Турската демокрация и нейните антигерои

Турската демокрация и нейните антигерои
Насилието в Турция не е проблем само на турците
Анадолският град Малатия вече бе дал на Турция един антигерой. Али Агджа - човекът, който стреля срещу папа Йоан-Павел Втори през 1981 г. В него се е родил един смел мъж - журналистът от арменски произход Хрант Динк, убит на 19 януари от млад националист, дошъл от Трабзон. В сряда на 18 април този град бе арена на особено шокиращо тройно убийство на трима християни-евангелисти, на които бяха прерязани гърлата в издателска къща, публикуваща протестантски Библии.

Авторите на убийството, задържани на място, изглежда са петима студенти от “ислямо-националистическото” движение. Начинът на действие, прерязването на гърлата, навежда на мисълта за турската групировка Хизбула, която накара да се заговори за нея преди няколко години, като се твърдеше, че е манипулирана от турската армия, за да се бори срещу кюрдите от ПКК.

След съобщението за убийството в Малатия близо 150 души се събраха на площад Таксим в центъра на Истанбул, скандирайки “ние всички сме християни” - слаб отзвук от демонстрацията от януари, в която участваха 100 000 души в памет на Хрант Динк, скандирайки: “Ние всички сме арменци”.

Този акт на насилие става в напрегната политическа атмосфера. На 14 април стотици хиляди хора, дошли от цялата страна, демонстрираха в Анкара. Светският лагер демонстрира силите си под гора от турски знамена и портрети на Мустафа Кемал Ататюрк, основател на републиката през 1923 г.. Целта бе да бъде разубеден премиерът Реджеп Тайип Ердоган, излязъл от средите на ислямисткото движение, който управлява Турция от четири години със своята Партия на справедливостта и развитието, да не се кандидатира за президентския пост на републиката.
В очите на много турци тази институция - гарант за светския характер на държавата, не може да се полага на поддръжник на политическия ислям, включително в неговата умерена версия, която е тази на премиера. Някои мислят, че армията и нейните институционални посредници няма да оставят Ердоган да поеме президентската власт, макар той да разполага със значително мнозинство в парламента и да се ползва с подкрепа, според социологическите проучвания.

Всички напрежения на турската демокрация както в средите на държавния апарат, така и в обществото, следователно са се съживили. ЕС не може да остане безразличен наблюдател в този труден за Турция период. Той води преговори от 2005 г. за бъдещо присъединяване на Анкара, като в същото време й изпраща - самият той или страни-членки като Франция, постоянни сигнали за недоверие, които допринесоха за влошаване на турския политически климат. Европейската перспектива насърчаваше демократичните реформи, доближаващи една Турция в пълен икономически подем към западните норми.

Днес реформите са в мъртва точка, насилието от страна на групировки се подновява. Това не е само проблем за турците.(e-vestnik,в. Монд/БТА,20 Април 2007)