Крачка до пропастта

“Ди Велт”:
Крачка до пропастта

Абдула Гюл няма да стане турски президент, категорично смята немският в. "Ди Велт". Турция е на ръба на криза, която няма скоро да се разреши. Един милион излязоха на протест в Истанбул. Но не само срещу ислямисткия кандидат-президент и правителството зад него, а заради опасността от военен преврат. Всъщност управляващият триумвират на премиера Ердоган, външния министър Гюл и шефа на парламента Бюлент Арънч, бе само на една крачка от абсолютната власт. Те вярваха, че на 9 май - при третия тур, Гюл ще бъде избран и така най-сетне ще разбият могъществото на военните. С Гюл като президент щяха да получат правото даже да уволняват командващия на генщаба. Една крачка, но тя се оказа към пропастта.
Часове след проваления избор военните заплашиха с пуч, ако Гюл стане президент. Опозицията подаде жалба в Конституционния съд, който решава дали е редовен или не първият вот.
Защо Ердоган направи тази грешка, след като добре знаеше: армията няма да допусне той или "негов приятел" да заеме президентския пост. Седмици преди изборите имаше усилени преговори с шефа на генщаба ген. Яшар Бююканът. Партията на справедливостта и развитието трябва да е била наясно, че ходът с Гюл ще я доведе до задънена улица, от която изходът е един - революция. Във всеки случай военните сега не защитават светските устои на държавата. Партията на справедливостта не носи ислямистка заплаха. Военните сега защитават единствено собственото си влияние върху политиката. Те са уплашени от успехите на Ердоган.
Армията обаче е най-уважаваната институция в Турция и няма да се откаже от влиянието си върху политическия живот, пише АФП. От 1960 г. досега военните 4 пъти свалиха неудобни правителства. През 1997 г. те принудиха ислямистите на Ербакан - ментора на Ердоган, да подадат оставка. Предупреждението, което военните сега отправиха към Ердоган, е тяхно право. То им е дадено от турските закони, които определят армията като пазител на светския и демократичен характер на държавата.
Турската армия е единствена в западния свят, която имаше важни политически прерогативи и чак през 2003 г. парламентът ограничи политическата й роля само за да доближи страната до нормите на ЕС. При това 500-хилядната армия е синоним на честност в очите на обикновения човек за разлика от презряната политическа класа, която вечно е заподозряна в корупция.
Сигурно е, че партията на Ердоган ще се подчини, ако Конституционният съд не признае първия вот. Защото се страхува от военен преврат. Но не се страхува от нови избори, понеже вярва, че ще ги спечели, макар че едва ли ще получи отново пълно мнозинство в парламента. В крайна сметка тези нови избори по същество ще са президентски, защото най-важният въпрос пак ще е кой да стане президент. За неговия избор отново ще са нужни 2/3 от гласовете, които трудно ще се съберат. Така че Турция е изправена пред дълга криза и болезнена последна битка между стария и новия елит.(standartnews>com,ВТОРНИК,1 Май 2007)