29 май: Османците превземат Константинопол

На 29 май 1453 г. водените от султан Мехмед II Фатих османски войски превземат Константинопол и слагат край на Византийската империя. До края на империята се стига след дълъг упадък, започнал с нашествието на селджукските турци през XI век, превземането на града от войските на Четвъртия кръстоносен поход през 1204 г. и разпадането й на няколко гръцки държавици. Въпреки че Константинопол е върнат под византийски контрол през 1261 г., а империята е възстановена, през следващите два века тя е само сянка на предишното си величие.

При появата на османските турци в Мала Азия в самия край на XIII век Византия владее само малки части от Западна Мала Азия, Балканите, континентална и островна Гърция, а феодалният сепаратизъм е много силен. Постепенно империята е свита до Константинопол и околностите му плюс някои острови в Егея, а краят й е само въпрос на време. До средата на XV век обаче османците не разпологат с необходимия военен потенциал, за да превземат града. Възкачилият се на престола през 1451 г. Мехмед II си поставя като главна цел унищожаването на Византия и превземането на Константинопол.

Той разширява турските крепости от двете страни на Босфора, засилва морската блокада на града и събира огромна армия от близо 100 000 души. В същото време Константинопол е защитаван от едва 7000 души, 2000 от които са наемници. Решаващо за падането на града се оказва участието на инженера от унгарски произход Урбан, специалист по употребата на оръдия. Мехмед II обсажда византийската столица на 2 април и започва планомерно да обстрелва масивните й стени.

Същевременно той хвърля войските си в атаки, които са отблъсквани, но нанасят сериозни загуби на защитниците. Решителната атака започва на 29 май сутринта, а османските войски проникват в града през части от полуразрушените при обстрела стени. Император Константин XI успява да избяга, а Константинопол е подложен на тридневен грабеж.(dnevnik,28 май 2007 г.)