Ще забрани ли турският съд политическия ислям?
Всяка година на 23 април политическите, военни и държавни лидери на Турция се събират в сградата на парламента в Анкара, за да честват Деня на националната независимост. Това е един от онези тържествени случаи, които държавата умее да почита добре и който предлага великолепна възможност за показност. Тази година председателят на парламента покани съпругите на депутатите да присъстват на събитието и ако искат да носят ислямски забрадки - провокативен акт в страна, която е отхвърлила този вид дреха от обществения живот. Това на свой ред породи спекулации, че генералитетът ще бойкотира приема.
Парламентът е синоним на републиканската история на Турция, а основният принцип на тази история е секуларизмът. Но откакто Партията на справедливостта и развитието (ПСР) дойде на власт на общите избори през 2002 година, ислямската забрадка стана символ на новите политически разногласия в Турция - между светския елит, от който армията е най-важният елемент, и новата генерация консервативни набожни турци.
Военните, съдиите и администрацията изглеждат готови за нова и може би финална конфронтация с ПСР. Дори генералите да се въздържат от показни действия, това пак е доказателство, че привържениците на светския ред в Турция и ПСР не са успели да намерят начин за действие след повече от пет години неудобно съжителство. Конституционният съд вече се подготвя да разгледа искането за закриване на партията, което много коментатори окачествяват като “юридически преврат”.
ПСР, която отрича да има програма, целяща по някакъв начин да ислямизира Турция, ще представи в следващите няколко дни защитата си срещу обвинението, че иска да наложи закона на шериата в страната. Абдуррахман Ялчънкая, прокурорът, който миналия месец внесе искането за забрана на ПСР в Конституционния съд, иска също така да бъде забранена политическата дейност на премиера Реджеп Тайип Ердоган, на президента Абдуллах Гюл и на 69 други представители на партията за пет години.
Очаква се юридическата битка да продължи след края на 2008 година. Възможно е тя да парализира работата на правителството и да затрудни преговорите на Турция за членство в ЕС. Икономиката вече е в застой и страната е изложена на влиянието на глобална кредитна криза заради необходимостта от чуждестранни капитали за финансиране на дефицита по текущата сметка. Гювен Шак, директор на анализаторската група Тепав в Анкара, казва, че противопоставянето на тези “три кризи” прави това труден момент за Турция.
Делото срещу ПСР поляризира Турция по границата на обичайното разделение - линия също толкова идеологическа, колкото и политическа и социална, при която строгата визия за секуларизма се среща с обърканата реалност на неговата проява през последните 60 години като една многопартийна демокрация. Може би е неизбежен фактът, че колкото по-демократична става Турция, толкова повече ще се проявява основният й отличителен признак на мюсюлманско общество, за да оформя политическата култура на страната. Въпросът е дали ПСР подхранва този феномен или просто го отразява.
Докато нацията се променя - чрез миграция, индустриализация, разпространяване на образованието, демокрацията и глобализацията - през 85-те години от създаването на републиката, държавата по същество остава същата: авторитарна, враждебна към плурализма и спазваща секуларисткото виждане на Мустафа Кемал Ататюрк за революционерската република, която той е основал. Сблъсъкът между ПСР и привържениците на светския ред въплъщава това напрежение.
Осман Улагай, автор на нова книга за сблъсъка между светския ред и консерватизма в Турция, казва, че партията представя нещо ново и неочаквано. “ПСР е социално-консервативна и традиционна и по-близка до религиозните ценности отколкото другите партии. Но тя също така е по-отворена към демократичните ценности, към пазарната икономика, към ЕС. Не мисля, че привържениците на светския ред са очаквали това”, каза Улагай.
Светският ред в Турция диктува не само разделяне на държавата от религията, но също така стриктен държавен контрол над религиозната дейност. Урал Акбулут, ректор на Средноизточния технически университет, твърди, че без този контрол алтернативата за модерната светска демокрация на Турция би била “радикална ислямистка диктатура”. Той казва, че това обяснява “защо ние (поддръжниците на секуларизма) сме толкова уплашени дори от умерения ислям”.
Правилно или не, секуларизмът се разглежда от много хора в градове в Централен Анадол - Кайсери, Коня, Газиантеп и други, в меката на ПСР - просто като дискриминация срещу жените, които носят ислямска забрадка. Ако настояват да носят забрадка, на тези жени не се разрешава да посещават държавните университети, да станат държавни служители или да преподават. Това стана най-оспорваният въпрос между ПСР и привържениците на светския ред от юли миналата година, когато партията беше преизбрана с голямо мнозинство.
Решението, което подтикна Ялчънкая да действа, беше инициативата на правителството през февруари да вдигне забраната за носене на ислямска забрадка в университетите. Ердоган е давал спорадични сигнали, че съжалява за това решение, което беше оспорено от конституционния съд. Но изборът му да го прокара потвърди съмненията на много турци, особено сред по-либералните му поддръжници, че се е отказал от политиката през първия си мандат на подкрепяните от народа проевропейски реформи в полза на програма, насочена към най-тясната база гласоподаватели сред религиозно консервативните.
Ялчънкая събра досие от 162 страници с изказвания и действия на политици, кметове и общински лидери от ПСР. Те трябва да подкрепят твърденията, че партията е станала център на антисветски дейности. Повечето доказателства са базирани най-вече върху извадки от вестници.
Някои юристи казват, че доказателствата са анекдотични и неубедителни. Това подсилва подозрението, че делото е политически мотивирано. Ергун Йозбудун, професор по конституционно право в университета Билкент, казва, че годините на въвличане във “войните на културите в Турция” са направили съда “политически актьор, част от идеологическата борба”.
Фактът, че съдиите единодушно се съгласиха да изслушат аргументите, не означава, че ще решат да закрият ПСР. Но това може да бъде застрашително за Ердоган, който е лежал за кратко в затвора през 1999 година за подривна ислямистка дейност.
Откакто Турция стана многопартийна демокрация през 40-те години на 20-ти век съдът е наредил закриването на над 20 политически партии. През 90-те години са били закрити две
ислямистки предшественички на ПСР. Нито една молба до съда за закриване на партия не е бил отхвърлена. Междувременно Турция е претърпяла четири военни преврата; един премиер - Аднан Мендерес, е бил обесен по нареждане на армията.
Обстоятелствата, при които е нареждано закриването на партии преди, се различават от сегашните. Партията на благоденствието и Партията на добродетелта са имали малка обществена подкрепа и доверието към тях е било слабо. Въпреки че ПСР се смята за техен приемник, тя има по много и от двете. Тя спечели 47 на сто от гласовете през юли миналата година и има доминиращо парламентарно мнозинство. Партията е застъпник на пазарната икономика. Тя също така има международна подкрепа и проевропейски възглед, което осигури започването на преговорите за присъединяване на Турция към ЕС.
Тези факти би трябвало да натежат при разискванията на съда. Но неотдавнашната история на съда с ПСР прави това съмнително. През май миналата година в кардинален момент при кризата заради назначаването на Гюл за президент, съдът анулира гласуването в парламента. Обяснението за решението беше толкова повърхностно, че професор Йозбудун го нарече юридически скандал. (Решението се отнасяше до кворума, необходим за избирането на президент от парламента, и беше изтълкувано като излишно след изборите през юли, след които Гюл беше избран за президент).
Дори и преди Ялчънкая да внесе иска си беше съмнително дали ПСР има решителността да поеме втори реформистки мандат. След изборите Ердоган действа сякаш смята голямото мнозинство, което си осигури, повече за бреме, отколкото за възможност. “Той изглежда парализиран от 47-те процента, които събра на изборите”, смята Мустафа Айдън, професор по международни отношения в университета ТОББ.
Наистина тази година премиерът обяви политическа програма, включваще повече от 100 цели, които да бъдат постигнати по време на втория му мандат. Много от тях обаче се смятат за по-маловажни и засега има малко индикации, че правителството ще продължи с реализирането им. Това е в противовес с първия мандат, който отбеляза повече напредък в реформирането на икономиката и беше осигурено започването на преговорите за членство в ЕС. При тази загуба на инерцията възниква все по-силно усещането, че с икономическия подем на Турция е свършено.
Изоставащата икономика изтъква необходимостта от по-нататъшни и по-задълбочени реформи. ЕС иска промяната или най-добре премахването на член 301 от наказателния кодекс, който криминализира определени аспекти от свободното изразяване. Но страхувайки се от националистическа реакция, правителството предложи козметична промяна на члена, което вероятно няма да удовлетвори нито прогресивните, нито реакционерите.
Някои анализатори твърдят, че отдаден на собствените си планове, Ердоган може отсега да е загубил следващите избори без необходимостта от намесата на прокурор. Репутацията на ПСР започна да се руши и тя губи имиджа си на центристка партия, като се връща към очевидно ограничена по същността си програма. “За обвинението беше много неразумно да прекъсне този процес”, казва Улагай.
По БТА
e-vestnik,26.04.08
