Децата на Асена -вълчицата, майка на турците
Мина Иванова
"Дълбоката държава" - сенчестата коалиция между ултранационалистите в армията, разузнавателния апарат, съдебната система и мафията, отново с гръм и трясък напомни за себе си.
Миналата седмица турската полиция разби националистическа организация, наричаща се Ергенекон, за която се смята, че е свързана с някои от най-обсъжданите през последните месеци убийства и нападения в Турция. Сред задържаните е о.з. генерал Вели Кючюк, предполагаемият лидер на формацията. Той обаче не е единственият военен в редиците на Ергенекон. В рамките на операцията полицията арестува също о.з. майор Зекеря Йозтюрк, о.з. полковник Фикри Карадаг и още няколко военни от запаса, а също такива, изгонени от армията.
Почти всички други арестувани също са с известни имена. Сред тях са говорителката на Турската православна патриаршия Севги Еренерол и адвокатът Кемал Керинчсиз. Името на Керинчсиз нашумя заради инициираните от него съдебни процеси по член 301 от наказателния кодекс за обида на "турската национална идентичност". Преследван от Керинчсиз по този член, който ЕС отдавна настоява Турция да премахне, бе и нобеловият лауреат Орхан Памук, автор на романите "Сняг" и "Името ми е Червен".
Памук е и един от "зайците", както ултранационалистите от Ергенекон наричали всички в прицела им, а за главата му била определена сумата от два милиона турски лири (над 1,1 милиона евро). Дори оръжието за убийството на световно известния
писател, било определено - пистолет Глок, австрийско производство.
Както Памук, така и другите "зайци" обаче били само стъпка към осъществяването на грандиозния план на Ергенекон - преврат, който трябвало да бъде осъществен през 2009 г. Убийствата на Памук и на кюрдските политици Ахмет Тюрк, Лейла Зана и Осман Байдемир, били планирани с цел да създадат хаос в страната и да подготвят почвата за осъществяването на военен преврат.
По тази причина ултранационалистическата формация се смята, че извършила и приписваните й нападения, сред които убийството през януари м.г. на турския журналист от арменски произход Хрант Динк, бомбените атаки срещу в. "Джумхуриет",
атентата срещу Държавния съвет, убийството на католическия свещеник в Трабзон.
Чрез провокативни нападения Ергенекон се стремяла да тласне Турция към междуетническо напрежение, по-специално между турци и кюрди, за да създаде благоприятна почва за организирането на преврат срещу правителството на управляващата Партия на справедливостта и развитието.
Разкритията от миналата седмица силно напомнят за друг скандален случай преди повече от 11 години, при който също наяве излязоха тайните връзки между структурите на държавната система и подземния свят и който коства оставката на тогавашния министър на вътрешните работи.
Без скандалния инцидент на 3 ноември 1996 г., днес турското градче Сусурлук вероятно щеше да се кичи единствено със славата си на местна почва като производител на зехтин, сапун и млечни продукти. Малкият град в Северозападна Турция обаче успя да даде името си на сензационен случай, при който бивш шеф на истанбулската полиция, лидерът на ултранационалистическата организация Сивите вълци и неговата приятелка - бивша Мис Турция, загинаха в катастрофа, а депутат от Партията на верния път бе ранен.
"Скандалът Сусурлук", както стана известен инцидентът, разкри, че Абдуллах Чатлъ, лидер на Сивите вълци и беглец от правосъдието с присъда за трафик на наркотици и убийство, е бил сътрудник на полицията. След катастрофата у него бяха открити дипломатически акредитивни писма, предоставени му от турските власти, разрешително за оръжие, одобрено от правителството, шест фалшиви карти за самоличност с различни имена, оръжия и заглушители, наркотик и хиляди щатски долари.
Приликата между двата случая не се ограничава с разкриването на дълбокото срастване между крайните националистически елементи в държавата и в средите на организираната престъпност. Имената на някои от задържаните лица от Ергенекон са спрягани също и в скандала Сусурлук. О.з. генерал Вели Кючюк, например, е бил привикван да даде показания пред парламентарната комисия, разследваща случая от 1996г. Въпреки че не се явил пред комисията, срещу о.з. генерала не било предприето съдебно преследване.
Засега не е ясно дали двете организации са свързани помежду си. Имената им обаче са. Както Ергенекон, така и Сивите вълци произхождат от най-древната турска легенда, която разказва как вълчица успяла да избави турците от унищожение. Според една от популярните версии на легендата вълчицата Асена кърмила единствения оцелял турчин - малко момче с отрязани ръце и крака, родила деца от него и извела турския народ от равнината Ергенекон, оградена от железни гори.
Днес "децата на Асена" са навсякъде - от тъмния свят на престъпността до всички органи на държавната власт. Водени от своята кауза да бранят турската държава и народ, те са готови да престъпят всички закони - да убиват, да взривяват, да създават
хаос.
"Дълбоката държава" е "генетичното заболяване", от което страда турската държава, казва турският премиер Реджеп Тайип Ердоган. Мнението на един от неговите предшественици обаче е различно. Герои са "както тези, загинали за държавата, така и онези, убивали за държавата", смята г-жа Тансу Чиллер.
"Дълбоката държава" - сенчестата коалиция между ултранационалистите в армията, разузнавателния апарат, съдебната система и мафията, отново с гръм и трясък напомни за себе си.
Миналата седмица турската полиция разби националистическа организация, наричаща се Ергенекон, за която се смята, че е свързана с някои от най-обсъжданите през последните месеци убийства и нападения в Турция. Сред задържаните е о.з. генерал Вели Кючюк, предполагаемият лидер на формацията. Той обаче не е единственият военен в редиците на Ергенекон. В рамките на операцията полицията арестува също о.з. майор Зекеря Йозтюрк, о.з. полковник Фикри Карадаг и още няколко военни от запаса, а също такива, изгонени от армията.
Почти всички други арестувани също са с известни имена. Сред тях са говорителката на Турската православна патриаршия Севги Еренерол и адвокатът Кемал Керинчсиз. Името на Керинчсиз нашумя заради инициираните от него съдебни процеси по член 301 от наказателния кодекс за обида на "турската национална идентичност". Преследван от Керинчсиз по този член, който ЕС отдавна настоява Турция да премахне, бе и нобеловият лауреат Орхан Памук, автор на романите "Сняг" и "Името ми е Червен".
Памук е и един от "зайците", както ултранационалистите от Ергенекон наричали всички в прицела им, а за главата му била определена сумата от два милиона турски лири (над 1,1 милиона евро). Дори оръжието за убийството на световно известния
писател, било определено - пистолет Глок, австрийско производство.
Както Памук, така и другите "зайци" обаче били само стъпка към осъществяването на грандиозния план на Ергенекон - преврат, който трябвало да бъде осъществен през 2009 г. Убийствата на Памук и на кюрдските политици Ахмет Тюрк, Лейла Зана и Осман Байдемир, били планирани с цел да създадат хаос в страната и да подготвят почвата за осъществяването на военен преврат.
По тази причина ултранационалистическата формация се смята, че извършила и приписваните й нападения, сред които убийството през януари м.г. на турския журналист от арменски произход Хрант Динк, бомбените атаки срещу в. "Джумхуриет",
атентата срещу Държавния съвет, убийството на католическия свещеник в Трабзон.
Чрез провокативни нападения Ергенекон се стремяла да тласне Турция към междуетническо напрежение, по-специално между турци и кюрди, за да създаде благоприятна почва за организирането на преврат срещу правителството на управляващата Партия на справедливостта и развитието.
Разкритията от миналата седмица силно напомнят за друг скандален случай преди повече от 11 години, при който също наяве излязоха тайните връзки между структурите на държавната система и подземния свят и който коства оставката на тогавашния министър на вътрешните работи.
Без скандалния инцидент на 3 ноември 1996 г., днес турското градче Сусурлук вероятно щеше да се кичи единствено със славата си на местна почва като производител на зехтин, сапун и млечни продукти. Малкият град в Северозападна Турция обаче успя да даде името си на сензационен случай, при който бивш шеф на истанбулската полиция, лидерът на ултранационалистическата организация Сивите вълци и неговата приятелка - бивша Мис Турция, загинаха в катастрофа, а депутат от Партията на верния път бе ранен.
"Скандалът Сусурлук", както стана известен инцидентът, разкри, че Абдуллах Чатлъ, лидер на Сивите вълци и беглец от правосъдието с присъда за трафик на наркотици и убийство, е бил сътрудник на полицията. След катастрофата у него бяха открити дипломатически акредитивни писма, предоставени му от турските власти, разрешително за оръжие, одобрено от правителството, шест фалшиви карти за самоличност с различни имена, оръжия и заглушители, наркотик и хиляди щатски долари.
Приликата между двата случая не се ограничава с разкриването на дълбокото срастване между крайните националистически елементи в държавата и в средите на организираната престъпност. Имената на някои от задържаните лица от Ергенекон са спрягани също и в скандала Сусурлук. О.з. генерал Вели Кючюк, например, е бил привикван да даде показания пред парламентарната комисия, разследваща случая от 1996г. Въпреки че не се явил пред комисията, срещу о.з. генерала не било предприето съдебно преследване.
Засега не е ясно дали двете организации са свързани помежду си. Имената им обаче са. Както Ергенекон, така и Сивите вълци произхождат от най-древната турска легенда, която разказва как вълчица успяла да избави турците от унищожение. Според една от популярните версии на легендата вълчицата Асена кърмила единствения оцелял турчин - малко момче с отрязани ръце и крака, родила деца от него и извела турския народ от равнината Ергенекон, оградена от железни гори.
Днес "децата на Асена" са навсякъде - от тъмния свят на престъпността до всички органи на държавната власт. Водени от своята кауза да бранят турската държава и народ, те са готови да престъпят всички закони - да убиват, да взривяват, да създават
хаос.
"Дълбоката държава" е "генетичното заболяване", от което страда турската държава, казва турският премиер Реджеп Тайип Ердоган. Мнението на един от неговите предшественици обаче е различно. Герои са "както тези, загинали за държавата, така и онези, убивали за държавата", смята г-жа Тансу Чиллер.
“БТА”/2008-01-31 news.utv.bg,04-02-2008 |