Храмов комплекс в Турция е по-стар от египетските пирамиди
"Това място е истинска звезда - споделя Шмит, застанал под едно самотно дърво на върха на хълм, който е на 55 км северно от границата между Турция и Сирия. - В първата минута, след като го видях за пръв път, разбрах, че имам две възможности: да си тръгна, без да казвам нищо, или да работя на тези разкопки до края на живота си."
Зад археолога са първите гънки на Анадолското плато. Пред него на стотици километри се простира Месопотамската равнина, подобна на море с цвета на прах. Право напред са каменните кръгове на Гьобекли тепе, скрити под склона на хълма.
В сравнение със Стоунхендж те не поразяват с размера си. Нито една от разкопаните окръжности (засега само четири от общо 20) не са с по-голям диаметър от 30 м. Два 5-метрови стълба с Т-образна форма се издигат най-малко на 1 метър над останалите. Находките обаче са уникални с издяланите върху тях релефи на глигани, лисици, лъвове, птици, змии и скорпиони и с възрастта си. Камъните са издялани около 9500 години преди Христа. Те са 5500 години по-стари от първите градове на Месопотамия и 7000 години по-стари от Стоунхендж. Хората, които са ги издигнали, дори не са имали глинени съдове и не са отглеждали пшеница. Живели са в селища, но са били ловци, а не земеделци.
До неотдавна археолозите смятаха, че само развити общества с йерархична структура са можели да издигат такива монументални съоръжения и че те са се появили едва с възникването на земеделието, каза професорът по антропология Иън Ходър от Станфордския университет, който от 1993 г. ръководи разкопките в Чатал-хююк, най-известния обект от неолита в Турция.
Според Ходър находката край Гьобекли тепе променя всички досегашни представи, защото е сложно съоръжение и се отнася към епохата преди зараждането на земеделието. Само този факт нарежда обекта сред най-важните археологически находки за дълъг период от време.
В резултат на 10-годишните разкопки засега е разкрита само част от обекта, но предназначението му за неговите строители остава неясно. Някои учени предполагат, че това място е било център за ритуали на плодородието, като двата по-високи камъка в центъра на всеки кръг символизират мъж и жена. Туристическа агенция в близкия град Урфа представя обекта в рекламните си брошури като "Адам и Ева в Райската градина".
Шмит не вярва в тази теория. Според него Гьобекли тепе може да е последният разцвет на полуномадско общество, което съвсем скоро е щяло да бъде унищожено от идващата епоха на земеделието.
От обекта обаче отсъстват символите на плодородие, намирани на други разкопки от неолита. Стълбовете във формата на буквата Т, които явно са получовешки, са безполови. Шмит предполага, че камъните са най-ранните изображения на богове. "Те нямат очи, усти и лица, но имат ръце и длани. Те са творци."
Близо до намерените камъни няма следи от човешки жилища или гробища. Шмит предполага, че на върха на хълма е имало светилище, където са идвали да се кланят хора от места, отдалечени на стотици километри.
Класа,23.04.2008
