Дрескодът на туркините в политиката - консервативен и модерен

Истанбул

"Ценното писмо е в запечатан плик" - така млада туркиня мотивира в интернет форум решението си да носи забрадка по мюсюлмански обичай.
Други жени, поддържащи ислямската традиция, изтъкват, че не желаят да се разхождат "полуголи" по улиците. Привърженици на светската система им опонират, че те пък не искат да се връщат "в затъмнението на Средновековието".

Носенето на забрадките се превърна напоследък в нещо повече от обичайна тема за разговор между хората в Турция. Кърпите за глава станаха лайтмотив на предизборните кампании и открит израз на политическа симпатия и принадлежност.

Дрескодът на жените в турската политика през последните дни предлага достатъчно материал за модно списание. Как ще промени следващата турска първа дама забрадката си? С какво облекло може да е облечена една заместник-председателка на парламента? Може ли забрадената жена да носи прашки? Доколко ислямът позволява на жената да се разголва? Тези и други подобни въпроси занимават вниманието не само на обикновените турски граждани, но и на политиците, които са се заели да определят рамките на облеклото сред все още малкото на брой жени в турската политика.

Вече дни наред турските медии обсъждат възможно ли е виенски стилист да промени имиджа на следващата турска първа дама, така че тя да заприлича на София Лорен. С тази задача бе натоварен Атъл Кутоглу, който с артистичен замах обяви, че се готви да внесе промени не само в забрадката, но и в цялостния стил на Хайрюниса Гюл - съпругата на Абдуллах Гюл, който се очаква на 28 август да бъде избран за нов турски държавен глава.

Кутоглу предложи да превърне забрадката в моден ешарп и обеща, че ако се вслуша в съветите му, Хайрюниса Гюл може да започне да диктува бъдещите модни тенденции в световен мащаб. Новият имидж на следващата турска първа дама има за цел да доближи образа й до този на холивудските филмови звезди от 40-те и 50-те години на миналия век, като например София Лорен, Катрин Деньов и Роми Шнайдер.

Колко от модните препоръки на стилиста обаче ще приеме консервативната дама, родом от известния като "бастион на исляма" окръг Кайсери, която едва 15-годишна стана съпруга на Абдуллах Гюл, засега не е ясно. В защита на забрадката си преди няколко години г-жа Гюл се обърна дори към Европейския съд за правата на човека, но оттегли жалбата си срещу турската държава, когато нейният съпруг зае ръководна държавна длъжност.

В продължение на години дъщерята на двойката Гюл - Кюбра, носи перука над забрадката си, за да избегне забраната, непозволяваща на жените в турските университети и държавни институции да се забраждат. Дипломирането на девойката пък стана причина за остри възражения от страна на светската опозиция, тъй като на церемонията Кюбра Гюл отиде с кърпа за глава в разрез на съществуващите още от началото на миналия век наредби.

Същевременно буквата на закона не позволи дни наред, след като бяха избрани за поста, двете заместник-председателки на турския парламент да изпълняват председателска функция. Причина за това стана устава на парламента, според който председателстващият заседанията трябва да бъде облечен във фрак. Изборът на две жени на ръководната длъжност създаде прецедент и принуди председателството на меджлиса да проведе цяло заседание, посветено на темата за облеклото на двете дами.

В крайна сметка бе договорено двете заместник-председателки на турския парламент да носят черни костюми и бели блузи с къдрички, когато председателстват парламентарните заседания. Преди това бе отхвърлен вариант за класически костюм и риза, тъй като някои членове на съвета на председателството възприеха яката на блузата, предложена като модел, за "твърде отворена".

В опит да изяснят ролята на забрадката, предвидена й от ислямската религия, изтъкнати познавачи на Корана увериха, че забраждането на жените не е задължително, а препоръчвано от свещената книга на мюсюлманите. Дори след това обаче дискусиите по въпроса не стихнаха и се пренесоха върху бельото под покривалото на мюсюлманката.

Няколко турски списания започнаха разгорещени спорове, затова дали е възможно жени, които се покриват с традиционно мюсюлманско наметало, да носят прашки. Едва ли от медийното разискване на темата може да се очаква някакво решение повече по въпроса от мнението на една продавачка в турски магазин за бельо. "Спалнята е интимно пространство. Става дума за бельо, покрити или забулени, никой не може да се меси", каза Емине Йозкан, цитирана от в. "Хюриет".
(novini>dir>bg,BgNewsroom-24 Август 2007/в."Хюриет"/БТА)