Жени със забрадки протестират в Анкара срещу забраната за носене на кърпи в университетите. Управляващата Партия на справедливостта и развитието е решено да позволи студентките да носят ислямски забрадки и да отмени забраната от 1989 година. Снимка: Ройтерс
Студентките в турските университети скоро може да получат правото да носят ислямски забрадки. Това е повратен момент за нарастващата набожна средна класа, която от дълго време се оплаква от дискриминация срещу религията й. Правителството на Партията на справедливостта и развитието, което се ползва с обществена подкрепа, и националистическа опозиционна партия постигнаха компромисно споразумение да премахнат забраната от
1989 година за носене на ислямски забрадки във висшите учебни заведения в Турция. Само преди няколко години тази стъпка беше немислима. Очаква се поправката да бъде одобрена в парламента в началото на февруари.
Съвсем неотдавна, през 1997 година, турските генерали, действайки с подкрепата на народа, свалиха правителство, което оцениха като прекалено ислямистко. “Премахването на забраната за ислямски забрадки в университетите е голяма крачка за Турция, макар и реформата да е недостатъчна. Това значи, че много жени, които страдат от забраната, ще могат да учат отново,” каза Неслихан Акбулут от Организацията за защита правата на жените АКДЕР. Турските светски среди, в това число генерали, съдии и ректори, смятат забрадката за символ на радикалния ислям и политическо предизвикателство към разделението на държава от религия.
99 процента от населението на страната, която е член на НАТО, изповядва исляма. Турската република е основана от Мустафа Кемал Ататюрк като светска държава през 1923 година като наследство от разпадащата се Османска империя. През последните две десетилетия хиляди жени избраха да не посещават университет заради забраната. Те се отказаха да учат в чужбина или бяха изключени от университетите заради носените от тях в знак на набожност кърпи.
Спорът за забрадките стига до самото ядро на сложната идентичност на Турция. Турската държава е млада демокрация, която се опитва да балансира между исканията на все по-проспериращото, но набожно мюсюлманско население и традиционния градски прозападен елит, който смята исляма за назадничав и за заплаха на статуквото. “Бях изключена от университета, защото нося забрадка. Как е възможно да изключиш някого в страна, която се смята за демократична и чието население е мюсюлманско?”, казва 31-годишната Юдже Йълмазоглу, която все още се опитва да завърши обучението си по право в Истанбул. “Това подкопава нашата демокрация.”
Управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) се старае да се представи като демократична прозападна власт.
Протестиращи жени на митинга в Анкара. Експертите оценяват премахването на забраната за носене на забрадки в университетите като голяма стъпка напред в демократичните промени в Турция. Само преди години тази стъпка беше немислима. Снимка: Ройтерс
Тя следва курса на преговорите за членство в ЕС, разшири човешките права и положи усилия за либерализирането на икономиката, което привлече рекорден брой чуждестранни инвестиции. От дълго време партията иска да вдигне забраната за забрадките с аргумент, че това е въпрос на религиозна и лична свобода. Политиците обаче бяха много предпазливи, за да не разгневят генералите.
Корените на ПСР водят към забранена ислямистка политическа формация и затова решението й да прокара реформата показва смелостта й да предизвика позагубилия авторитета си бранител на светската система. Повечето от турците подкрепят правото на жените да носят забрадки в университетите, показват скорошни проучвания на общественото мнение. “Заставам зад премахването на забраната, защото винаги съм подкрепял човешките свободи. Един пълнолетен човек трябва да може да носи това, което иска”, каза Ердун Йозбудун, преподавател в университета Билкент в Истанбул, по време на разгорещена телевизионна дискусия.
Много жени от светските среди обаче са обезпокоени, че облекчаването на забраната е възможно да доведе до по-твърдолинеен ислям в Турция. “Може всички студентки да бъдат принудени да носят забрадки,” казва Иса Есме, заместник-председател на влиятелния Съвет за висшето образование. Акбулут от организация АКДЕР обвини политическите партии и част от медиите, че експлоатират неоснователните, по думите й, страхове. “Ако някой се плаши от паяци, той ще продължи да се страхува, независимо от това, колко се опитваш да го убедиш, че паякът не е опасен,” каза тя. “Точно както те имат избор да не носят забрадките, аз трябва да мога да следвам религиозните си убеждения,” добави Акбулут, която заминала да учи в чужбина заради наложената в университетите забрана. “В момента чувствам, че не съм гражданин на собствената си държава.”
По силата на новия проект за поправката, в университетите ще бъдат допускани само жени, които връзват забрадката си по традиционния турски начин - под брадичката. Забраната ще продължи да се прилага за забрадките, които се завързват по все по-популярния начин с увиване около врата. Тези забрадки се възприемат за символ на политическия ислям. Другите видове ислямско облекло, като например бурката, покриваща цялото тяло, все още са забранени.
“Комично е един закон да навлиза в такива подробности. Трябва ли университетите да си наемат дизайнери, които на входа да проверяват студентките?”, запита Йозбудун, специалист по конституционно право.
На неотдавнашен митинг в Истанбул в подкрепа на забрадките протестиращите призоваха на преподавателките и на държавните служителки също да бъде позволено да носят забрадки, като насочиха вниманието към възможен предстоящ конфликт. “Ако забраната е несправедлива за тези, които посещават университет, тя е такава и за заетите в областта на услугите като учителки и лекарки. Какво ще правят студентките като се дипломират?”, запита Рамазан Бейхан, участник в митинга в Истанбул. Основната опозиционна сила - Народнорепубликанската партия - заплаши да се обърне към съда с искане да анулира поправката.
e-vestnik,2 Февруари 2008/По БТА/Ройтерс
Read more...
