Турция влиза в сблъсък с ЕС заради реформите

Турските военни все още не са взели кабинета на Ердоган на прицел. Анализаторите обаче все по-често си задават въпроса докога те ще запазят спокойствие
[Reuters]

Кабинетът на Ердоган мотае ключови промени

Управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието (ПСР) получи сериозен импулс от голямата си победа на парламентарните избори и същевременно обеща да ускори реформите, за да се присъедини към Европейския съюз, предаде Ройтерс. Колебанието й да посегне към някои ключови промени обаче може да я вкара в пряка конфронтация с Брюксел, коментира агенцията. Според ЕС Турция трябва да промени изключително спорния член 301 от Наказателния кодекс, по силата на който е престъпление да бъдат обиждани турската национална идентичност и държавните институции. Този член дава възможност да бъдат преследвани писатели, учени и журналисти, позволили си волни изказвания. Миналата година се стигна дори до процес срещу Орхан Памук, който впоследствие спечели Нобеловата награда за литература, но писателят беше оправдан.

Правителството на премиера Реджеп Тайип Ердоган обаче засега е посочило като свой приоритет промяната в конституцията, изработена преди време под натиска на военните, дори и това да доведе до негативен доклад от страна на Европейската комисия за напредъка на Турция. "Ние не правим реформи, за да угодим на европейците. Ще продължим да действаме така, както е добре за Турция и за демокрацията, просперитета и жизнения стандарт в страната", заяви пред Ройтерс зам.-шефът на ПСР Егемен Багис. Друг високопоставен член на партията, пожелал анонимност, беше дори още по-откровен. "Член 301 засега няма да бъде променян. Приоритетът ни е изработването и прокарването на нова конституция. Едва след това ще се обърнем към членовете на НК, които не са в духа на новия основен закон."

Този едностранен подход обаче тревожи Брюксел и турските проевропейски анализатори и защитници на човешките права. Според тях той само ще засили позициите на противниците на турското членство като френския президент Никола Саркози и ще отслаби тези на приятелите на Анкара. Жан-Кристоф Филори, отговарящ за Турция в Еврокомисията, твърди, че конституционната реформа, макар и приветствана, забавя прогреса в други сфери, където промяната е наложителна. "Една конституция отнема доста време. Днес трябва да се обърне внимание на НК и закона за религиозните фондации. Конституционният процес не може да се превръща в рецепта за всички необходими реформи", заяви той миналата седмица пред Европарламента.

Брюксел освен това иска Турция да отвори пристанищата си за трафик от Кипър, една държава, която Анкара не признава, да отвори границата си с Армения и да възобнови семинарията край Истанбул, жизнено необходима за оцеляването на православната общност в страната. Според анализатори засега по нито един от тези въпроси не се очаква раздвижване. "Намеренията са добри, но не виждаме действия", казва Ченгиз Актар, експерт по ЕС в университета "Бахчешехир" в Истанбул. "Една група в кабинета е щастлива от самия факт, че преговорите с ЕС започнаха, но те смятат, че е достатъчно процесът просто да се поддържа, за да текат капитали към страната. Това е чиста проба изнудване". Икономиката на Турция процъфтява, но е под натиска на огромен дълг. Страната обаче ще загуби отчасти привлекателността си, ако инвеститорите разберат, че процесът за присъединяване към ЕС е под въпрос.

В самата Турция се чуват много гласове, че има твърде много време за покриване на европейските стандарти, тъй като перспективата за влизане в ЕС далеч не е близка. Според Орхан Кемал Ченгиз, председател на Асоциацията по човешки права, правителствените планове за промяна в конституцията, макар и важни, ще отнемат от енергията, необходима за справяне със сериозните нарушения на човешките права, като например мъченията за затворите. Конституционният дебат освен това вече предизвика напрежение между проислямистката ПСР и светския елит в страната с идеята за отмяна на забраната за носене на забрадки в университетите. Секуларистите твърдят, че с подобни мерки правителството се опитва да размиея границата между държава и религия. По думите на Ченгиз изборът на Гюл за президент след конфликт със светския елит е бил грешка, тъй като сега на ПСР ще са наложи да посвети много време и енергия за битка със светската държавна бюрокрация.

evropa>dnevnik>bg,23 септември 2007