В Турция се води борба за преразпределение на властта
Военните в Турция притискат правителството да даде разрешение за операция срещу кюрдите в Северен Ирак. Това е част от сложната политическа интрига в страната в момента и кабинетът на Ердоган би допуснал груба грешка, ако отстъпи, коментира Дойче веле.
След някоя и друга година турците може би ще хвърлят поглед назад, към сегашните напрегнати седмици в страната, и ще ги описват като исторически. Тогава прахолякът ще се е слегнал, боричканията ще са приключили - за добро или за лошо. Тъкмо това в момента не е ясно.
Ясно е друго: в Турция се води борба за преразпределение на властта. При това по същество не става дума за борба между "светските" и "мюсюлманските" сили, както се опитват да внушат част от привържениците на стриктното разделение между религия и държава, всявайки страх наоколо си. Същинската разделителна линия, която трябва да тревожи европейците, е между демократите и антидемократите.
Между онези, които искат отворена Турция и другите, които проповядват изолационизъм. Нека пак да повторим: става дума за преразпределение на властта. В улегналите западни демокрация това нещо се върши чрез избори и в парламентите. В Турция обаче - не. Старите елити слязоха от сцената преди пет години, след икономическия колапс.
Сега те се опитват да впрегнат всички останали им ресурси в битката срещу правителството. Най-напред президента, после и Конституционния съд, който първо отмени избора на президент с една много странна присъда, а в момента дори се кани да даде под съд премиера Таийп Реджеп Ердоган, нарекъл въпросната присъда "срамна".
Най-стабилният бастион на старите сили обаче си остава армията, която помогна за провала на президентския избор чрез едно заплашително обръщение към правителството и така съпричини държавната криза. Военните притискат правителството и по друга линия: вече от седмици те настояват да им се разреши да проведат операция в Северен Ирак, където се укриват около 4000 бойци на забранената Кюрдска работническа партия ПКК.
Бомбаджиите от ПКК непрекъснато влизат в турска територия, а това никак не се харесва на армията. Но след близо двайсет години борба срещу ПКК дори генералите вече трябва да са разбрали, че тази битка не може да се спечели с военни средства, че терористичните акции в турски градове не могат да се предотвратят чрез операция на армията в съседна страна, че кюрдският проблем е нещо повече от обикновена заплаха за сигурността.
В момента се налага съмнението, че дрънкането на оръжие в посока Северен Ирак е просто пореден ход в сложната вътрешнополитическа интрига. Военните се опитват да притиснат правителството до стената, защото ако то не одобри операцията, веднага става уязвимо за упрека, че не защитава националните интереси. Ако турската армия обаче наистина навлезе в Северен Ирак, това ще има опустошителни последствия. То може както да блокира процеса на евроинтеграция, така и да убие икономическото оживление.
Турците ще настроят срещу себе си партньорите от НАТО, най-вече САЩ, и ще радикализират кюрдите вътре в страната. Демократизацията на страната ще спре, а Турция внезапно ще се окаже замесена в иракския хаос. Можем само да се надяваме, че правителството на Ердоган няма да падне в този капан, заложен от военните.(news>bg,02.06.2007 г.)
