Eвропейската алтернатива на Турция е неизбежна и
един ден тя ще бъде неотделима част от Европа като политическо, икономическо и културно пространство!

Orient Radio Bg Online / Canli

Турците възкресяват славата на лалетата от Истанбул

Турците възкресяват славата на лалетата от Истанбул

лиценз на снимката: Creative Commons

Фотограф: Inyucho

Турците възкресяват славата на лалетата от Истанбул

[Reuters]

Турците възкресяват славата на лалетата от Истанбул

[Reuters]

Турците възкресяват славата на лалетата от Истанбул

[Дневник]

Турците възкресяват славата на лалетата от Истанбул

[Reuters]

Турците възкресяват славата на лалетата от Истанбул

лиценз на снимката: Creative Commons

Фотограф: ccarlstead

Не минаретата, залезите или гледката от Босфора, а лалетата карат априлските тълпи от хора в Истанбул да тръпнат от задоволство, съобщава Ройтерс.

С едно разцъфнало лале за почти всеки от 12-те милиона жители на града, Истанбул се надява да припомни на света, че именно Турция е родината на това цвете, което сега обичайно се асоциира със сабо, сирене и вятърни мелници. "Истанбул беше град без цветя, а сега лалето се завърна," каза пред Ройтерс кметът на Истанбул Кадир Топбаш, докато стоеше до стръмно възвишение, осеяно с гъсти червено-оранжеви цветове - резултат от масирана програма за засаждане на луковици, която стартира преди три години. "Хората се вълнуват много от тях".

Латинското название на лалето - tulipa, произхожда от турската дума "tulbent", т.е. султанската чалма, заради приликата й с цветето. Пръв систематизатор на лалета е известният енциклопедист от 16 в. Огие Гислен дьо Бюсбек, който известно време живее в столицата на Османската империя. Огие Гислен дьо Бюсбек (1520-1592 г.) става известен с "Турски писма", които са един от изворите за устройството на империята от XVI в.
Лалетата произхождат от Източна Турция и степите на Централна Азия и са били култивирани от османците, които отнесли цветето в Истанбул, столицата на своята империя, за да украсяват с него дворците на султана и градините на елита.

Пищните истанбулски градини от лалета почти изчезнаха по време на въстание през 18 в. и от тогава градът в голяма степен остана без цветни лехи. Днес лалета очертават истанбулското крайбрежие на Мраморно море, подават се над бетонените острови насред изключително напрегнатия трафик в Истанбул и са струпани край основните забежителности на града.

"Лалетата са с нас от хиляди години, но за съжаление, това някак беше забравено," каза Топбаш, член на управляващата турска Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Кметът на Истанбул се надява, че краткият период, през който лалето цъфти, ще предизвика спомена за мястото на това цвете в турската
култура.

Освен засаждане на луковици, деветдневен фестивал на лалето и фотоизложба на стоте най-красиви лалета, организирана в най-оживения площад на града, общинският съвет на Истанбул се зае и със земеделско отглеждане на тези цветя, като се надява, че това ще прерасне в сериозно производство. "Разбира се, Холандия има силно прооизводство на лалета и грудки, но се надявам, че един ден ние също бихме могли да станем износител на лалета," каза Топбаш.

Зараждащият се бизнес с лалета на Истанбул е открил работни места за 5-10 хиляди души, но истанбулският кмет очаква, че броят на работещите, които в бъдеще ще бъдат ангажирани в това производство, ще достигне 230 хиляди души в града и околностите му, където официалната безработица през 2006г. беше 11,2 процента.

"Сигурен съм, че бихме могли да надвием холандците с нашите лалета," усмихва се 40-годишната Мелек Полот, след като посети изложба на цветя край Босфора. "Лалетата са най-хубавото нещо в Истанбул". Ако нещата потръгнат, авантюрата на Турция може да претендира за дял от големия бизнес. Износът на цветя, луковици и растения от Холандия, най-големият износител на цветя в света, е достигнал стойност от 6,6 милиарда евро през 2007г., по данни на холандския съвет за земеделие.

Полетата с лалета привличат и хиляди туристи всяка година, което позволява на холандската икономика да печели от цветята, които почти причиниха фалита й преди 400 години.

Първите лалета бяха донесени в Европа, включително в Холандия, през 1550-те години от посланик в Османската империя. Твърди се, че холандец, объркан от подарената му луковица на лале, я изпекъл и изял като лук. След няколко десетилетия обаче се наложи такава мания по цветето, която почти съсипа холандската икономика, когато търговците започнаха да плащат безумно високи цени за луковиците.

В пика на лудостта - между 1635 и 1637г. - една единствена луковица на лале от екзотичен вид е струвала повече от хубава къща край канал в Амстердам. Неминуемо обаче, балонът се спукал и търговците останали на практика с нищо неструващи луковици и натрупани дългове.

Лалетата са били любим мотив на османските художници и занаятчии. Издължени лалета, чиито венчелистчета оформят остър връх присъстват в класическите керамични сини плочки, а цветето, известно в Турция под името "ляле", е изобразено и на килимите.

"Ако думата "лале" бъде изписана с арабски букви, тя много прилича на думата Аллах, затова казват, че лалето е някак божествено", казва Илбер Ортайлъ, директор на двореца Топкапъ в Истанбул, от който султаните ръководели империята, простираща се от Балканите до Египет.

Макар и османците никога да не се поддадоха на безумното въодушевление в Европа, Ортайлъ смята, че те щяха да бъдат съпричастни към тази лудост. "Всяка лудост по лалето си струва, защото то е много красиво цвете. Дори аз понякога откъсвам стотици лалета и ги отнасям вкъщи. По-лошо е от алкохолизма", казва той.
Общинският съвет в Истанбул съобщи, че е похарчил 2,7 милиона турски лири (2,06 милиона евро) за лалета и фестивала на лалето. Някои биха предпочели тези пари да бъдат изразходвани на друго място.

"Лалетата са прекрасни, но са толкова нетрайни," каза 55-годишният Исмаил Авджълар, шофьор на такси. "По-добре би било парите да отидат за инфраструктура", допълва той. Редовните задръствания по улиците на Истанбул правят преминаването през града изнервящо.

Други обаче са горди. Ляле Атък, 59-годишна, която носи името на цветето, каза, че знае защо светът е забравил за турския произход на лалето. "Холандците внесоха луковици на растението, култивираха ги и разработиха нови видове, докато ние само стояхме със скръстени ръце. Сега обаче може да възкресим старите времена на Истанбул," каза тя.

Лалето дори даде името си на сравнително спокоен и благоденстващ период от османската история при управлението на султан Ахмед Трети в началото на 18 в., когато дипломацията и културният обмен със Запада взе превес над войните и експанзията ("Ляле деври" - Епохата на лалетата, бел.ред.).
Султан Ахмед е обичал градинските приеми и е харчел огромни суми за лалета. Легендата разказва, че на един такъв прием костенурки с прикачени на корубите им фенери бавно обхождали насажденията с тези цветя. Тези глезотии били прекъснати от въстание, което сложило край и на управлението на султан Ахмед Трети, а градините, опасващи Босфора, били унищожени. "Истанбулската община възобнови този вид градини с лалета, също така добре, както и в двореца тук," каза Ортайлъ.

дневник.бг,23.04.08

Публикуване на коментар

StatCounter

Our Blogger Templates

  © Blogger template The Beach by Ourblogtemplates.com 2009

Back to TOP