Стотици хиляди хора изразиха подкрепата си за светския характер на Турция
През април на подобна демонстрация в Анкара участваха почти милион и половина души. Политическата криза в страната се задълбочава, като основна причина за това са споровете около изборите за президент в Меджлиса.
Стотици хиляди души демонстрираха в Истанбул в подкрепа на светския характер на Турция. Според местните медии участниците в демонстрацията са повече от един милион. Политическата криза в страната се разраства, като основна причина за това са споровете около изборите за президент в Меджлиса. Основна причина за демонстрациите е единствената кандидатура на изборите - тази на Абдула Гюл, външен министър в правителството на умерените ислямисти.
„Турция е светска и винаги ще остане такава“, скандираха демонстрантите, дошли в Истанбул от всички краища на страната. Много от тях призоваха за оставка на правителството. Самият Гюл беше категоричен, че въпреки увеличаващите се критики няма да се оттегли от поста.
През април на подобна демонстрация в Анкара участваха стотици хиляди хора. Сегашната демонстрация се провежда под надслова „Републиканска среща“. Основна причина за протеста тогава беше евентуалната възможност премиера Реджеп Таийп Ердоган да се кандидатира за президент. Поради силния обществен натиск Ердоган не се кандидатира и предложи Абдула Гюл като компромисен кандидат.
Напрежението около номинацията на Гюл се увеличи, след като висшето ръководство на армията предупреди кабинета, че няма да допусне секуларния характер на турската държава да бъде застрашен. В изявление висшите военни обвиниха правителството в толериране на радикалния ислямизъм и бяха категорични, че ще направят всичко възможно да защитят светския характер на държавата. Изявлението беше разкритикувано от представители на партията „Справедливост и развитие“, която издигна кандидатурата на Гюл.
Правосъдният министър Джамил Чичек обаче заяви категорично, че всяка военна намеса е недопустима в една демократична държава. Турската армия гледа на себе си като на основен пазител на принципите на Кемал Ататюрк, основател на модерна Турция. През 1960 г., 1971 г. и 1980 г. в страната бяха извършени военни преврати. През 1997 г. армията свали и първото ислямистко правителство в Турция на Неджметин Ербакан.
„Началникът на Генералния щаб отговаря пред министър-председателя“, подчерта Чичек, визирайки ген. Яшар Буюкканът. САЩ и ЕС също предупредиха армията да не се меси в политическия живот на Турция, като посочиха, че кризата е изпитание за способността на военните да уважат демокрацията.
Турция е кандидат-член на ЕС, но преговорите със страната са замразени поради наложеното ембарго над Кипър. Анкара обаче е подложена на чести критики за бавното провеждане на политическите реформи.
На изборите Абдула Гюл не успя да събере достатъчно подкрепа на първия тур, за да бъде избран. Според турската конституция, президентът се избира от 550-членния Меджлис с квалифицирано мнозинство (т.е. повече от две трети). На Абдула Гюл не достигнаха само десет гласа до нужните за кворум 367.
На 2 май ще се проведе втори тур на гласуването. Конституционният съд на Турция обеща да вземе решение възможно най-бързо, за да избегне удължаване на кризата. В случай, че Абдула Гюл отново не бъде избран, на третия тур на изборите ще е достатъчно да бъде подкрепен и само от обикновено мнозинство.
Ако Гюл бъде избран за президент, той ще бъде първият ислямист, макар и умерен, на този пост. Постът няма големи правомощия, освен налагането на вето върху законопроектите на парламента. Символичното му значение обаче е огромно.
Повече информация може да намерите на сайта на президента на Турция. Посетете и официалния сайт на турската армия.
(Bulgarian Post,29.04.2007 г.)
