Ще се катапултира ли Турция обратно в миналото
Райнер Херман
След решението на Конституционния съд турските конституционни съдии се намръщиха. От политическа гледна точка изборът да се анулира първият тур от изборите беше най-добрият изход и за двете страни: позоваващият се на секуларизма турски елит осуети избора на външния министър Гюл за президент, а управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) получи шанс да се оттегли достойно. Засега изострянето на борбата за власт е предотвратено.
Разбира се, така не беше спечелено нищо. Още в края на юни – дотогава трябва да се състоят нови избори – Турция може да се върне на точката, която току-що постави Конституционният съд. ПСР ще превърне новите избори в референдум за своя кандидат Гюл и вероятно ще спечели изборите – и тогава ще може да номинира Гюл още веднъж.
В очакване на становище от Ердоган
Манипулативното включване в действие на правото не решава основните проблеми на страната. ПСР трябва да премахне съмненията на светския елит като ясно се обяви за привърженик на секуларния ред в Турция. А този елит трябва да реши дали да се довери на обществената динамика и на демокрацията или на военните.
Масовите митинги в Анкара, а след това и в Истанбул отразяват отминалите години: тези демонстранти не са били в толкова добро икономическо положение, колкото при управлението на Ердоган. В миналото точно онези партии, които демонстрантите подкрепят, многократно докарваха страната до ръба на икономическата разруха. А, разбира се, „улицата” не може да преустрои радикално едно легитимно правителство.
Все пак, ПСР и нейният лидер Ердоган направиха грешката да гледат повърхностно на проблемите на демонстрантите. Дори в изявлението си от понеделник Ердоган не прояви разбиране. ПСР доведе Турция толкова близо до ЕС, колкото никое друго правителство досега, а Турция е толкова далеч от ислямския шериат, колкото никога досега. Въпреки това онази част от обществото, представена от демонстрантите, чака думите на Ердоган, че ПСР няма намерение да променя конституцията и да посяга на секуларната същност на републиката.
Кой постави декларацията в интернет?
Ердоган направи и други грешки. Прекалено дълго мълча за това, кого ще номинира партията му за свой кандидат. Когато ръководството на ПСР, може би и против волята му, се застъпи за Гюл, той подцени реакцията и тежестта на държавния апарат. Конституцията, написана от военните през 1982 година след техния пуч, дава силни позиции на институциите в централизираната държава, за да пазят демокрацията. И всъщност става дума точно за една от тези институции - за президента на държавата.
Да изпълняват функции на защитник претендират и военните, и правосъдната система, като обикновено показват силата си в бурни времена. Тези взаимоотношения не се променят, когато народът избира нов парламент. От тази позиция ПСР ще трябва да води предизборната борба и се подготвя отдавна за това. Всичко друго като триумф на ПСР и провал на опозиционните партии би било изненада.
„Декларацията” на генералния щаб, с която генералите заплашиха чрез интернет в малките часове на денонощието с пуч, все още е загадка. Шефът на генералния щаб армейски генерал Яшар Бююканът е откровен човек, който не се крие в тъмнината на нощта и в анонимността на мрежата. Кой тогава постави тромавата декларация в интернет? Някои хора твърдят, че декларацията била писана трескаво, защото трябвало да бъдат изпреварени младите офицери. През 1960 година точно те направиха пуча.
„Ислямският калвинизъм” като нов модел за развитие
„Декларацията” застрашава един текущ експеримент. През изминалите години двата лагера, чиито етикети „секуларисти” и „ислямисти” отдавна не отговарят на действителността, се сближиха, а поляризацията помежду им намаля. На политическата сцена те влязоха в конкуренция. „Секуларистите” се отказаха от хегемонията си в името на обществото, а „ислямистите” зачеркнаха миналото си чрез своя курс за реформи и присъединяване към ЕС. Турското общество стана по-плуралистично.
Но двата лагера продължават да бъдат разделяни от една пропаст. От едната страна се е окопал светският елит, който се възприема като западен авангард и модернизира обществото отгоре със средствата на държавата. Срещу него е изправена новата мюсюлманска буржоазия. Тя произлиза от набожния Анадол и винаги е била изключвана от властта в Анкара. Тълкувайки исляма като „ислямски калвинизъм”, тя наложи нов модел на развитие. „Белите турци” на стария елит виждат в прозападната ориентация единствената възможност за модернизация, „черните турци” от Анадола се позовават на модернизация, която расте от собствените – ислямски и анадолски – корени. ПСР е партията на „черните турци”.
Новите избори няма да решат този конфликт. И двете страни са потънали в дълбоко недоверие и подозрение. Досега изолираните „черни турци” са мнозинство и рано или късно ще поемат институциите в държавата. Този процес може да бъде съпроводен с конфронтация, но и с взаимно толериране. Всичко зависи от Турция – дали ще продължи пътя на неоспоримия икономически възход, както и на политически прогрес, или ще се катапултира обратно в миналото.(e-vestnik>bg/Франкфуртер алгемайне,4 Май 2007)
