17 милиона живеят в гигантския Истанбул, пазете се от жените

Абрамович хвърли око на Босфора

Само за 15 минути се минава от Европа в Азия

Исак Гозес

Един от най-ценните съвети, които всеки гост на Истанбул, получава от коренните жители още с пристигането си, е, че в този град не може да се вярва на две неща: на времето и на жените. За жените е ясно, така е по целия свят, а може би и по дурги галактики, но времето в Истанбул наистина е по-особено. Докато слънцето топли приятно, облаци за миг покриват небето и рухва проливен дъжд. Минути след това отново напича и пак можете да приберете чадъра неизвестно докога. За сняг обаче тук се говори рядко. Чакат го с нетърпение най-вече децата, и то не за да правят снежни човеци, а защото няколко снежинки са достътъчни, за да бъде обявена дървена ваканция. Понякога в зависимост от шегите на времето тя може да продължи и месец.
Малко е да се каже, че Истанбул е мегаполис, той е единственият град, разположен на два континента. В него живеят според официалната статистика 12 млн. души. За да бъде цифрата реална, обаче трябва да се прибавят поне още 5 милиона.
Дължината на града е 178 км
100 от тях са в европейската, а 70 - в азиатската част. Тук дори и най-близки роднини, живеещи в двата края на града, се виждат рядко. Един-два пъти в годината, и то по най-големите празници.
Гърците първи открили това място. През VII век преди новата ера те построили колония и я нарекли Византион. Повече от 1000 години градът бил столица на империя и станал известен с второто си име Константинопол. През 1453 година турците превземат града и го правят столица на Османската империя. Тя обаче се разпада и през 1923 година Турция става република. Столица вече е Анкара, на около 500 км по-надолу, но големият икономически, промишлен и културен център си остава Истанбул.
Няма турски град, в който да няма паметник на един снажен красив мъж - Мустафа Кемал. Това е човекът, воинът, който години наред мобилизира народа си за борба срещу англичаните, французите и другите им съюзници, окупирали империята след края на Първата световна война. Когато Кемал става първият президент на републиката, издава закон, според който всеки гражданин трябва да има не само собствено и бащино име, както е било практикувано дотогава, а и фамилно. Парламентът решава, че Мустафа Кемал ще се нарича Ататюрк- Баща на нацията. Пак според споменатия закон никой в страната няма право след него да приема това име.
В Истанбул най-бързо може да се отиде от Европа в Азия. Достатъчно е да имате лека кола, петнадесетина минути време и три лири в джоба. (Едно евро е равно на 1,70 лири, за 100 долара ще ви дадат 115 лири). Ако нямате кола, ползвайте транспортните кораби, както са правили всички до 29 октомври 1973 година, когато е построен Първият босфорски мост. Преходът се извършва пак за четвърт час. Има и градски автобуси.
Уникалното съоръжение, което свързва двата контитента, се ражда по повод петдесетата годишнина от създаването на републиката. Височината му е 66 метра, широк е 33.
По-късно над водата се проточва и вторият мост
И по двата виадукта не могат да се движат камиони и пешеходци. Второто правило е, за да се пресече всяка възможност за фаталните решения на самоубийците.
В кулите на единия от мостовете има вградени асансьори. Те са изкачвали туристите до върха, откъдето се открива красива гледка към Босфора и двата бряга на Истанбул. Това обаче вече е история. Забраната е въведена, за да се предотвратят възможните терористични акции.
Проливът, който разделя Европа от Азия, е дълъг 62 километра, в най-широката си част е 3,5 км, а в най-тясната е 670 метра. Там е построен вторият мост, висок 120 метра.
Плуването в Босфора е не толкова забранено, колкото невъзможно. Тук теченията са толкова силни, че дори и корабите, когато попаднат в тях, стават неуправляеми и се забиват в брега. Затова обикновено придвижването на водните съдове в пролива се извършва от опитни местни лоцмани, което се заплаща. Капитаните, решили да си спестят тази услуга, понякога горещо съжаляват.
Да имаш къща на брега на Босфора е много скъпо удоволствие
Отскоро такъв каприз е решил да си позволи самият Роман Абрамович. Засега още търси. За обикновения турист, тръгнал да види красотата на това място, природата е създала една уникална площадка. Там се правят снимките за спомен и хвалба пред родата. На височината има малко непретенциозно кафене. Всеки може да поседне в него, без дори да консумира. Никой няма да му направи забележка. Ако все пак реши да си поръча нещо, ще трябва да плати за една лека закуска около 16 лева. Хамбургерът е около 7 лева, а кафето - 6 лв. За пица се плащат 9 лв., а за бира - 7 лв.
Водата е създала още едно уникално образувание в Истанбул. То е дълго около 10 км и се нарича "Златен рог". Окривателите, които са го заселили още в седми век преди новата ера, са били изключително щастливи. За разлика от днешните въдичари те просто са посягали с ръка и са хващали риба. Освен това се говори, че тук византийците хвърлили златото си.
Така се родило името "Златен рог". Над водата има три моста, два от тях се вдигат, за да минат корабите, които отиват в близкото ремонтно предприятие.

"Standart news",23.11.2007