Посещението на Елизабет ІІ в Турция–исторически сантименти и символика
проф. Владимир Чуков
Read more...Отзвукът от посещението на английската кралица Елизабет ІІ в Турция е изключително силен преди всичко в страната, отколкото в чужбина. Управляващият в Анкара проислямистки елит направи всичко възможно, за да го използва във вътрешно политически план. Мнозина проправителствени коментатори отстояват апологетичното мнение, че лидерът на “империята, в която слънцето не залязва” отправи силно послание към турския Конституционен съд. В близките месеци последният трябва да реши съдбата на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и лично на премиера Ердоган и на президента Гюл. Местни анализатори, симпатизиращи на ПСР, определят изявената подкрепа на Лондон за членството на Турция в Европейския съюз като “загриженост на Европа за умерения ислям, който може да бъде модел за целия Близък Изток”. В едно отношение те са прави. Лондон винаги е следял в повишено внимание събитията край Босфора, дори от времето, когато империята е наричана “болният човек на Европа”. Персонално сегашният британски държавен глава винаги е демонстрирал ангажираност с вътрешнополитическата ситуация в Турция.
Преглеждайки детайлите на предишните посещения на Елизабет ІІ в тази страна, можем да предположим с голяма степен на достоверност защо 83-годишната английска кралица осъществи именно сега въпросната визита. През 1961 г. младата тогава Елизабет посети Анкара само за няколко часа. Това стана след преврата от 27 май 1960 г. Тя се опита да предотврати екзекуцията на бившия премиер Аднан Мендерес и на някои негови последователи, но не успя. Второто посещение, което бе първото официално, бе реализирано след преврата от 12 март 1971 г., с който правителството на Сюлейман Демирел беше отстранено от власт. Тогава кралицата отбеляза, че турската република трябва бързо да се завърне в руслото на демокрацията и стабилността. Сега сякаш ситуацията изглежда относително идентична. На официалната вечеря британският монарх е говорил за необходимостта от присъединяването на Турция към ЕС, възможността Анкара да стане мост между Европа и Близкия Изток и активизирането на диалога между цивилизациите.
От своя страна сериозните наблюдатели отбелязват, че управляващите ислямисти са направили всичко възможно да блеснат във възможно най-добра светлина пред един от най-старите и авторитетни монарси в света. Дори протоколните детайли говорят за подобни усилия. За пръв път в своята политическа кариера президентът Абдула Гюл е облякъл костюм тип смокинг. Погледите на околните много внимателно са били вперени в неговата забрадена съпруга Хайруниса Гюл. Според очевидци на официалния прием, даден в чест на кралицата, забрадката на първата турска дама е приличала повече на инкрустираната корона на Елизабет ІІ, отколкото на ислямския религиозен символ, с който повечето хора са свикнали да я виждат. От друга страна, тя също за пръв път е била облечена в бяла дълга рокля, а върху раменете й не е стоял традиционният жакет. Хайруниса е направила смел опит дрехите й да изглеждат по-скоро европейски, отколкото ислямски.
Хроникьорите на въпросната визита поставят акцент върху времето, прекарано в Бурса, една от историческите турски столици. Там посещението в джамията “Уалу” е имало за цел да олицетвори желанието на двете страни за активен “диалог на цивилизациите”. Облечена в дреха от коприна, с чието производство е известен градът, Елизабет ІІ заедно с Хайруниса са изслушали сказката на духовно лице, което е изчело откъс от кораническата глава “Всемилостивият”. Той е бил специално подбран от домакините, тъй като в него се говори за вяра и наука. Демонстрираното в момента желание за сближаване между двете жени, представителки на различни религии и цивилизации, е било стимулирано и от фактът, че текстът е бил поднесен на непознат и за двете слушателски език. Имамът е чел откъса на арабски език, който нито Елизабет ІІ, нито Хайруниса владеят.
Визитата на английската кралица в Турция е акт, който се вписва в традиционната британска външна политика към региона. На практика тя е поредната оценка за Анкара в конкретния исторически момент. Освен това тя може да се възприеме като доказателство за специалната връзка между Анкара и Лондон. В своите изследвания духовният баща на Осама бен Ладен – палестинецът Абдула Азам твърди, че през 1934 г. на смъртния си одър създателят на съвременна Турция Мустафа Кемал Ататюрк е предложил на тогавашния британски посланик да го замести на поста държавен глава. Според ислямиста той му е доверил, че няма на никого друг вяра за бъдещото управление на страната в духа на новите светски устои. Не е много ясно дали това е вярно или не. Важното е, че остават съмненията за привилегированите отношения между двете държави.От друга страна е очевидна разликата между двете предишни посещения на Елизабет ІІ в Турция и сегашното. По време на първата и втора визита ЕС се състои единствено от 6 страни-членки, дори самата Великобритания не е част от съюза. Тя се присъединява към него едва през 1973 г. Сега ЕС е в състав от 27 страни-членки, които според нормативните документи заедно решават своята политика, в това число и тази на разширяването. Едва ли от вниманието на Елизабет ІІ, кралицата на “империята, в която не залязва слънцето”, е убягнал този факт.
Inform,май 2008
