Демонстрация в Истанбул в подкрепа на светските принципи

Стотици хиляди хора прииждат в европейската част на Истанбул, за да участват в демонстрация в подкрепа на светския характер на турската държава, съобщават турските ТВ канали.

Демонстрацията, организирана по призива на близо 600 неправителстени организации, протича на фона на острия политически спор между правителството и армията, избухнал в разгара на изборите за президент. "Турция е и ще остане светска държава! - категорични са участниците, които носят национални знамена и портрети на основателя на съвременна Турция Мустафа Ататюрк. Демонстрантите скандират лозунги срещу премиера Реджеп Ердоган, който е бивш ислямистки активист. Чуват се възгласи: "Оставка на правителството!", "Не на шариата (ислямския закон), не на преврата, да живее независима Турция!". Правителството на премиера Ердоган бе остро разкритикувано от командването на турската армия, което го обвини в опити за подмяна на светския характер на управлението на страната. Турската армия, която играе ролята на гарант на светския характер на държавата, три пъти е извършвала военни преврати в страната (през 1960, 1971 и 1980 г.). Освен това под натиска на военните през 1997 г. от власт бе отстранен премиерът и лидер на ислямистите Неджметин Ербакан. В декларация в петък тя енергично се обяви в защита на светския принцип на управление на турската държава и предупреди управляващите срещу всякакви опити за ислямизация.(БГНЕС,2007-04-29)

Read more...

Хиляди протестират в Истанбул

Десетки хиляди хора се събраха в Истанбул в знак на протест срещу проислямисткото правителство и в подкрепа на светската държава, информира АП.

Това е втората подред голяма демонстрация срещу правителството през последните две седмици.

Според анализаторите организираните действия още по-ясно открояват съществуващото дълбокото разделение между светския и ислямисткия лагер.

„Турция е светска държава и ще си остане такава", скандираха демонстрантите, развявайки знамена плакати.

"Не на шериата, не на преврата, да живее независима Турция", скандират демонстрантите, които носят турски знамена и портрети на основателя на съвременна Турция Мустафа Кемал Ататюрк на площад Чаглаян, в европейската част на най-големия турски град.

Демонстрантите пеят националистически песни, искат оставката на правителството и наричат Ердоган "предател".

Демонстрацията, която бе организирана днес, се случва ден след като турското правителство се противопостави остро на турската армия, която го обвини, че поставя под въпрос светския характер на страната.
Правителственият говорител заяви, че декларацията на армията е опит да повлияе на съда по решението му за президентските избори и че е насочена срещу кабинета.

От друга страна Гюл заяви, че няма да се откаже от изборите, въпреки организираните размирици.
Кандидатът за президент на управляващата партия в Турция Абдула Гюл не успя да спечели подкрепата на депутатите при първото гласуване в парламента.(news>bg,29.04.2007)

Read more...

Турската демокрация и нейните антигерои

Турската демокрация и нейните антигерои
Насилието в Турция не е проблем само на турците
Анадолският град Малатия вече бе дал на Турция един антигерой. Али Агджа - човекът, който стреля срещу папа Йоан-Павел Втори през 1981 г. В него се е родил един смел мъж - журналистът от арменски произход Хрант Динк, убит на 19 януари от млад националист, дошъл от Трабзон. В сряда на 18 април този град бе арена на особено шокиращо тройно убийство на трима християни-евангелисти, на които бяха прерязани гърлата в издателска къща, публикуваща протестантски Библии.

Авторите на убийството, задържани на място, изглежда са петима студенти от “ислямо-националистическото” движение. Начинът на действие, прерязването на гърлата, навежда на мисълта за турската групировка Хизбула, която накара да се заговори за нея преди няколко години, като се твърдеше, че е манипулирана от турската армия, за да се бори срещу кюрдите от ПКК.

След съобщението за убийството в Малатия близо 150 души се събраха на площад Таксим в центъра на Истанбул, скандирайки “ние всички сме християни” - слаб отзвук от демонстрацията от януари, в която участваха 100 000 души в памет на Хрант Динк, скандирайки: “Ние всички сме арменци”.

Този акт на насилие става в напрегната политическа атмосфера. На 14 април стотици хиляди хора, дошли от цялата страна, демонстрираха в Анкара. Светският лагер демонстрира силите си под гора от турски знамена и портрети на Мустафа Кемал Ататюрк, основател на републиката през 1923 г.. Целта бе да бъде разубеден премиерът Реджеп Тайип Ердоган, излязъл от средите на ислямисткото движение, който управлява Турция от четири години със своята Партия на справедливостта и развитието, да не се кандидатира за президентския пост на републиката.
В очите на много турци тази институция - гарант за светския характер на държавата, не може да се полага на поддръжник на политическия ислям, включително в неговата умерена версия, която е тази на премиера. Някои мислят, че армията и нейните институционални посредници няма да оставят Ердоган да поеме президентската власт, макар той да разполага със значително мнозинство в парламента и да се ползва с подкрепа, според социологическите проучвания.

Всички напрежения на турската демокрация както в средите на държавния апарат, така и в обществото, следователно са се съживили. ЕС не може да остане безразличен наблюдател в този труден за Турция период. Той води преговори от 2005 г. за бъдещо присъединяване на Анкара, като в същото време й изпраща - самият той или страни-членки като Франция, постоянни сигнали за недоверие, които допринесоха за влошаване на турския политически климат. Европейската перспектива насърчаваше демократичните реформи, доближаващи една Турция в пълен икономически подем към западните норми.

Днес реформите са в мъртва точка, насилието от страна на групировки се подновява. Това не е само проблем за турците.(e-vestnik,в. Монд/БТА,20 Април 2007)

Read more...

Турското правителство се противопостави на критиките на ГЩ

Турското правителство се противопостави остро на турската армия, която вчера го обвини, че поставя под въпрос светския характер на страната, информира АП.

Правителственият говорител заяви, че декларацията на армията е опит да повлияе на съда по решението му за президентските избори и че е насочена срещу кабинета.

По-рано днес премиерът на Турция Реджеп Ердоган повика за разговор някои министри след като Генералният щаб на турските въоръжени сили изрази дълбоко безпокойство по повод президентските избори.

Припомняме, че вчера в декларация Генералният щаб обвини правителството, че застрашава светските устои на страната.

В декларация се посочва, че въоръжените сили следят с безпокойство изборите за президент на Турция и се изказва желание да бъдат по-открито включени в този процес.

По време на пресконференция в Анкара правителственият говорител заяви, че е немислимо в демократична държава, основаваща се на върховенството на закона, Генералният щаб да се изказва срещу правителството.(news>bg,28.04.2007)

Read more...

Турската армия с “нота” към правителството

Късно снощи главното командване на турската армия публикува изявление в уеб страницата си, в която се изразява безпокойство относно дебата около гласуването за президент, свързано със светската система в страната.

В изявлението на военните се казва: "Не трябва да се забравя, че турската армия е страна в този дебат и е лоялен защитник на светската ситема".

Изявлението е направено часове, след като в парламента се проведе първият кръг от гласуването за президент.

След изявлението на военните, турските медии започнаха да коментират как ще се развият по нататъшните събития в страната.
Военните казаха следното - не одобряваме Абдуллах Гюл за президент. Да, но какво ще стане сега?

Управляващата Партия на справедливостта и развитието няма шанс да излъчи друга кандидатура, защото срокът за това изтече.

Остава само едно - предсрочни парламентарни избори.

Разбира се, ще има различни мнения свързани с изявлението на военните, но едва ли нещо друго от предсрочни избори ще успокои военните и привържениците на светския строй на държавата в южната ни съседка, коментира кореспондентът на турската информационна агенция IHA за България Нахит Догу.(news>bg,28.04.2007)

Read more...

Ще носи ли забрадка първата дама на Турция?

Ще носи ли забрадка първата дама на Турция?
Проблемът с покриването на главите на публични места се актуализира преди президентските избори
Проблемът с покриването на главите на публични места се актуализира преди президентските избори

Емине Ердоган, съпругата на премиера Реджеп Тайип Ердоган, носи забрадка от млада, както повечето съпруги на ръководителите на Партията на справедливостта и развитието, която е с ислямистки корени. И тъй като победител на президентските избори през май може да стане Ердоган, много е възможно първата дама на Турция да ходи забрадена.

Светска Турция забранява на жените да ходят забрадени в държавните учреждения и в университетите. А за основния електорат на Партията на справедливостта и развитието забрадката е белег за идентичност. Като символ тя дразни светските среди и разпалва страсти и полемики. Вероятността г-жа Ердоган и бъдеща първа дама на страната да носи този символ на политическия ислям, задълбочава още повече пропастта между светските и религиозни среди. Затова в Турция са открити дебатите по въпроса дали мъж, чиято съпруга носи ислямска забрадка, може да претендира за най-висшия административен пост на една светска държава.

От идването на власт на неговата партия през 2002 г., Ердоган не е крил желанието си да смекчи закона за забрадките. Не го направи заради съпротивата на светските кръгове и на армията, която вижда в забрадките явен знак за намеса на религията в политиката. Съпругата му Емине Ердоган се възприема като символ на политическата активност, която би застрашила Републиката: една първа дама, която носи забрадка, е просто немислима в очите на светските кръгове. Двете й дъщери бяха изпратени да продължат обучението си в САЩ , за да могат да носят забрадки.
Съпругата на йорданския крал Абдула Втори кралица Рания (в ляво) не носи забрадка и турските медии често я противопоставят на Емине Ердоган. Снимка: Ройтерс

Светският печат в Турция редовно публикува снимки на г-жа Ердоган, на йорданската кралица Рания или на първата дама на Сирия Асма ал Асад. Последните две не носят забрадки и така се отбелязва парадоксът между светска Турция и арабските страни.

Нито Емине Ердоган, нито другите жени на ръководителите на ПСР, които носят забрадки, са канени досега в президентския дворец от държавния Ахмет Недждет Сезер - убеден защитник на светските принципи, който смята, че дворецът трябва да бъде затворен за забрадки.
Държавният глава в Турция е и главнокомандващ на турските въоръжени сили. Затова възниква въпросът как ще се приеме един върховен главнокомандващ с жена, носеща забрадка, след като тя е строго забранена за съпругите на офицерите от турската армия, смятана за пазител на светските принципи. На неотдавнашна пресконференция началникът на генералния щаб генерал Яшар Бююканът избегна да отговори на подобен въпрос като заяви, че иска президент, верен на светските принципи.

Ако съпругът й бъде избран на най-висшия държавен пост, Емине Ердоган няма да бъде първата, която носи забрадка в президентския дворец в Чанкая. В действителност Латифе Ушаки, съпругата на създателя на модерна Турция Мустафа Кемал Ататюрк е носела забрадка непосредствено след създаването на турската република през 1923 г. След въвеждането на светските реформи, включително реформи в облеклото, които целяха да откажат жените от тази практика, а на мъжете забраняваха да носят фесове и тюрбани, тя я свали.

Същевременно обаче, според доклад, публикуван през 2006 г., носенето на забрадки от туркините намалява. От 1500 интервюирани жени, 36 процента казват, че излизат на улицата без забрадка, срещу 27 процента през 1999 г. Това означава, че през последните години в големите турски градове се е родила един вид “ислямистка буржоазия”. И модните ревюта с ислямистки цветове, немислими преди десетина години, са обичайни събития в големите градове. Затова в книгата си “Мюсюлманки и модерни: забрадка и цивилизация в Турция” турската социоложка Нилюфер Гьоле отбелязва, че зад забрадката се показва нов профил на мюсюлманска жена: образована, живееща в града и със свои искания.(25 Април 2007,e-vestnik,Агенция Франс прес / БТА)

Read more...

Демонстрация в Истанбул срещу Ердоган

Близо 300 000 турски граждани протестираха в Анкара малко преди горещата фаза на предизборната кампания срещу кандидатурата на ислямско-консервативния министър-председател Реджеп Ердоган.

Досега Ердоган не е заявил официално дали ще се кандидатира за президентския пост.

Турският президент се избира от парламента, в който управляващата ислямско-консервативна партия на Ердоган има явно мнозинство.

В края на тази седмица сегашният президент Ахмет Недждет Сезер предупреди, че светската система на управление в Турция е изправена пред най-голямата опасност след основаването на републиката през 1923 г.

В реч във Военната академия в Истанбул той зави, че смята, че се води кампания за подкопаване на въоръжените сили на страната. Бъдещият президент трябва според него не само на думи, но и с дела да застане зад постановеното в турската конституция разделение на държавата и религията.

Независимо че музиката беше силна и лозунгите ударни, два часа след започването на голямата демонстрация в Анкара демонстрантите като че ли не бяха постигнали целта си. Преди всичко на демонстрацията бяха дошли много по-малко хора, отколкото се очакваше.

Прогнозите бяха за един милион демонстранти. Събралите се демонстранти протестираха срещу евентуалната кандидатура на сегашния министър-председател Ердоган за президент на предстоящите избори.

Реджеп Тайип Ердоган е според тях прикрит ислямист, който може да предаде политическите принципи на основателя на републиката Кемал Ататюрк, а именно лаицизма и силната военна власт. Партията на Ердоган има мнозинство в парламента. Един от демонстрантите заяви:

"Тук сме, за да покажем, че защитаваме основните ценности на републиката, принципите на модерна лаицистична Турция. Нашата цел е да спасим републиката. Тази е единствената ни цел."

Дали тревогата на протестиращите е основателна, засега не може да се прецени. Досега Ердоган не е заявил официално дали изобщо ще се кандидатира за президент.

Освен това в демонстрацията участваха 300 разнородни групи, сред тях имаше представители на най-голямата опозиционна партия, Народнорепубликанската партия, на революционните работнически съюзи, както и на националистическия съюз за съхраняване на принципите на Ататюрк, който ръководеше демонстрацията.

Привържениците на светския ред в Турдция се страхуват, че ако сегашният премиер Ердоган, чиято управляваща Партия на справедливостта и развитието е с ислямистки корен, или някой близък до премиера спечели президентските избори идущия месец, правителството ще може да въведе ислямистка програма за управление.

Едномесечната процудура на предстоящите президентски избори започва в понеделник. През първите десет дни партиите номинират кандидатите си, след което в крайна сметка държавният глава се избира от парламента в Анкара.

В него партията на Ердоган има подавляващо мнозинство, така че нейният кандидат и без други ще получи необходимото мнозинство. Така погледнато, демонстрацията в Анкара не би могла да попречи за президент да бъде избран ислямистки политик.

Но тя ясно показва колко дълбоко разпокъсана е понастоящем турската република. От една страна са така наречените републиканци, които демонстрираха, от друга страна са привържениците на Ердоган, които често въпреки ислямската си вяра са осезаемо по-либерални от привържениците на принципите на Ататюрк.(news>bg,15.04.2007)

Read more...

Вторият по значение османски архив

Вторият по значение османски архив

Вторият по значение в света османски архив се намира в България. От началото на 30-те години на миналия век тези мистични документи се пазят в страната ни. “Каквото искате това, може да намерите”, казва проф. Стоянка Кендерова, завеждащ Ориенталския отдел на Народна библиотека (НБ) “Св. св. Кирил и Методий”, където се съхраняват документите. Точно за тези османски архиви се вдигна шум преди няколко седмици за това, че Турция си иска обратно оригиналите.

Проф. Кендерова твърди, че “този излишен шум вреди на нашите отношения с турските колеги”, с които работят много добре. Наистина е станало въпрос за тукашните османски архиви в турския Меджлис, където директорът на Турския държавен архив Юсуф Сарънай споменава за размяна на микрофилми (според подписаната спогодба през 1993 г., която задължава двете страни за тяхната размяна) на обработени документи. “Размяната на микрофилми става, след като бъде направен тасниф (обработка на документите и слагане печат на НБ) и това означава, че юридически са собственост на НБ”, посочва Кендерова.

Османският архив в България е вторият по значение след истанбулския. Въпреки че архивите у нас са трети по големина (след тези в Истанбул и Кайро), документите в София са по-значими от тези в Египет, защото тукашните касаят всички провинции на Османската империя. Тогава как те са попаднали в България? Според проф. Кендерова на този въпрос не може да се отговори еднозначно, защото се разказват най-различни истории и вече няма живи свидетели. Една от версиите е, че тази “стара хартия” е била продадена на търг в Истанбул, а българските дипломати са проявили инициатива и част от документите е закупена през 1930 или 1931 г. След като били продадени и натоварени на вагони (не се знае колко са вагоните - от 2 до 5), някои казват, че били за фабриките в Княжево, Костенец и Белово. Според други съдържанието на един или два вагона било претопено. По време на Втората световна война, когато София е била бомбардирана, “старата хартия“ е прибрана в подземията на Съдебната палата. След построяването на НБ (1952 - 1954) документите са донесени тук и тогава започва тяхната обработка, която продължава и днес.

Според шефката на Ориенталския отдел на НБ по-голяма част от османския архив в България е от документи, дошли от Турция. “Трудно е днес да се каже каква част са оттам, каква част са оттука”, посочва тя. “Сиджилите и дефтерите, които са от българските земи очевидно са оттука, а останалите са дошли от Истанбул.” По думите на проф. Кендерова, османските архиви, дошли от Истанбул, касаят азиатската част на Турция и арабските провинции и взаимоотношенията на османската власт и европейските страни.

За цялостната обработка на документите ще трябват не по-малко от 5 г. Досега са обработени около 500 хил. архивни единици, което значи около 1 млн. листа (единични документа) в библиотеката, които са най-важните и най-цялостно запазени. В момента се обработват останали фрагменти или части от документи. Сред документите в библиотеката има всякакви регистри за населението, данъците, за раята със специални задължения, както най-ранните са от 15 век. Скоро в НБ е спечелен проект на Министерството на културата за съвременен начин за опазване на стари писмени документи конкурси и е купена модерна листоотливна машина за реставрация именно на османските документи. “Имаме неколкостотин документа, които, ако не се реставрират бързо, до 10 години ще се унищожат напълно”, заключава проф. Кендерова. Тайфур Хюсеинов, София

Няма данни

за насилствено

ислямизиране

“За пряко насилствено ислямизиране документи нямаме”, казва проф. Кендерова. Според нея може да се съди по косвен път - примерно чрез джизие регистрите, които отразяват мъжкото християнско население като глава на семейството и ако има неженени и вдовици в определени селища. „Ако притежаваме джизие регистри за последователни години за дадено селище и видим как рязко спада християнското население и не е имало в този район епидемии, не са минали войски, не е имало пожари, размествания, може да се допусне, че част от населението е приело исляма. Друг е въпроса по какъв начин го е приело“, добавя тя. По думите на шефката на Ориенталския отдел на НБ, официални документи, които да говорят пряко за насилствено ислямизиране на Османската империя, няма. Сведения за Левски и Ботевата чета в османските архивиОсманската бюрокрация е билa на много високо ниво и всичко е било точно регистрирано. За делото на Левски, който е съден в София, са водени протоколи от разпитите. “Ние притежаваме препис от тези протоколи, които са правени за мутасарръфа (управителя) на Търново, защото Левски е заловен в с. Къкрина, което е било към Търново. Част от тези преписи са заверени с печата на Софийския съд и отговаря с оригиналния, но не всички са заверени. Но оригиналните къде са, дали ги има - не се знае”, споделя проф. Кендерова. Във въпросни документи има данни за Априлското въстание за Ботевата чета, а също и за история на българската църква.

9 - 15 Април
Година: 15, Брой: 15
(zaman>bg)

Read more...

България изплатила 1.2 млн. долара пенсии на турските изселници

През миналата година България е изплатила близо 1.2 млн. долара на изселниците в Турция. Това каза в петък социалният министър Емилия Масларова след среща с турския си колега Мурат Башесгиоглу, който е на посещение у нас.

Пенсиите се изплащат на около 25 хил. души в рамките на двустранна спогодба. Преди подписването на документа през 1998 година, а и периодично след това, съществуваха неуредици около издължаването на парите.

По думите на Масларова в момента проблеми няма. Тя обясни, че в скоро време ще се направи анализ за българите, работещи в Турция, и за турците, които се трудят у нас.

За миналата година 200 българи са получили разрешителни за работа в югоизточна съседка, но по принцип много нашенци работят там нелегално.

Анкара е инвестира около 550 млн. долара в българската икономика, а 150 родни фирми вече работят на турския пазар, каза Башесгиоглу.(Mediapool>bg,6 Април 2007)

Read more...

Кой ще стане президент на Турция - ислямист или?

Президентските избори в Турция никога не са минавали гладко. Настойчивите военни винаги са искали да се чуе и тяхната дума. През 1961 г. двама въоръжени военни принудиха уважаван учен да се оттегли.Днес армията не размахва оръжие, а в своето нетърпение да се присъедини към ЕС, Турция решително се превръща в по-демократична страна, въпреки че президентските избори са непреки - чрез парламентарен вот.

Все още сянката на армията виси над изборите, които ще се проведат в началото на май. Тогава изтича мандатът на сегашния президент Ахмед Недждет Сезер, бивш съдия и ревностен привърженик на светската държава. По този повод военните и техните съюзници, подкрепящи светската държава, твърдят, че републиката на Ататюрк е застрашена.

Това е така заради умереноислямисткия премиер Реджеп Тайип Ердоган, чиято управляваща Партия на справедливостта и развитието има голямо мнозинство в парламента. Той обмисля дали да се кандидатира за президентския пост. Неговите критици твърдят, че с правото да назначава главнокомандващия на армията (втората по големина в НАТО), всички турски съдии и ректорите на университетите, той би могъл безпроблемно да наложи траен ислямистки дневен ред. Ако съпругата му Емине, която носи забрадка, стане първа дама, крахът на светската държава ще бъде пълен.

Дали наистина това е толкова лошо? За четири години като премиер Реджеп Ердоган опита няколко ислямистки хода: да обяви извън закона прелюбодеянието, да разшири възможностите за завършили училищата Имам Хатип (училища за обучение на имами), да постави бивш ислямист за управител на централната банка. Въпреки това, като цяло той не се намесва в турската светска и прозападна ориентация. Партията му не допусна до участие в последните избори жени-кандидати, които носят забрадки, и няма да го направи и за парламентарните избори през ноември.

Междувременно смелите вътрешни и съдебни реформи, които извърши правителството на Ердоган, осигуриха през октомври 2005 г. ценното за Турция начало на преговори за присъединяване към ЕС. Икономиката се развива добре, с годишен непрекъснат растеж от 5 и повече процента. Последните проучвания показват, че Партията на справедливостта и развитието запазва голямата си преднина пред своите противници.

Според някои истинската причина армията да се противопостави на Ердоган са опасенията от намаляване на влиянието на военните веднага след оттеглянето на отстъпчивия Сезер. Какво могат да направят военните, за да спрат Ердоган? Военнен преврат няма да помогне много. Както казва Юмит Бойнер, утвърден специалист в индустриалния сектор: “Времето на превратите отмина”.

Това не означава обаче, че ако Ердоган стане президент генералите няма да правят всичко възможно, за да му създават проблеми. Освен да продължат с антиправителствените изявления, те могат да избягат от президентските служби или от срещите на Националния съвет по сигурността. По този начин обстановката в Турция може да стане по-напрегната, което би обяснило защо въпреки популярността на Партията на справедливостта и развитието повечето турци са против президентски мандат за Ердоган. Това показва и защо той все още не е подал своите документи, въпреки че остават две седмици до крайния срок. “Ще го направи ли или не?” е най-обсъжданият въпрос сред политическите кръгове в Турция.

Дори според привържениците на Ердоган, има редица причини, поради които е по-добре да не го прави. Той притежава ненадмината харизма и би могъл да доведе до нов голям успех Партията на справедливостта и развитието на парламентарните избори през ноември. Много бизнесмени се опасяват, че без неговото участие в партията, несигурната коалиция от националисти, ислямисти и либерали може да се разпадне, връщайки Турция към годините на нестабилност.
Ако стане президент, автократичният инстинкт на Ердоган може да развали отношенията с външния министър Абдуллах Гюл, който е най-вероятният му наследник и не е никак маловажна фигура.

Всъщност все по-често се чуват мнения, според които държавници като Гюл са по-подходящи за президент. Определено проевропейски настроеният и неопетнен с корупционни скандали Гюл има морален авторитет като предводител на бунта срещу бившия ислямистки премиер Неджметин Ербакан и основател на Партията на справедливостта и развитието. За разлика от Ердоган, той говори свободно английски и е прекарал известно време в чужбина. Единственият недостатък е, че неговата съпруга също носи забрадка, но така правят повече от половината турски жени.(Сп. Икономист / БТА/e-vestnik>bg,събота, 07 април 2007)

Read more...