Турция: от президентска криза към нов политически пейзаж?
Айхан Шимшек
Провалилите се президентски избори в Турция предизвикаха две безпрецедентни събития, които могат драматично да променят политическата сцена.
Управляващата Партия на справедливостта и развитието в Турция (ПСР) претърпя поражение под формата на разногласия със светската институция на страната. Партията, която има своите корени в политическия ислямизъм, сега предвижда промени в конституцията и въвеждане на важна промяна: пряк избор на президент с народен вот.
Междувременно в друго неочаквано развитие на събитията опозиционните партии в центъра загърбват години на разделение и се съюзяват, за да попречат на ПСР да спечели следващите парламентарни избори. Тенденцията е към изострена поляризация в турската политика и подновено напрежение между правителството и секуларистите.
Сегашната политическа криза възникна на 24 април, когато ПСР, която има голямо мнозинство в парламента, обяви президентската кандидатура на външния министър Абдула Гюл. Кандидатурата бе изненада, тъй като се очакваше премиерът Реджеп Тайип Ердоган да се кандидатира, а ПСР изглежда се опитваше да разсее страховете на секуларистите. Но това не стана. Почти един милион души излязоха по улиците, за да протестират срещу кандидатурата на Гюл. Опозиционните партии бойкотираха първия кръг от гласуването за президент в парламента, като лишиха Гюл от необходимия кворум. Турските военни се намесиха и предупредиха, че ще защитят секуларизма и обвиниха правителството, че толерира радикалния ислямизъм.
Реакцията на ПСР бе безпрецедентна. Правителството публично укори въоръжените сили за декларацията, призова за предсрочни избори и предложи поправки в конституцията, за да може президентът да бъде избиран от народа. Гюл, който два пъти не успя да събере кворум, оттегли кандидатурата си, но заяви, че ще бъде кандидатът на ПСР в народния вот.
Според Фарук Логолу, директор на Центъра за евроазиатски стратегически изследования, неотдавнашното политическо напрежение представлява борба в рамките на една съзряваща демокрация. Кризата, според него, по-скоро ще укрепи демократическата система, отколкото да я подкопае.
"В някои отношения демокрацията в Турция не е достатъчно зряла в сравнение с европейските, но това е процес. Неотдавнашната намеса на военните в политиката ясно показва пропуски в механизма за разделяне на властите в турската демокрация", заявява Логоглу. "Разбира се, от либерална и демократическа гледна точка, ходът на военните не е уместен. Но да се критикуват само военните би било погрешно. Управляващото правителство на ПСР също е допуснало съществени грешки."
Така например критиците твърдят, че ПСР е допуснала грешка като е разчитала на абсолютното си мнозинство в парламента, вместо да търси консенсус сред политическите групировки.
ПСР управлява Турция от 2002 г. Тя започна политически и икономически реформи и убеди ЕС да започне преговори за членство след повече от 40 години след като Турция изрази за първи път желанието си да се присъедини към Съюза. Тя обаче предизвика тревога сред секуларистите с ходове очевидно целящи да разширят ролята на религията. Тя също призова за вдигане на забраната за носене на забрадки в училищата и в правителствените учреждения, както и за окачествяване на прелюбодейството като престъпление. Някои общини, управлявани от партията, предприеха стъпки за забрана на консумацията на алкохол.
Отиващият си президент Ахмет Недждет Сезер е твърд секуларист. През последните пет години той играе важна роля в поддържането на баланс между военните, които са яростни секуларисти и правителството, което има ислямистки корени. Сезер наложи вето на няколко проектозакона на основание, че нарушават принципа на секурализма, а също наложи вето и върху назначенията на ключови позиции най-малко 350 лица със склонност към ислямизма.
Политическата система на Турция е парламентарна демокрация, като властта е съсредоточена главно в ръцете на правителството. Но президентът може да налага вето върху закони, след първоначалното им гласуване в Парламента и има право да внесе жалба в Конституционния съд срещу закон, който не одобрява. Той също така назначава губернатори, посланици, шефове на полицията, началници на отдели в министерствата и техни заместници, висши съдии, членове на Борда за висше образование, ректори на университети и директора на централната банка. Той е главнокомандващ въоръжените сили. Военните в Турция, съдилищата и университетите са традиционен бастион на секурализма.
При тази важна роля на президента, реакцията срещу кандидатурата на Гюл не е изненадваща. ПСР вече контролира парламента и правителството. Ако спечели и президенството, партията ще държи всички ключови лостове на властта. Турция в практическо отношение би била под еднопартийно управление.
Секуларистите не приветстваха идеята за пряко избиране на президент, смятайки този ход на ПСР като още една заплаха за разделянето на властите. Влиятелната бизнес асоциация "ТИСИАД" предупреди, че подобни промени трябва да се въвеждат само след общи избори, след задълбочени дискусии и постигане на консенсус между всички партии.
"Парламентарната система в нашата страна е резултат на исторически процес. Опитите да се промени същността на тази система ще доведе до несигурност в нашата политическа система", се казва в изявление на асоциацията.
Сякаш в отговор на опита на ПСР към пълно господство, политическата карта претърпява някои важни прегупирвания. Дясноцентристките партии, Партията на верния път (ПВП) и Отечествената партия (АНАП) постигнаха споразумение за обединение, заявявайки, че "ще реконструират политическия център". Центристките партии получиха около 80 % подкрепа на избирателите през 1980-те и 1990-те години, но оттогава тази подкрепа е спаднала до 20 %. И наистина именно разединението на секуларисткия електорат позволи на ПСР да спечели две трети от местата в Парламента, макар че тя спечели едва 34 % от гласовете.
За да получат представителство в турския парламент партиите трябва да преминат праг от 10% в изборите. Само ПСР и Републиканската народна партия (РНП) успяха да преминат този праг, докато останалите 45 % от гласовете се разпределиха между 17 партии, нито една от които не успя да влезе в Парламента.
Новият дясноцентристки съюз представлява заплаха за ПСР, тъй като може да отнеме от нея гласоподователи от средната класа, които поддържат икономическите реформи на правителството, но се боят от скрит "ислямистки дневен ред".
В ляво от центъра РНП твърди, че по принцип е съгласна да включи кандидати от малката Демократическа лява партия (ДЛП) в избирателната си листа. Този ход бе резултат на огромните демонстрации в Анкара и Истанбул, на които хиляди протестиращи призоваха за единство.
Хикмет Четин, бивш турски външен министър и многоуважавана фигура в лявоцентристкото политическо пространство на Турция заяви, че посланието на хората е ясно.
"Не смятам, че тези призиви са насочени само към левите партии. Хората наистина са объркани от политиката на ПСР и не смятат, че сегашните играчи от опозицията са компетентни. Те просто търсят сериозна алтернатива."
Сега Четин провежда серии от неофициални преговори с други известни фигури вляво и вдясно от центъра, включително и с бившия премиер Месут Йилмаз и бившия президент Сюлейман Демирел.
Според политическия анализатор Ерхан Гьоксел обаче поляризацията в турската политика в момента е толкова дълбока, че усилията за спасяване на центъра може да се провалят или да окажат слабо влияние. Ислямистите и консерваторите ще продължат да се вливат в ПСР, твърди той, докато либералите и секуларистите няма да имат никакъв избор, освен да възложат надеждите си на РНП. Другите партии, дори и да се обединят, може отново да се окажат изолирани.(SETimes>com,14/05/07)
