Турция иска Резовска

Снимка: Мишел Герон

ЕС ни предупреждава да внимаваме

Красимир Николов

С три спешни депеши, третата от които най-спешна – от 12 юли 2007 г., Турция поиска от България да отстъпи р. Резовска за питейни нужди на Истанбул. Искането е за три четвърти от водния отток на реката, като отклонението ще е на 20 км от Черно море. И макар че в нотата няма нищо конкретно, във в."Миллиет" се появи информация за държавен проект „Странджански реки – Йълдъз“, според който ще се взема вода от Резовска, а при нужда и от Велека. С огромно закъснение българското правителство се сеща, че целият екопарк "Странджа" е в "Натура 2000" и формира експертна комисия - цели 2 месеца след питането на Турция. Уведомен е и Европейският съюз, откъдето ни съветват много да внимаваме. Вода за Турция, но на всяка цена ли? На пръв поглед нищо странно няма в питането на турската страна. Щом Истанбул няма вода, в правото на Турция е да търси някакво решение. Въпросът е дали това решение може да е за сметка на съседите? Ако България се съгласи, ще бъдат нарушени много спогодби за управление на трансграничните води, а парк "Странджа" ще се изправи пред сериозни екологични проблеми. В създадената от нашето правителство експертна комисия освен представители от МвнР, МОСВ и МРРБ влизат и експерти от факултет „Хидротехнически“ към УАСГ, специалисти от НИМХ, както и от Института по обща екология към БАН. На 13 ноември 2007 г. тази комисия реши да направи серия експертизи за оттока, подземните води и въздействието върху околната среда. За целта от Министерството на финансите са поискани около 130 000 лева. „Срок няма, най-вероятно проучванията ще се правят до лятото. Различни са мненията в комисията, но при всички случаи няма да вървим към прибързани решения с турската страна“, обясни за „Класа“ Емилена Попова, председател на комисията и шеф на отдел „Международно право“ към МВнР. България е член на ЕС и трябва да спазва законодателството му В края на октомври ЕС е уведомен от България за искането на турците. България е и външна граница на Евросъюза и като такава всички решения трябва да бъдат съгласувани със съответните евроинституции. В отговора на ЕС от Брюксел ни съветват много внимателно да бъдат направени съответните експертизи и да се спазва европейското законодателство за управление на трансграничните води. Освен това Брюксел поиска да бъде уведомяван за всяка стъпка. И така, какво искат турците? Искат на 20-ина км от вливането на р. Резовска в Черно море да направят на своя територия хидросъоръжение, което да улавя 150 млн. куб. м вода от общо 220 000 000-ният годишен отток на реката. Но тези 220 000 са максимумът, понякога е много по-малък. Съоръжението ще бъде в района на турското с. Сислиоба и оттам с помпи водата ще отива към Истанбул. Според спогодбата от Хелзинки за управление на трансграничните води обаче реките трябва да бъдат използвани във взаимен интерес. Контролът върху такива съоръжения също трябва да е взаимен, а как българската страна ще извършва контрол на турска територия?Турция не е страна по водни спогодби България и Турция нямат договор за използване на трансграничните реки. Не е сигурно и че е подписала водната спогодба от Хелзинки. Подписването на непрецизиран договор, какъвто иска Турция, може да породи следващи недоразумения. Малко известен е фактът, че България още изплаща водни репарации на Гърция от безумен договор, подписан от Тодор Живков през 60-те години. Според този договор, чийто срок изтича през 2025 година, всяка година България изпомпва към Гърция от язовир "Ивайловград" по 220 млн. куб. м вода. А има и още един прецедент, който би трябвало да е повод за внимателно прецизиране на всички стъпки. Преди време при пълнене на язовир „ Ататюрк“ турците прихващат реките Тигър и Ефрат, за да си напълнят язовира. В резултат за година и половина двете реки почти пресъхват на териториите на Ирак и Сирия. Язовирът е с вместимост 43 кубически километра вода, което е два пъти по-голямо количество от оттока на всички реки в България за една година. Не бива да се забравя и фактът, че България е една от най-бедните на водни ресурси страни в Европа. На глава от населението у нас се падат по 2200 куб.м вода, за разлика от Гърция – 4000 куб. м вода, Албания – над 4000 куб. м, Сърбия – над 6000 куб.м. Да не говорим за Норвегия, където на глава от населението се пада по около 16 000 куб. м вода. От друга страна, Турция като преговаряща за членство в ЕС още не е подписала Европейската конвенция за въздействие на околната среда. Колко временни ще са съоръженията на Турция?Според чл. 6 пък на европейска Директива 2000/60 за използване на водите такива съоръжения се допускат, ако имат временен характер. Не се знае обаче колко временно ще е това съоръжение, след като на турска територия се появи отвеждаща канализация, дълга около 200 км, до Истанбул? Колко стриктна ще бъде Турция в използването на водите на р. Резовска говори и фактът, че без да бъде уведомена българската страна, от водосбора на Резовска вече е изграден микроязовир на турска територия, чието име е „Армаган баражи“ /б.р. - армаган значи подарък/. Явно този микроязовир е подарък за турската страна, защото според водната спогодба от Хелзинки това е недопустимо. По поречието на р. Резовска има наши селища, в които и сега водата не достига. Проблем с водата има и в Малко Търново. „ Вече имаме проект за ново ВиК съоръжение, което ще черпи вода от р. Резовска“, обясни за „Класа“ зам.-кметът на Малко Търново Катя Куюмджиева. Кметският наместник на с. Резово Недялка Ружева пък се чуди какво ще остане от Резовска, ако турците прихванат реката преди селото. „Ами тя ще стане една вадичка, а и без това през лятото реката става изключително маловодна“, твърди Ружева. Хората тук още се ядосват от маневрите на турската страна около промяната на коритото на реката в ущърб на България. Водни експерти твърдят, че чрез отклоняване на устието в североизточна посока турците са се сдобили с над 3000 км териториални води в Черно море. При крайното решение на българската страна трябва да се вземе под внимание и твърдението на еколози, че пресъхването на реката в устието ще предизвика осоляване на почвата от морето към вътрешността. Това пък ще доведе до непоправими промени на състава на почвата. Според доц. д-р Стефан Модев, член на създадената експертна група, всички са се обединили около следните заключения: 1.Република Турция да допълни информацията около своите намерения, защото сегашната е недостатъчна.2. Предлаганото техническо решение е неприемливо за България, защото ще се ползва само от Турция. 3. Българската страна няма възможности за контрол на вземаните обеми, защото съоръжението ще е на турска територия. 4. Това са води, които биха могли да задоволят нуждите на български селища по границата. 5. Ако се стигне до някакво споразумение, то трябва да е след прецизирани експертизи и предварително подписване от Турция на международни споразумения за водите.

в."Класа",27.11.2007