Турция реставрира арменска църква в знак на добра воля
Турция реставрира арменска църква в знак на добра воля
Древната арменска църква Акдамар ще бъде открита тържествено в Турция, за да демонстрира плахите усилия на страната да подобри отношенията си с етническото арменско малцинство, както и със съседна Армения. Турция похарчи за реставрацията на Акдамар 1,5 милиона долара и покани на церемонията на 29 март арменски официални представители. Те трябва да отбележат това, което турският премиер Реджеп Тайип Ердоган нарече “положително” послание. На празника освен него се очаква да присъстват арменският зам.-министър на културата и други известни личности.
Църквата Акдамар край Ван е един от най-ценните паметници на арменската култура. Тя се намира на скалист остров в огромно езеро и е на повече от хиляда години. Нарича се църква Светият кръст и датира от 921 г. В писмени източници се посочва, че се намира близо до пристанище и дворец на остров в езерото Ван. От комплекса обаче е оцеляла само църквата.
Релефните резби по външните стени на Акдамар изобразяват Исус Христос, бос и брадат, който държи в ръце евангелието; китът, който поглъща Йона; Авраам, сграбчил сина си Исаак за косата и с нож в ръка; Давид с прашка, насочена срещу гигантския войн Голиат; и Адам и Ева със забранения плод.
Прекрасният храм западна през миналия век, след като стана жертва на пренебрежение след масовите убийства на арменци по време на отричания от турците арменски геноцид от Първата световна война. Допреди месеци дъждът се стичаше през срутения островръх купол, иманяри разкопаваха базалтовия под, а овчари опасваха фасадата със случайни изстрели. Древната арменска църква се превърна в съвременен символ на разделението и на колебливите усилия за помирение между турци и арменци, чиято кръвопролитна история доведе до проблемните им отношения. Много местни жители подкрепиха реставрацията с надежда, че това може да съживи туризма. Реставраторите смениха каменните плочи на покрива, за да запазят интериора, подновиха пода, укрепиха стените и почистиха фреските. Въпреки това Акдамар все още носи белези на занемаряване, с надраскани графити близо до резбите.
Реставрацията предизвика раздвижване в политическите кръгове в Армения и Турция. Арменският министър на външните работи приветства обновяването на църквата, но заяви, че Турция греши ако смята, че проектът ще докаже, че страната е отдадена на подобряването на отношенията със своя съсед.
“Положителен знак и действие от страна на Турция би било отварянето на границата с Армения и установяването на дипломатически отношения”, каза тази седмица арменският външен министър Вартан Осканян, цитиран от агенция Арменпрес. Той допълни, че арменската делегация може да стигне до църквата близо до град Ван в Източна Турция за няколко часа по суша, ако границата е отворена, но вместо това ще трябва да лети до Истанбул и после да вземе друг полет обратно към арменската столица.
Турция затвори границата си с Армения през 1993 г. по време на войната между Армения и Азербайджан, мюсюлмански съюзник на Турция. Решението навреди на икономиката на малката, заобиколена от суша Армения. Турция лобира и срещу проекторезолюция на американския Конгрес за признаване като геноцид на убийствата на арменци в Османската империя през миналия век. Много от 65-те хиляди арменски православни християни казват, че са безпокоени в Турция, където населението е предимно мюсюлманско. Такъв е примерът с Хрант Динк, етнически арменски журналист, убит през януари в Истанбул от националисти, които се подразнили от коментарите му за правата на малцинствата и свободата на изразяване.
Патриарх Месроб Втори, духовният глава на арменската православна общност в Турция, поиска от правителството да постави върху църквата кръст, какъвто тя е имала преди, и да позволи в нея да бъдат провеждани религиозни служби. Правителството все още не е дало отговор, но поставянето на кръст може да се окаже чувствителен въпрос. Символиката може да обезпокои някои мюсюлмани, а една успоредна на тях сила - влиятелната армия, която е начело на светското устройство на Турция, може да я възприеме като отстъпка за Армения и арменската диаспора.
“Фактът, че плати за реставрацията и пое инициативата за осъществяването й, говори добре за турското правителство”, каза Дейвид Филипс, застъпник за турско-арменското помирение, който помогна да бъдат събрани международни специалисти-реставратори и архитекти за проекта. Той обаче отбеляза, че Турция гледа на тази забележителност по-скоро като на музей, а не на място за поклонение. “Има риск църквата да бъде възприемана като старина, а не като жив символ на арменската култура и духовен живот”, каза Филипс, изпълнителен директор на Фондация Ели Визел в Ню Йорк.
През 2004 г. Европейският съюз подтикна Турция да помисли за регистрация на Акдамар в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. ЕС поиска също Турция, като кандидат-членка на съюза, да подобри отношенията си към малцинствата. След като започна обновяването на църквата, някои турци поместиха в Интернет критични коментари. Лидер на крайно националистическа партия заяви, че приветства реставрацията, доколкото тя не се тълкува като политическа овертюра. “Не сме виновни за нищо”, каза Мехмет Сандър, съпредседател на Партията на националистическото движение. “Защо е нужно да правим жестове?”(БТА/Асошиейтед прес/e-vestnik>bg)
