Турция реставрира арменска църква в знак на добра воля

Турция реставрира арменска църква в знак на добра воля

Древната арменска църква Акдамар ще бъде открита тържествено в Турция, за да демонстрира плахите усилия на страната да подобри отношенията си с етническото арменско малцинство, както и със съседна Армения. Турция похарчи за реставрацията на Акдамар 1,5 милиона долара и покани на церемонията на 29 март арменски официални представители. Те трябва да отбележат това, което турският премиер Реджеп Тайип Ердоган нарече “положително” послание. На празника освен него се очаква да присъстват арменският зам.-министър на културата и други известни личности.

Църквата Акдамар край Ван е един от най-ценните паметници на арменската култура. Тя се намира на скалист остров в огромно езеро и е на повече от хиляда години. Нарича се църква Светият кръст и датира от 921 г. В писмени източници се посочва, че се намира близо до пристанище и дворец на остров в езерото Ван. От комплекса обаче е оцеляла само църквата.
Релефните резби по външните стени на Акдамар изобразяват Исус Христос, бос и брадат, който държи в ръце евангелието; китът, който поглъща Йона; Авраам, сграбчил сина си Исаак за косата и с нож в ръка; Давид с прашка, насочена срещу гигантския войн Голиат; и Адам и Ева със забранения плод.

Прекрасният храм западна през миналия век, след като стана жертва на пренебрежение след масовите убийства на арменци по време на отричания от турците арменски геноцид от Първата световна война. Допреди месеци дъждът се стичаше през срутения островръх купол, иманяри разкопаваха базалтовия под, а овчари опасваха фасадата със случайни изстрели. Древната арменска църква се превърна в съвременен символ на разделението и на колебливите усилия за помирение между турци и арменци, чиято кръвопролитна история доведе до проблемните им отношения. Много местни жители подкрепиха реставрацията с надежда, че това може да съживи туризма. Реставраторите смениха каменните плочи на покрива, за да запазят интериора, подновиха пода, укрепиха стените и почистиха фреските. Въпреки това Акдамар все още носи белези на занемаряване, с надраскани графити близо до резбите.
Реставрацията предизвика раздвижване в политическите кръгове в Армения и Турция. Арменският министър на външните работи приветства обновяването на църквата, но заяви, че Турция греши ако смята, че проектът ще докаже, че страната е отдадена на подобряването на отношенията със своя съсед.

“Положителен знак и действие от страна на Турция би било отварянето на границата с Армения и установяването на дипломатически отношения”, каза тази седмица арменският външен министър Вартан Осканян, цитиран от агенция Арменпрес. Той допълни, че арменската делегация може да стигне до църквата близо до град Ван в Източна Турция за няколко часа по суша, ако границата е отворена, но вместо това ще трябва да лети до Истанбул и после да вземе друг полет обратно към арменската столица.

Турция затвори границата си с Армения през 1993 г. по време на войната между Армения и Азербайджан, мюсюлмански съюзник на Турция. Решението навреди на икономиката на малката, заобиколена от суша Армения. Турция лобира и срещу проекторезолюция на американския Конгрес за признаване като геноцид на убийствата на арменци в Османската империя през миналия век. Много от 65-те хиляди арменски православни християни казват, че са безпокоени в Турция, където населението е предимно мюсюлманско. Такъв е примерът с Хрант Динк, етнически арменски журналист, убит през януари в Истанбул от националисти, които се подразнили от коментарите му за правата на малцинствата и свободата на изразяване.

Патриарх Месроб Втори, духовният глава на арменската православна общност в Турция, поиска от правителството да постави върху църквата кръст, какъвто тя е имала преди, и да позволи в нея да бъдат провеждани религиозни служби. Правителството все още не е дало отговор, но поставянето на кръст може да се окаже чувствителен въпрос. Символиката може да обезпокои някои мюсюлмани, а една успоредна на тях сила - влиятелната армия, която е начело на светското устройство на Турция, може да я възприеме като отстъпка за Армения и арменската диаспора.

“Фактът, че плати за реставрацията и пое инициативата за осъществяването й, говори добре за турското правителство”, каза Дейвид Филипс, застъпник за турско-арменското помирение, който помогна да бъдат събрани международни специалисти-реставратори и архитекти за проекта. Той обаче отбеляза, че Турция гледа на тази забележителност по-скоро като на музей, а не на място за поклонение. “Има риск църквата да бъде възприемана като старина, а не като жив символ на арменската култура и духовен живот”, каза Филипс, изпълнителен директор на Фондация Ели Визел в Ню Йорк.
През 2004 г. Европейският съюз подтикна Турция да помисли за регистрация на Акдамар в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. ЕС поиска също Турция, като кандидат-членка на съюза, да подобри отношенията си към малцинствата. След като започна обновяването на църквата, някои турци поместиха в Интернет критични коментари. Лидер на крайно националистическа партия заяви, че приветства реставрацията, доколкото тя не се тълкува като политическа овертюра. “Не сме виновни за нищо”, каза Мехмет Сандър, съпредседател на Партията на националистическото движение. “Защо е нужно да правим жестове?”(БТА/Асошиейтед прес/e-vestnik>bg)

Read more...

Тюрксел предлага да купи БТК

Турският мобилен оператор Тюрксел е предложил да купи 65% от собствеността на БТК. Опция за 65-процентен дял в БТК притежава исландският предприемач Тор Бьорголфсон.

Исландската инвестиционна компания Novator купи 65-процентния дял от телекомуникационната компания от американския фонд Advent International мажоритарния, поел контрола над БТК през 2004 г.

Тюрксел подписа договор за заем от 3 милиарда долара с международна банка, уточнява Ройтерс. Според информацията на турската фондова борса телекоменикационната компания възнамерява да ги използва за инвестиции в Източна Европа, Близкия Изток и Централна Азия.

Тюрксел вече кандидатства за GSM-лиценз в България: компанията участва заедно с финландската "Сонера" в търга за втория GSM-оператор през 2004 г. Консорциумът предложи 120 милиона долара, а гръцката ОТЕ спечели търга с с оферта за 135 милиона долара.

Тюрксел отчете увеличение от 14% на абонатите си през 2006 г. - 31,8 милиона абоната спрямо 27,9 милиона през 2005 г. Броят на новите абонати през четвъртото тримесечие на 2006 г. е бил 900 000.

БТК има 700 000 потребители през 2006 г. Компанията отчете инвестиции за 345 милиона лева. През 2006 г. БТК увеличи цифровизацията на фиксираната си мрежа до 64,7% и постигна 100% цифровизация на 27-те областни града. Към края на 2006 година абонатите на ADSL надхвърлят 90 хиляди.(Bulgarian Post,29.03.2007 г.)

Read more...

ЕС отваря нова глава в преговорите с Турция

Европейският съюз възобновява преговорите за членство на Турция, предаде АФП, като се позова на източници от Брюксел.

Решено е да бъде отворена втората от общо 35 преговорни глави.

Досега Турция е финализирала преговорите само в една област, касаеща научните изследвания.

Сега преговори ще започнат за политиката в областта на предприемачеството и индустрията.

Припомняме, в края на миналата година Европейският съюз взе решение за замразяване на преговорите с Анкара заради спора с Кипър. Турция затвори своите пристанища и летища за кипърски кораби и самолети в противоречие на договореното митническо споразумение през 2005 година, страна по което е ЕС.

Тогава комисията реши, че нито една глава не може да бъде финализирана преди Турция да изпълни условията.(news>bg,28.03.2007)

Read more...

Масово връщат турските имена

Масово връщат турските имена


Пътуваме без визи до Турция

Петък се оказа щастлив ден за всички български граждани с турско самосъзнание, защото управляващите взеха две важни за тях решения – връщането на турските имена да бъде без ограничения във времето и да пътуваме без визи до Турция.

Приетите от парламента промени в Закона за гражданската регистрация предвиждат децата на починалите български граждани в периода 1 януари 1984 г. - 26 ноември 1993 г., чиито имена са били принудително променени, да могат посмъртно да възстановят имената на родителите си. Промяна на имената бе възможна и досега, но съществуваше краен срок 31 декември 2005 г. Измененията, внесени от народния представител от ДПС Ахмед Юсеин, бяха подкрепени от 139 народни представители. По негово предложение този срок вече отпада. Основният аргумент на депутата бе, че много от децата са се разпръснали, живеят в различни държави и подписването на общата декларация пред нотариус е трудно осъществима.

За българите, пътуващи до Турция пък, бе въведен пълен безвизов режим. Български граждани с валидни обикновени паспорти ще могат да влизат, да преминават транзит и да напускат територията на южната ни съседка през всички гранични КПП-та без визи за срок до 90 дни в рамките на шест месеца. Това предвижда Спогодбата за изменение на Визовата спогодба между България и Турция от 1993 г., която беше подписана от зам.-министъра на външните работи Любомир Кючуков и от турския посланик у нас Мехмет Гюджюк. Турските граждани, които имат валидни шенгенски визи или разрешения за пребиваване, издадени от държави от ЕС, Швейцария и Лихтенщайн, няма нужда да имат транзитни визи за България. Те ще могат да преминат транзит без визи за срок до пет дни. За турските граждани, които не отговарят на това условие, ще продължат да се изискват визи за транзитно преминаване през страната ни.

Същевременно днес парламентът прие на второ четене промени в закона за чужденците в България. Според закона гражданите на ЕС, на Швейцария, Исландия и Норвегия вече не се смятат за чужденци у нас. Това означава пък, че сънародниците ни в Турция, Македония и Сърбия, които нямат български паспорт, ще се смятат за чужденци. При подаване на заявление за виза от чужденците ще се събират лични данни, включително и биометрични параметри.
(23-03-2007,vsekiden>com)

Read more...

Български разкази на турски

14.01.2007, НОВИНИ
Български разкази на турски
Двумесечното специализирано списание за разкази “Eşik Cini”, което се издава в Истанбул род редакторството на Налян Барбаросоглу – всепризнато име в този жанр в Турция, – в новия си януарско-февруарски брой отделя около тридесетина страници за представянето на съвременния български разказ от Кадрие Джесур и Хюсеин Мевсим.

По-конкретно представянето се открива с обзорна статия на д-р Хюсеин Мевсим – “Общ поглед върху историята на българския разказ”, в която се проследява възникването и развитието на този най-представителен жанр на българската литература от 60-те–70-те год. на XIX век до наши дни.

Следват по един разказ от Антон Баев (“Алеята на любовта”, пр. Х. Мевсим), Деян Енев (“Един ден на Ема”, пр. К. Джесур), Здравка Евтимова (“Кръв от къртица”, пр. Х. Мевсим), Георги Господинов (“90-те години», пр. Х. Мевсим), Николай Хайтов (“Катерин”, пр. К. Джесур), Йордан Радичков (“Нежната спирала”, пр. К. Джесур), Емилиян Станев (“Смъртта на една птица”, пр. Х. Мевсим), съпроводени с фотографии и подробни биографично-творчески портрети на авторите.

В разговор за читателите на Словеса Хюсеин Мевсим сподели, че “от 60-те години на миналия век датират първите по-сериозни опити за представянето на българския разказ в Република Турция, като безспорни приноси в това отношение имат преводачите Мехмет Тюркер Аджароглу (Й. Йовков, Елин Пелин) и Наиме Йълмаер (Чудомир, Н. Хайтов). Въпреки строго субективния си характер, антологията все пак си остава най-ефикасното средство и предпочитана форма за пълноценното представяне на една литература на чужд език. Без да омаловажавам извървяния път и преводаческите постижения в тази област, смятам, че въпросът за една антология на българския разказ на турски, в която да бъдат отчетени максимално обективно и строго безпристрастно мястото и влогът на всеки подбран автор в традицията, остава открит. Тези съображения ме подтикнаха да съставя една всеобемаща антология на българския разказ, в която от Л. Каравелов, Т. Влайков, М. Георгиев, Иван Вазов, Г. П. Стаматов, Ел. Пелин през Й. Йовков, Св. Минков, Чудомир до Деян Енев, Георги Господинов и Елена Алексиева, са включени тридесет имена с 50 творби и тя ще появи към края на тази или началото на следващата година в респектираща поредица на едно от най-реномираните издателства в Турция.”



Да пожелаем успех на д-р Хюсеин Мевсим в усилията му за представянето и популяризирането на българската поезия, драматургия и проза на турски език!

Бина Калс, Словото
(slovesa>net)

Read more...

Истанбулският архив

Истанбулският архив - история за три гроша и 65 години проучвания
Сега, когато е на път да завърши описът на истанбулския архив, изучаван в България вече близо 65 години, и се обмисля издаването на каталози за него, от Турция дойде информация, че Анкара може да поиска връщането на обвитите в мистична слава документи. Описването и работата по "старата хартия" продължава толкова дълго заради трудоемката техническа дейност по разчитането и квалифицирането на документите. За т.нар. истанбулски османски архив, пристигнал в България през 1931 г., както и за действията на българската държава да го запази, дори след като Анкара разбрала какво всъщност е продала като хартия за вторични суровини, има не един и два разказа, които звучат като легенда.
от Юлиана КОЛЕВА
21 март 2007,в."Дневник"
Турско робство, османско владичество или просто присъствие? Какъвто и да е отговорът на историците, аргументите са почерпени от османските архиви - едно от културните богатства на България. Пак те са изворът за публикации, според които ислямът не е бил налаган чрез масови насилствени акции. Според други учени обаче българи са били избивани заради вярата им и са били принуждавани да сменят християнската си религия. И те също се позовават на старите документи. А те в голямата си част са слабо проучени. Често това са счетоводни статистики, но скучните за неизкушения сведения разкриват на познавача как е изградена Османската империя и как е действал огромният пазар на нейната територия.

Сега, когато е на път да завърши описът на истанбулския архив, изучаван в България вече близо 65 години, и се обмисля издаването на каталози за него, от Турция дойде информация, че Анкара може да поиска връщането на обвитите в мистична слава документи. Описването и работата по "старата хартия" продължава толкова дълго заради трудоемката техническа дейност по разчитането и квалифицирането на документите. Все пак 76 години след като през българската граница влизат вагоните, купени за хартиените фабрики в Костенец и Княжево, по-голямата част от съществените исторически материали в тях са прегледани. Неотдавна Ориенталският отдел към Народната библиотека е спечелил и проект на Министерството на културата за над 100 хил. лв., с които да се реставрират предимно османски документи.

За т.нар. истанбулски османски архив, пристигнал в България през 1931 г., както и за действията на българската държава да го запази, дори след като Анкара разбрала какво всъщност е продала като хартия за вторични суровини, има не един и два разказа, които звучат като легенда. Историците дори не са на общо становище колко точно са въпросните вагони. По-разпространено е мнението, че става въпрос за три вагона, или около 200 бали документи. Други обаче разказват, че всъщност вагоните били 4, но единият е върнат (според някои дори още на границата), след като в Турция се разбрало, че "старата хартия", купена на истанбулското тържище, всъщност са ценни свидетелства за миналото.

Част от платените по 3 гроша и 1 пара за оката документи обаче действително изгарят в пещите на хартиените фабрики. Как българското правителство е разбрало какво точно е попаднало в страната и колко голяма е ценността на материалите също граничи с мистерията. Обикновено се разказва за студенти в Турция, които сигнализирали, че от криворазбрани републикански подбуди

по тържищата се разпродават архиви

на Османската империя. Други пък твърдят, че към заводите е имало хора, които са контролирали какво се гори. В крайна сметка след разкарване на вагоните от гара на гара, съхраняването на документите по мазета до 1943 г. и усилията на изненаданото от находката правителство документите да бъдат спасени те стигат до архивния фонд на държавата.

В целия този сюжет историците в България са единни по един въпрос: Турция няма основания да претендира за връщането на оригинали, защото става въпрос за търговска сделка на частно лице - хартиените фабрики. От официалните институции, съхраняващи османските архиви - Главно управление на архивите и Народната библиотека, посочиха също, че нито в официална писмена форма, нито устно от Анкара е идвало подобно искане. Още повече, както пише в научната си статия за комплектуването на османския архив доц. Светлана Иванова от Историческия факултет на Софийския университет, трудно може да се разграничат материалите "от вагоните" от останалите османски документи, които България е имала и преди 1931 г., а и е набавяла след това. Между България и Турция има спогодба още от 1993 г. за размяна на копия и документи на микрофилм, на базата на която до момента в страната са постъпили над 20 хил. материала, а турски учени са проучили и взели около 25 хил. копия.

Същинското проучване на истанбулските османски документи, които са изключително важна по значение част от съхраняваните в Народната библиотека около 800 хил. архивни единици за Османската империя, все още предстои, казват османисти. В първите години след като материалите попадат в България, историци и експерти търсили в тях главно

данни за Левски

и в крайна сметка в началото на 50-те години именно от тези архиви излизат сведенията за процеса срещу него. Информациите от документите обаче трудно ще предизвикат родолюбиви пориви - единствено Левски обявява "сам съм, други няма". Архивите за следствието показват, че останалите революционери се издават едни други пред османските власти. Затова и в България историците като че ли по-скоро избягват да говорят за тези данни.

От османските архиви тръгва и спорът за принудителната смяна на християнската вяра. Докато едни историци описват унищожавани с десетки манастири и църкви, насилствено помюсюлманчване, ангария, позовавайки се на написаното в летописната бележка "Потурчването на Чепино" на Методий Драгинов (чиято автентичност някои отричат), други предизвикаха възмущението на "патриоти" с много по-нюансирани тези. Проф. Цветана Георгиева разказва за "Еничарите в българските земи", като застъпва схващането, че български семейства доброволно са давали децата си за еничари по икономически и социални причини. Османисти, позовавайки се именно на истанбулските документи и засичайки с тях информациите от летописа на поп Драгинов, изтъкват: "Сухите статистики на силно развитата администрация в Османската империя не могат да лъжат - за унищожаването на население, църкви и манастири не може да се говори, тъй като в документите не е записано дори съществуването на толкова християни и на манастири."

Дефтер за всички приходоизточници от началото на XVI в. пък показва прилични темпове на

демографско развитие на българското население

и на неговото производство, отбелязва ст.н.с. д-р Румен Ковачев от Ориенталския отдел на Народната библиотека, който е ангажиран с размяната на документи между България и Турция и е един от малкото османисти, които умеят да разчитат османо-турски. През 1526 - 1528 г. в Родопите дори няма мюсюлмани и това е едно от ярките доказателства, че не може да се говори за помюсюлманчване, още по-малко насилствено, посочва той. Както според него, така и според проф. Евгений Радушев, използвал истанбулските документи за своята книга "Помаците", преминаването на християни към мюсюлманството пак е заради икономически облаги, а не принудително.

Какво още ще излезе от т.нар. истанбулски османски архив тепърва ще се разбере, тъй като османистите все още приключват техническата работа по анотиране и систематизиране на документите. Въпреки че паралелно с чисто архивистката дейност историци четат и анализират по същество някои от документите, голяма част не са изследвани. А от тях може да се види в пълни подробности как са живели хората в Османската империя, какъв е бил битът им, тъй като освен изчерпателните общи дефтери за финансовите отношения, приходоизточници и т.н. администрацията е водила статистика и в най-малките селца - население, етноси, религия, производство, плащания. Наред с над 700-те дефтера от по 700 - 800 страници, които се пазят в библиотеката (само преди месец колекцията е попълнена с още 3 копия на дефтери, получени от Турция), османският архив съдържа и справочници, финансови документи, молби, прошения.

В България обаче не са много историците османисти, умеещи не само да разчитат османо-турски, но и да анализират информацията. Повечето от тях са научили необходимите около 150 - 200 думи и символи за четенето на сухата статистика и счетоводна информация в архивите. Неразбираема за повечето, също както и за турски историци, обаче остава информацията извън воденето на регистри. Дори и тези пък, които могат поне частично да дешифрират данните, се броят на пръсти. Според Румен Ковачев това са не повече от 20 учени. Далеч по-малко специалисти - около 10, пък изброиха от Главно управление на архивите. Подготовката на един османист за пълноценно боравене и анализ на материалите изисква между 10 и 20 години, дотогава младите могат само

да сричат и да анотират

да извършват техническата дейност, посочват експертите. Тази трудоемка задача не се струва особено привлекателна на завършващите османисти. За да завърши поне техническата обработка на документите в Главно управление на архивите, където са само малка част от материалите от османския период, институцията ще обяви в близките дни конкурс за двама млади специалисти с османо-турски, съобщи председателят на архива д-р Боряна Бужашка. И в Народната библиотека са към края на систематизирането на архивите, научи "Дневник" оттам. Обмисля се да се направят каталози-описи на материалите, каквито до момента няма.

Верни на стила на приказката "Цариградски архив", всяко лято османистите продължават да ходят на десетина командировки в съседни до София градчета, където в стари училища и читалища се съхраняват необработените документи от вагоните, и да "изстискват последните, дори минимално полезни" материали, казаха от библиотеката. След приключване на тази дейност, османистите очакват и подем в същинската работа. Тя е извънредно трудоемка, необходими са дълбоки познания, време, колектив, а след като едни и същи хора са ангажирани както с архивистика, така и с анализа, възможностите за по-конкретна работа по документите съвсем се свиват, обясняват османисти.

Read more...

Спогодба за въвеждане на безвизов режим

Българският заместник-министър на външните работи Любомир Кючуков и турският посланик в България ще подпишат Спогодба за въвеждане на безвизов режим за български граждани, пътуващи за Турция, съобщиха от МВНР.

Измененията във визовата спогодба предвиждат да се въведе пълен безвизов режим за българските граждани, с право на влизане, пребиваване, транзитно преминаване и напускане на територията на Турция през всички гранично-пропускателни пункта отворени за международен превоз на пътници и товари.

В същото време, ще бъдат освободени от изискването за транзитни визи турските граждани, притежаващи валидни визи или разрешения за пребиваване, издадени от държави-членки по Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, Европейския съюз, Швейцария и Лихтенщайн. За всички останали турски граждани, които не отговарят на тези условия, ще продължат да се изискват визи за транзитно преминаване през територията на Република България.

В духа на успешното и динамично развитие на търговско-икономическите отношения между двете страни, се предвижда издаване на многократни визи със срок на валидност до една година на турски граждани, които имат значителен принос в развитието на тези отношения и поддържат активни делови контакти с български търговски фирми.(news>bg-23.03.2007)

Read more...

Тайната формула е разкрита

Тайната формула на „Кока - Кола", пазена от известната компания като зеницата на окото си от 1886 година, е разкрита - съобщава РИА Новости. Кореспондентът на руската информационна агенция в Анкара е разговарял с ръководителя на действащата в Турция организация "Световен съвет на Фонда на Свети Николай" Муаммер Карабулут (Muammer Karabulut).

През септември миналата година Карабулут е предявил иск в съда срещу „Кока - Кола", настоявайки за разкриване на формулата на произвежданата от компанията разхладителна напитка.

„Стана ни известна най-пазената в света професионална тайна. Разбрахме формулата на Кока-Кола, изучавайки материалите, които адвокатите на компанията ни предоставиха по време на процеса, течащ в съдилището за дела на потребителите в Анталия", казал е Карабулут.

Тайната рецепта на аптекаря от Атланта Джон Пембертон, по думите на Карабулут, включва: „захар (%10.58 W/V), фосфорна киселина (0.544 G/L), кофеин (150 MG/L), карамел (%0.11), въглероден диоксид (7.5 G/l) и екстракт на "Кока-Кола" (%0.015 W/V)".

И по-рано в пресата се е появявала информация за състава на напитката, но тя не е била толкова подробна и не е съдържала точни сведения за екстракта. Съобщавано е, че „Кока-Кола" съдържа екстракт от различни листа, корени на дървото мимоза и ароматични добавки - продължава Карабулут.

„Според резултатите от проведеното от нас изследване бе установено, че този екстракт е комбинация от естествения оцветител кармин или хранителната добавка кошинил (cochineal), която се получава от кошинилни червеи. В хранителната промишленост тя също така е известна като карминова киселина, на която е присъден международният индекс Е-120". Карабулут не е уточнил какво точно изследване е било провеждано.

Според турските закони няма забрана за използване на натурални оцветители в производството на разхладителни напитки. Но някои религии смятат за грях употребата на насекоми за хранителни цели, а също и напитки от тях.

Карабулут е напомнил, че процесът срещу „Кока-Кола" е възбуден върху местното законодателство, което разпорежда производителите на хранителни стоки да информират купувачите си за съдържащите се в тях вещества.

„Даже на бутилките с проста вода, които се продават в Турция, има пълна информация за съдържащите се вещества". А „Кока-Кола" скриват информация, на която потребителите имат право по закон.

„Заради здравето на нашите деца искаме да знаем какви именно вещества се използват за производството на напитката и не са ли те вредни. „Кока-Кола" не може да произвежда продукцията си в Турция, ако на етикетите на разхладителни напитки няма подробна информация за съдържащите се в нея вещества". Това Карабулут е казал за журналистите преди започването на процеса.

Главата на Световния съвет на Фонда на Свети Николай ще изиска от „Кока-Кола" поместване на формулата на напитката върху етикета. Той не изключва, че следващият етап от съдебната тъжба ще бъде в Касационния съд на Турция.(Тайната формула на „Кока - Кола", пазена от известната компания като зеницата на окото си от 1886 година, е разкрита - съобщава РИА Новости. Кореспондентът на руската информационна агенция в Анкара е разговарял с ръководителя на действащата в Турция организация "Световен съвет на Фонда на Свети Николай" Муаммер Карабулут (Muammer Karabulut).

През септември миналата година Карабулут е предявил иск в съда срещу „Кока - Кола", настоявайки за разкриване на формулата на произвежданата от компанията разхладителна напитка.

„Стана ни известна най-пазената в света професионална тайна. Разбрахме формулата на Кока-Кола, изучавайки материалите, които адвокатите на компанията ни предоставиха по време на процеса, течащ в съдилището за дела на потребителите в Анталия", казал е Карабулут.

Тайната рецепта на аптекаря от Атланта Джон Пембертон, по думите на Карабулут, включва: „захар (%10.58 W/V), фосфорна киселина (0.544 G/L), кофеин (150 MG/L), карамел (%0.11), въглероден диоксид (7.5 G/l) и екстракт на "Кока-Кола" (%0.015 W/V)".

И по-рано в пресата се е появявала информация за състава на напитката, но тя не е била толкова подробна и не е съдържала точни сведения за екстракта. Съобщавано е, че „Кока-Кола" съдържа екстракт от различни листа, корени на дървото мимоза и ароматични добавки - продължава Карабулут.

„Според резултатите от проведеното от нас изследване бе установено, че този екстракт е комбинация от естествения оцветител кармин или хранителната добавка кошинил (cochineal), която се получава от кошинилни червеи. В хранителната промишленост тя също така е известна като карминова киселина, на която е присъден международният индекс Е-120". Карабулут не е уточнил какво точно изследване е било провеждано.

Според турските закони няма забрана за използване на натурални оцветители в производството на разхладителни напитки. Но някои религии смятат за грях употребата на насекоми за хранителни цели, а също и напитки от тях.

Карабулут е напомнил, че процесът срещу „Кока-Кола" е възбуден върху местното законодателство, което разпорежда производителите на хранителни стоки да информират купувачите си за съдържащите се в тях вещества.

„Даже на бутилките с проста вода, които се продават в Турция, има пълна информация за съдържащите се вещества". А „Кока-Кола" скриват информация, на която потребителите имат право по закон.

„Заради здравето на нашите деца искаме да знаем какви именно вещества се използват за производството на напитката и не са ли те вредни. „Кока-Кола" не може да произвежда продукцията си в Турция, ако на етикетите на разхладителни напитки няма подробна информация за съдържащите се в нея вещества". Това Карабулут е казал за журналистите преди започването на процеса.

Главата на Световния съвет на Фонда на Свети Николай ще изиска от „Кока-Кола" поместване на формулата на напитката върху етикета. Той не изключва, че следващият етап от съдебната тъжба ще бъде в Касационния съд на Турция.(Money>bg))

Read more...

Турция не е предприела официални действия

Турция не е предприела официални действия за получаване от България на т.нар. истанбулски османски архив, съобщава в. „Дневник". Пресконференция по темата ще се състои днес.

Архивът включва документи за Османската империя, попаднали в страната ни през 1931 г. във вагони със "стара хартия". Преди седмица радио "Дойче веле" съобщи, че Анкара разчита България да й върне документите, а турското финансово министерство подготвя законопроект за националния архив с такава цел.

Нито в официална писмена форма, нито устно от Анкара е идвало искане за връщане на оригинали, обясняват от институциите, съхраняващи османските документи - Главно управление на архивите и Народната библиотека.

Според специалисти вероятно е допусната неточност в появилата се информация за намеренията на турското правителство. Те предположиха, че става въпрос за продължаване на двустранния обмен на копия на османски документи.

Между България и Турция има спогодба още от 1993 г. за размяна на копия и документи на микрофилм. От Народната библиотека пък напомниха, че архивите са придобити чрез търговска сделка на частно лице - хартиените фабрики в Костенец и Княжево, а Турция няма основания да претендира за връщането им.

Близо 65 години след като в България започва описването и систематизирането на документите от Истанбул, техническата обработка е почти към края си. Има и идеи те да се систематизират в каталози. Неотдавна Ориенталският отдел към Народната библиотека е спечелил проект на Министерството на културата за над 100 хил. лв., с които да се реставрират документите.

Read more...

Турция вдигна забраната за "ЮТюб"

Турция вдигна забраната за "ЮТюб"

11/03/2007

АНКАРА, Турция -- Турция вдигна забраната върху популярния уеб-сайт ЮТюб. Местен съд постанови в сряда (7 март), че интернет доставчиците не трябва да позволяват достъп до сайта, тъй като в него има видеоматериали, обиждащи основателя на съвременна Турция Мустафа Кемал Ататюрк. Ахтер Кутаджу, началник на корпоративни комуникации в "Турк Телеком" заяви пред журналисти в петък, че неговата компания е била посъветвана от съда да вдигне забраната. Абонатите сега възвърнаха пълния си достъп до уеб-сайта и неговото съдържание. (AП - 09/03/07)(Southeast European Times)

Read more...

Два турски телекома искат да купят БТК

Два турски телекома искат да купят БТК
Автор: Николай Танев

Два турски мобилни оператора са сред вероятните стратегически кандидати за покупката на опцията, която исландският милиардер Тор Бьорголфсон притежава върху 65% от капитала на БТК.

Turk Telekom и Turkcell са двата вероятни купувача на обявената за продажба в началото на тази година от исландеца опция, съобщава информационната агенция "Дау Джоунс", цитирана от в. Дневник.

Сред кандидатите за придобиването на 65% от капитала на нашия телеком са и четири инвестиционни фонда като "Адвент", който в момента е мажоритарен акционер в собственика на БТК - "Вива Венчърс".

От чуждестранната агенция посочват още, че оферти от кандидатите в късата листа за покупката на опцията могат да бъдат подавани в срок до 23 март.

Припомняме, че в началото на януари исландският милиардер Тор Бьорголфсон заяви, че възнамерява да преразгледа инвестицията си в българския телеком БТК, като обмисля да продаде опцията си върху капитала на компанията.

Тогава поради нарастващия интерес от страна на различни чуждестранни инвеститори към делът на БТК, фондът на исландеца „Новатор" назначи инвестиционната компания „Lehman Brothers" за съветник относно опцията.

Съветниците трябва да консултират инвестиционния фонд "Новатор", в зависимост от параметрите по сделката, дали да продаде опцията на стратегически инвеститор или да я прехвърли на подобно инвестиционно дружество.

Към момента БТК има пазарна капитализация от близо 1.6 млрд. евро.(01.03.2007,Money>bg

Read more...

МОДА И ТЕКСТИЛ ТУРЦИЯ

МОДА И ТЕКСТИЛ ТУРЦИЯ,24 - 27.02.2007 г.

Read more...

“Доган Холдинг” прави телевизия у нас

“Доган Холдинг” прави телевизия у нас

Турската медийна група "Доган Холдинг" обмисля възможности за откриване на телевизионни канали в България и Македония, съобщи агенция "БГ-ТЮРК".
Намерението на турските медийни магнати е обявено от собственика на холдинга Айдън Доган, по време на премиерата на свой канал в Румъния, който ще излъчва на румънски език. Доган обаче не е посочил конкретни срокове за купуване на български телевизионни честоти. Според него преди време са се опитали да навлязат на българския телевизионен пазар, но са срещнали проблем при получаването на лицензи от страна на нашите регулаторни органи. Медийната група притежава телевизионните канали Kanal D, Start TV, CNN Turk, както и турските вестници Milliyet, Hurriyet и Posta.
Турският бизнесмен е заявил още, че той и партньорите му планират и други инвестиции в Румъния. "Целта ни е да бъдем сред първите три румънски телевизии и вярвам, че до три години ще постигнем това" е допълнил медийният магнат. Цялата техническа поддръжка на румънския телевизионен канал е осигурена от Турция. На премиерата на телевизионния канал в Румъния, която се състоя в Двореца на парламента, са присъствали лица от политическия елит на южната ни съседка, между които настоящи и бивши министри и група бизнесмени от Турция.(Брой: 2842, Вторник, 20 Февруари 2007,Монитор)

Read more...