Турското кино-победител на фестивала в Истанбул
Най-обсъждан беше филмът за любовта на туркиня и кюрд
Павлина Желева
Кадър от наградения филм "Яйце"
Фотограф: Дневник
Подпрян най-вече на стабилното рамо на ръководената от достолепния Шакир Еджзаджъбъшъ истанбулска фондация за култура и изкуства, както и на много спорсори, 27-ият международен филмов фестивал (6-20 април) завърши с небивал триумф на националното кино. Международното жури, оглавявано от немския оператор Микаел Балхаус (заснел 14 от филмите на Райнер Вернер Фасбиндер, а също и филми на Скорсезе и Копола), връчи престижното "Златно лале" на "Яйцето" на Семих Капланоолу.
Премерено минималистичният филм на родения през 1963 в Измир режисьор, в който младо момиче прави опит да разсее екзистенциалната мъка на един поет по току-що починалата му майка, успя да се пребори с останалите 11 конкурентни заглавия от официалния конкурс. Специалната награда на журито спечели немският "Вълната" (реж. Денис Ганзел). В него нестандартен учител буквално изпуска учениците си, тъй като след игровия му експеримент на тема "как се създава тоталитарно общество" те решават да си го направят наистина. Заедно с китайския "Сляпата планина" (реж. Ли Янг), спечелил главния приз в паралелния конкурс за "човешките права в киното" на Съвета на Европа, тези два филма се оказаха единствените наградени чуждестранни заглавия.
Турските филми, които тази година бяха над 30, бяха групирани в национален конкурс и конкурс за документални филми. В игралното кино битката беше спечелена от впечатляващия дебют на родения през 1977 Сейфи Теоман "Книга за лятото", който по-рано тази година представи страната си в програмата "Форум" на "Берлинале". Организиран около емоциите на десетгодишно момче, което през лятната си ваканция неусетно пораства, филмът напомня за великолепния "5 пъти" на другата млада надежда на турското кино - Реха Ердем. Консервативни възрастни, мечтаещи младежи, порастващи деца и разпънати между Запада и Изтока провинции са тематични територии, директно наследени от света на Нури Билге Джейлан. Филмите обаче са много повече поетични, отколкото песимистични.
Наградата "най-добър режисьор" отиде при Дервиш Заим, който напоследък се занимава с тайнствата на миниатюристите в османската живопис.
Най-обсъжданият филм на новото турско кино се оказа дебют. "Моят Марлон, моят Брандо" е автобиографична история, написана от изпълнителката на главната роля Айча Дамгаджъ. Режисьорът Хюсеин Карабей, заснел с много хъс историята за невъзможната любов между туркиня и кюрд от Северен Ирак, е успял да се пребори за парите на холандския фонд "Хюберт Балс", както и на други фондации. Снимките на този източен вариант на Ромео и Жулиета са правени в Диарбекир, Мардин, а също и Урмия в Иран и Сюлеймания в Ирак.
Наред с Клаудия Кардинале, която получи награда за цялостно творчество, огромен брой почитатели и студенти привлече руският експериментатор Александър Сокуров с режисьорския си клас в Босфорския университет. Най-новият му филм "Александрия" също мина с голям успех на фестивала в Истанбул.
дневник,април 08
Премерено минималистичният филм на родения през 1963 в Измир режисьор, в който младо момиче прави опит да разсее екзистенциалната мъка на един поет по току-що починалата му майка, успя да се пребори с останалите 11 конкурентни заглавия от официалния конкурс. Специалната награда на журито спечели немският "Вълната" (реж. Денис Ганзел). В него нестандартен учител буквално изпуска учениците си, тъй като след игровия му експеримент на тема "как се създава тоталитарно общество" те решават да си го направят наистина. Заедно с китайския "Сляпата планина" (реж. Ли Янг), спечелил главния приз в паралелния конкурс за "човешките права в киното" на Съвета на Европа, тези два филма се оказаха единствените наградени чуждестранни заглавия.
Турските филми, които тази година бяха над 30, бяха групирани в национален конкурс и конкурс за документални филми. В игралното кино битката беше спечелена от впечатляващия дебют на родения през 1977 Сейфи Теоман "Книга за лятото", който по-рано тази година представи страната си в програмата "Форум" на "Берлинале". Организиран около емоциите на десетгодишно момче, което през лятната си ваканция неусетно пораства, филмът напомня за великолепния "5 пъти" на другата млада надежда на турското кино - Реха Ердем. Консервативни възрастни, мечтаещи младежи, порастващи деца и разпънати между Запада и Изтока провинции са тематични територии, директно наследени от света на Нури Билге Джейлан. Филмите обаче са много повече поетични, отколкото песимистични.
Наградата "най-добър режисьор" отиде при Дервиш Заим, който напоследък се занимава с тайнствата на миниатюристите в османската живопис.
Най-обсъжданият филм на новото турско кино се оказа дебют. "Моят Марлон, моят Брандо" е автобиографична история, написана от изпълнителката на главната роля Айча Дамгаджъ. Режисьорът Хюсеин Карабей, заснел с много хъс историята за невъзможната любов между туркиня и кюрд от Северен Ирак, е успял да се пребори за парите на холандския фонд "Хюберт Балс", както и на други фондации. Снимките на този източен вариант на Ромео и Жулиета са правени в Диарбекир, Мардин, а също и Урмия в Иран и Сюлеймания в Ирак.
Наред с Клаудия Кардинале, която получи награда за цялостно творчество, огромен брой почитатели и студенти привлече руският експериментатор Александър Сокуров с режисьорския си клас в Босфорския университет. Най-новият му филм "Александрия" също мина с голям успех на фестивала в Истанбул.
дневник,април 08
