Вторият по значение османски архив
Вторият по значение османски архив
Вторият по значение в света османски архив се намира в България. От началото на 30-те години на миналия век тези мистични документи се пазят в страната ни. “Каквото искате това, може да намерите”, казва проф. Стоянка Кендерова, завеждащ Ориенталския отдел на Народна библиотека (НБ) “Св. св. Кирил и Методий”, където се съхраняват документите. Точно за тези османски архиви се вдигна шум преди няколко седмици за това, че Турция си иска обратно оригиналите.
Проф. Кендерова твърди, че “този излишен шум вреди на нашите отношения с турските колеги”, с които работят много добре. Наистина е станало въпрос за тукашните османски архиви в турския Меджлис, където директорът на Турския държавен архив Юсуф Сарънай споменава за размяна на микрофилми (според подписаната спогодба през 1993 г., която задължава двете страни за тяхната размяна) на обработени документи. “Размяната на микрофилми става, след като бъде направен тасниф (обработка на документите и слагане печат на НБ) и това означава, че юридически са собственост на НБ”, посочва Кендерова.
Османският архив в България е вторият по значение след истанбулския. Въпреки че архивите у нас са трети по големина (след тези в Истанбул и Кайро), документите в София са по-значими от тези в Египет, защото тукашните касаят всички провинции на Османската империя. Тогава как те са попаднали в България? Според проф. Кендерова на този въпрос не може да се отговори еднозначно, защото се разказват най-различни истории и вече няма живи свидетели. Една от версиите е, че тази “стара хартия” е била продадена на търг в Истанбул, а българските дипломати са проявили инициатива и част от документите е закупена през 1930 или 1931 г. След като били продадени и натоварени на вагони (не се знае колко са вагоните - от 2 до 5), някои казват, че били за фабриките в Княжево, Костенец и Белово. Според други съдържанието на един или два вагона било претопено. По време на Втората световна война, когато София е била бомбардирана, “старата хартия“ е прибрана в подземията на Съдебната палата. След построяването на НБ (1952 - 1954) документите са донесени тук и тогава започва тяхната обработка, която продължава и днес.
Според шефката на Ориенталския отдел на НБ по-голяма част от османския архив в България е от документи, дошли от Турция. “Трудно е днес да се каже каква част са оттам, каква част са оттука”, посочва тя. “Сиджилите и дефтерите, които са от българските земи очевидно са оттука, а останалите са дошли от Истанбул.” По думите на проф. Кендерова, османските архиви, дошли от Истанбул, касаят азиатската част на Турция и арабските провинции и взаимоотношенията на османската власт и европейските страни.
За цялостната обработка на документите ще трябват не по-малко от 5 г. Досега са обработени около 500 хил. архивни единици, което значи около 1 млн. листа (единични документа) в библиотеката, които са най-важните и най-цялостно запазени. В момента се обработват останали фрагменти или части от документи. Сред документите в библиотеката има всякакви регистри за населението, данъците, за раята със специални задължения, както най-ранните са от 15 век. Скоро в НБ е спечелен проект на Министерството на културата за съвременен начин за опазване на стари писмени документи конкурси и е купена модерна листоотливна машина за реставрация именно на османските документи. “Имаме неколкостотин документа, които, ако не се реставрират бързо, до 10 години ще се унищожат напълно”, заключава проф. Кендерова. Тайфур Хюсеинов, София
Няма данни
за насилствено
ислямизиране
“За пряко насилствено ислямизиране документи нямаме”, казва проф. Кендерова. Според нея може да се съди по косвен път - примерно чрез джизие регистрите, които отразяват мъжкото християнско население като глава на семейството и ако има неженени и вдовици в определени селища. „Ако притежаваме джизие регистри за последователни години за дадено селище и видим как рязко спада християнското население и не е имало в този район епидемии, не са минали войски, не е имало пожари, размествания, може да се допусне, че част от населението е приело исляма. Друг е въпроса по какъв начин го е приело“, добавя тя. По думите на шефката на Ориенталския отдел на НБ, официални документи, които да говорят пряко за насилствено ислямизиране на Османската империя, няма. Сведения за Левски и Ботевата чета в османските архивиОсманската бюрокрация е билa на много високо ниво и всичко е било точно регистрирано. За делото на Левски, който е съден в София, са водени протоколи от разпитите. “Ние притежаваме препис от тези протоколи, които са правени за мутасарръфа (управителя) на Търново, защото Левски е заловен в с. Къкрина, което е било към Търново. Част от тези преписи са заверени с печата на Софийския съд и отговаря с оригиналния, но не всички са заверени. Но оригиналните къде са, дали ги има - не се знае”, споделя проф. Кендерова. Във въпросни документи има данни за Априлското въстание за Ботевата чета, а също и за история на българската църква.
9 - 15 Април
Година: 15, Брой: 15
(zaman>bg)
