Кой ще стане президент на Турция - ислямист или?
Президентските избори в Турция никога не са минавали гладко. Настойчивите военни винаги са искали да се чуе и тяхната дума. През 1961 г. двама въоръжени военни принудиха уважаван учен да се оттегли.Днес армията не размахва оръжие, а в своето нетърпение да се присъедини към ЕС, Турция решително се превръща в по-демократична страна, въпреки че президентските избори са непреки - чрез парламентарен вот.
Все още сянката на армията виси над изборите, които ще се проведат в началото на май. Тогава изтича мандатът на сегашния президент Ахмед Недждет Сезер, бивш съдия и ревностен привърженик на светската държава. По този повод военните и техните съюзници, подкрепящи светската държава, твърдят, че републиката на Ататюрк е застрашена.
Това е така заради умереноислямисткия премиер Реджеп Тайип Ердоган, чиято управляваща Партия на справедливостта и развитието има голямо мнозинство в парламента. Той обмисля дали да се кандидатира за президентския пост. Неговите критици твърдят, че с правото да назначава главнокомандващия на армията (втората по големина в НАТО), всички турски съдии и ректорите на университетите, той би могъл безпроблемно да наложи траен ислямистки дневен ред. Ако съпругата му Емине, която носи забрадка, стане първа дама, крахът на светската държава ще бъде пълен.
Дали наистина това е толкова лошо? За четири години като премиер Реджеп Ердоган опита няколко ислямистки хода: да обяви извън закона прелюбодеянието, да разшири възможностите за завършили училищата Имам Хатип (училища за обучение на имами), да постави бивш ислямист за управител на централната банка. Въпреки това, като цяло той не се намесва в турската светска и прозападна ориентация. Партията му не допусна до участие в последните избори жени-кандидати, които носят забрадки, и няма да го направи и за парламентарните избори през ноември.
Междувременно смелите вътрешни и съдебни реформи, които извърши правителството на Ердоган, осигуриха през октомври 2005 г. ценното за Турция начало на преговори за присъединяване към ЕС. Икономиката се развива добре, с годишен непрекъснат растеж от 5 и повече процента. Последните проучвания показват, че Партията на справедливостта и развитието запазва голямата си преднина пред своите противници.
Според някои истинската причина армията да се противопостави на Ердоган са опасенията от намаляване на влиянието на военните веднага след оттеглянето на отстъпчивия Сезер. Какво могат да направят военните, за да спрат Ердоган? Военнен преврат няма да помогне много. Както казва Юмит Бойнер, утвърден специалист в индустриалния сектор: “Времето на превратите отмина”.
Това не означава обаче, че ако Ердоган стане президент генералите няма да правят всичко възможно, за да му създават проблеми. Освен да продължат с антиправителствените изявления, те могат да избягат от президентските служби или от срещите на Националния съвет по сигурността. По този начин обстановката в Турция може да стане по-напрегната, което би обяснило защо въпреки популярността на Партията на справедливостта и развитието повечето турци са против президентски мандат за Ердоган. Това показва и защо той все още не е подал своите документи, въпреки че остават две седмици до крайния срок. “Ще го направи ли или не?” е най-обсъжданият въпрос сред политическите кръгове в Турция.
Дори според привържениците на Ердоган, има редица причини, поради които е по-добре да не го прави. Той притежава ненадмината харизма и би могъл да доведе до нов голям успех Партията на справедливостта и развитието на парламентарните избори през ноември. Много бизнесмени се опасяват, че без неговото участие в партията, несигурната коалиция от националисти, ислямисти и либерали може да се разпадне, връщайки Турция към годините на нестабилност.
Ако стане президент, автократичният инстинкт на Ердоган може да развали отношенията с външния министър Абдуллах Гюл, който е най-вероятният му наследник и не е никак маловажна фигура.
Всъщност все по-често се чуват мнения, според които държавници като Гюл са по-подходящи за президент. Определено проевропейски настроеният и неопетнен с корупционни скандали Гюл има морален авторитет като предводител на бунта срещу бившия ислямистки премиер Неджметин Ербакан и основател на Партията на справедливостта и развитието. За разлика от Ердоган, той говори свободно английски и е прекарал известно време в чужбина. Единственият недостатък е, че неговата съпруга също носи забрадка, но така правят повече от половината турски жени.(Сп. Икономист / БТА/e-vestnik>bg,събота, 07 април 2007)
