла, на 77 г., вожд на алианите, живее в Кърджали, заместник-председател на културно-просветната организация “Джем”, разказва:

“Досега всичко е било скрито, от XIII – XIV вeк до преди 5 – 6 години. Алианството е било оставено под игото на арабските вярвания. А пък арабите са неграмотни, алианите измъкват мюсюлманството напред. Разликата със сунитите е, че при тях жените са по-назад. Докато при алианите мъжете и жените са равни. Че мъжът е нищо без жената!

Алианският вожд Садула Емурла, на 77 г., е бил член на БКП и убеден комунист. При преименуването се обявява против, пише писма и го вкарват в затвора. Снимки: авторката

В миналото сунитите са преследвали алианите. Има над 30 000 заклани, избягали в планините и никой не може да каже, че са алиани, защото са го криели. Ние обаче решихме да се сложи край на това положение. Изпратихме писма до всички алевийски дедета (мъжете, които водят религиозните служби) – отсега нататък да бъдем по-близо, сплотени, като тесто, да не си казваме – ти си алевит, ти си сунит. Ако християнин иска да влезе при нас, да заповяда, добре дошъл ще е. Нашето събиране се нарича “джем” – всички сме заедно, и мъже, и жени: ама едната била красива, другата била бедна… Няма такива разлики. Всички сме заедно.
Защо сме се крили ли? Ами баща ми се е крил, дядо ми се е крил и аз така съм научен. И в затвора като бях, пак на никого не казах какъв съм. Ако и да бяхме политически съмишленици, моите приятелите, сунитите, не знаеха, че съм алианин.

В затвора попаднах заради “възродителния процес”. Член бях на БКП, а преди това съм бил член на РМС. Вярвах в Маркс, Енгелс и Ленин. И като взеха да сменят имената на турците, казах: “Хора, недейте така! Това е голяма грешка. Ще се насочи срещу комунистическата партия!” По това време работех в оловно-цинковия заповед и по събрания го казвах, къде ли не… Но никой не ме чу, почнаха вътре в партията да ме изолират.

Разкопаваха гробове и уж в тях намирали кръстчета. Казваха, че сме били българи и християни. А то едни и същи хора първо заравяха кръстчета в гробовете, после ги разравяха и ги “откриваха”. Тогава написах писмо до прокурора в Кърджали, до секретаря на Окръжния комитет на БКП, до Народното събрание и до Тодор Живков. Написах ги ръкописно с индиго. “Унищожават един народ – писах. – Това противоречи на марксизма-ленинизма.” Анонимно ги пуснах, не ги подписах. Никакъв отговор. Продължих да пиша писма и да казвам, че светът е един, но хората са най-различни. И че на тая земя заедно живеят и българи, и турци. Затова взаимно трябва да си уважаваме и вярванията, и обичаите. За алианите не съм писал. Най-общо наричах турците мюсюлмани. Писмата пусках около джамиите и по селата. След няколко месеца ме арестуваха.

Жени алианки мият съдове и прибори за курбана. Снимки: авторката

Разпознали ме по почерка. Тогава бях домоуправител и от МВР-то видели домовата книга, така ме хванали. Един месец ме държаха в милицията в Кърджали, после ме осъдиха за противодържавна дейност. Агитатор съм бил. Ами аз ли съм виновен, че никой нищо не ми отговори? Обаче и агитатор не съм. Опитах се да събера други хора около себе си, заедно да протестираме, не стана. Страх ги беше. Затова сам писах всичко. Като ме хванаха, всичко признах, нищо не съм отричал. Осъдиха ме на 5 години и 3 години след това изселване. 3 години и нещо бях в Старозагорския затвор, после в Бобовдол и накрая ме изселиха в Брусарци, Михайловградско. Там само българи имаше, но добри хора. Повечето бай Садула ми викаха, с турското име. И те бяха разбрали, че държавата бърка.

От БКП ме изключиха веднага след ареста. Днес вече не съм ленинист. Но от Маркс и Енгелс не се отказвам. Сега, като сме в демокрацията, свобода на религиите имаме, но икономически сме зле. И ако трябва днес да пиша писма, ще им кажа на ония горе, че икономически много сме го закъсали. Народните представители не знаят зора на хората. Народът е оставен сам на себе си. Не мразя България, мразя властта, която върви срещу хората. А алианството казва – първо си човек, след това нещо друго.”

Inform

Read more...