Ориент
Великата битка срещу забрадката
100-хилядно множество се стече на демонстрация срещу забрадките в Анкара преди повече от седмица. Това звучи впечатляващо, но не е белег за истинските настроения в Турция. През април миналата година 500 000 скандираха на митинг срещу Партията на справедливостта и развитието, но това не й попречи да спечели изборите.
Снимка: Ройтерс
Турция е силно разделена от опитите на правителството да отмени забраната за носенето им. Какво ще реши съдът?
Звучи толкова просто. Млади жени, които избират да носят мюсюлмански забрадки, а те са около 60 на сто, не могат да посещават турските университети забрадени. Преобладаващото мнозинство от турците подкрепят премахването на това ограничение и спечелилата отново изборите Партия на справедливостта и развитието. Тази партия заедно с опозиционната националистическа Партия за национално действие имат нужното парламентарно мнозинство от две трети, за да променят конституцията. Парламентарният вот бе само началото. Светското малцинство в Турция се окопава за решителна битка.
100-хилядното множество, което се стече на демонстрация срещу забрадките в Анкара преди повече от седмица, звучи впечатляващо, но Турция е страна на мащабните демонстрации. През април миналата година 500 000 скандираха на митинг срещу Партията на справедливостта и развитието, но това не й попречи да спечели изборите, и то лесно.
Истинската битка се води другаде
Настоящият опит да се отмени забраната за носене на забрадки, наложена първоначално от Висшия съвет по образование, не е първи. Премиерът Тургут Йозал направи опит през 80-те години на миналия век, но се сблъска с несъгласието на президента Кенан Еврен и съда. В крайна сметка през 1989 г. Конституционният съд реши, че носенето на забрадки в университета е "нарушение на светския принцип" и е в противоречие с чл. 2 на конституцията. Той гласи, че Турция е светска република, въпреки че този термин не е дефиниран никъде. И понеже чл. 4 забранява каквато и да било поправка на чл. 2, забраната не може да бъде отменена, казват привържениците на светската държава.
Опит от 1998 г. чрез Европейския съд за правата на човека се провали, след като съдът одобри забраната. Всъщност това, което реши съдът, бе, че след като забраната "прокарва законните цели за защита на правата и свободите на другите", тя не противоречи на Европейската конвенция за правата на човека.
Сегашният план на Партията на справедливостта и развитието и на Партията на национално действие е да се променят чл.10 и чл. 42 от конституцията, за да се гарантира правото на всички студенти да не бъдат ограничавани заради облеклото си. След като става дума за поправки в конституцията, ще бъде трудно на Конституционния съд да ги обяви за противоконституционни. От друга страна, ако те противоречат на
неподлежащия на редакция чл. 2,
каквато е логиката на съдебното решение от 1989 г., тогава вероятно ще трябва да бъдат отхвърлени. Друг проблем възниква, защото чл. 4 гласи, че поправка на чл. 2 "не може да бъде предлагана", и главният прокурор на Върховния административен съд на Турция заплаши да заведе дело за закриване на управляващата Партия на справедливостта и развитието.
Какво следва? Има няколко начина да се избегне конфронтацията. Първо, Висшият съвет по образование може да анулира разпоредбата за забрадките, а шефът му би предприел такъв ход. От друга страна обаче, мнозинството от членовете на съвета са против. Другата алтернатива е Конституционният съд да пренебрегне поправките на двете партии. Но той няма да го стори, ако светската опозиционна Народна републиканска партия, която е категорично против отменянето на забраната, настоява съдът да се произнесе.
Съдиите, разбира се, биха могли да вземат противоположно решение на онова от 1989 г., но това е съдът, който се намеси в изборите миналата година чрез наистина калпавото юридическо решение за кворума, нужен за избор на президент. Съдът може да вземе противоположно решение,
ако военните тихомълком им подскажат
да избегнат конфронтация, но дори и тогава те може да не го сторят. Шефът на Генералния щаб Яшар Буюканът казва, че "всеки знае позицията на военните", тоест те са против реформата. Но пък не е изключено да са и против конфронтацията.
Това, което прави проблема потенциално неразрешим, са неподлежащите на редакция клаузи в конституцията плюс широката им интерпретация от страна на съда. Въведени след преврата от 1980 г., те са продължение на военното управление с други средства. Наистина през 1983 г. конституцията бе ратифицирана с плебисцит, но дали това бе реален избор? И дали демокрацията позволява едно поколение да взема решения, с които обвързва децата си? Всъщност вече се разработва нова, по-либерална конституция.
Малцинство иска да запази modus vivendi на Мустафа Кемал Ататюрк, основателя на съвременна Турция, който насърчаваше жените да вземат активно участие в живота на младата република, и елитът на драго сърце махна забрадките от главите им в съответствие с модата от 20-те години. На консервативните жени, които нямаха никакво желание да участват в обществения живот, бе позволено да останат забрадени. Всеки тогава прие сделката. Това се промени в края на 70-те години, когато дъщерите на все по-проспериращите консерватори в Турция се впуснаха да преследват образование и кариера.
Много от тях отказаха да свалят забрадките
Светският елит видя в това носа на пословичната ислямска камила, който се провира под палатката. Ако не се вземат мерки, скоро животното ще влезе вътре и всички жени ще бъдат принудени да покриват главите си. И това ще е само началото. В резултат забрадките бяха забранени в университетите през 1982 г.
Привържениците на светската държава са отчасти прави: камила има. Но тя не е ислямистка, а женска. Авангардът на забрадените жени не просто иска университетско образование. Скоро тези жени ще поискат премахване на регулациите, които ги спират от кариера в правото и политиката заради забраната да носят забрадки в обществени сгради. Умните привърженици на светското биха използвали пробен период, когато забрадките са само в университетите, за да прокарат антидискриминационни закони в защита на правото на жените да избират облеклото си, както вероятно биха направили в Америка. Те дори имат потенциален съюзник в лицето на премиера Реджеп Ердоган. Той твърди, че носенето на забрадка е "избор на жената" - либерална позиция и твърде приемлива теологически. Светските поборници биха могли и да признаят, че образованите, успели благочестиви мюсюлманки са най-добрата защита срещу истинските ислямисти.
Странното е, че най-яростните опоненти на забрадките са светските жени. Един американец например би предположил, че те биха подкрепили своите забрадени сестри в искането за пълноценно място в обществото. Младите обаче вероятно се ориентират в такава посока. Все по-обичайна гледка в Турция са смесените групи млади жени - някои забрадени, други - не, които правят това, което правят всички жени по света - пазаруват. Всички, които желаят доброто на Турция, трябва да се надяват, че този тип приятелство е бъдещето на страната. Кога ли обаче ще му дойде времето?
-------------------
*Авторът изследва и пише за Турция и мюсюлманския свят, бивш лектор в Kennedy School of Government в Харвард.
