30 000 турски аскер на браздата с Ирак

Трябва им заповед от парламента да нахлуят, Америка е против

Нахиде Дениз
Истанбул
специално за "Стандарт"

Ще влезе ли Турция в Ирак, за да бори кюрдските бунтовници? Според мнозина в южната ни съседка това е наложително. Но няма да стане в близките дни.
Турското правителство вече даде зелена улица на операция срещу кюрдската работническа партия ПКК в Северен Ирак. Веднага след това Висшият съвет за борба срещу тероризма, в който участват президентът Абдуллах Гюл, премиерът Реджеп Таийп Ердоган и началникът на генералния щаб ген. Яшар Бюканът, поиска от парламента да "упълномощи военните да действат отвъд границите на Турция".
Това обаче не означава, че щом получат тескере от Меджлиса, турските войски с танкове и артилерия веднага ще нахлуят в Северен Ирак. Вероятноста това да стане скоро е малка. Особено преди срещата между Ердоган и Буш, която е планирана за идния месец във Вашингтон.
В последните дни турската армия даде много жертви в сраженията срещу ПКК в Югоизточен Анадол. Петнайсет войници загинаха за 48 часа в планините Джабар. Това е най-голямата загуба в жива сила на армията за последните 12 години. Бяха убити и 12 горски пазачи. Общо 27 семейства станаха жертва на терора.
Сега, когато турците се готвят за големия мюсюлмански празник Рамазан, или Шекер байрам, започващ в петък, новината за жертвите разгоря пожара на омразата срещу ПКК, срещу кюрдите въобще. И срещу САЩ като техен защитник. В цялата страна има протестни шествия с настояване правителството да изпрати войски в Северен Ирак. Мнозина са категорични, че Турция има достатъчно основателни причини за такава операция.
Всъщност голяма част от турското общество и много политици отдавна вече са се настроили, че операция срещу кюрдите в Ирак е нужна. Това според тях е единственият начин за пресичане на корените на терора. Но Вашингтон неодобрява, защото "трансгранична операция няма да доведе до трайно разрешение на кюрдския проблем". А може да разбуни духовете в провинцията.
Тези отрицателни реакции все още карат Анкара да се въздържа. Правителството на Ердоган досега не смееше да действа, за да не си навлече гнева на САЩ и Европа. Последните трагични събития обаче бяха капката, която преля чашата. Ердоган бе притиснат до стената. Парламентарната опозиция в лицето на лидера на Партията на националистическото действие Девлет Бахчели обвини кабинета в бездействие. Той дори предложи общонационален референдум за провеждането на трансграничната операция.
Във вторник министерският съвет се събра спешно на заседание. Последва тройната среща на президент, премиер и началник на генщаба. Общата заплаха, идваща от терора, стопли отношенията между тримата, които бяха повече от хладни допреди броени дни заради избирането на ислямиста Абдуллах Гюл за държавен глава. Официалното решение, огласено във вторник от Ердоган, гласи: "Имаме право на законна защита. Ако е необходимо тескере, ако трябват пари, ще се осигурят. Ако трябва да влезем в Ирак, ще го направим."
А по думите на представител на правителството, пожелал анонимност, оттук нататък информацията по този проблем няма да се огласява пред обществеността. Подготовката на армията също ще се пази в тайна. Затова не е известно кога парламентът ще заседава по този въпрос, както изисква законовата процедура.
Междувременно Белият дом заклейми в специално изявление терористичните действия на ПКК. Същевременно Вашингтон обеща, че ще продължи подкрепата за Турция, за да се справи с насилието. "Знаем, че нападенията на кюрдските групировки са против интересите на Турция и на Ирак", каза говорителят на Държавния департамент Шон Маккормак.
Но диалогът между Анкара и Вашингтон прилича на диалог между глухи. Американската администрация отказва да признае ПКК за терористична, както Анкара иска. Отношенията вероятно ще станат още по-трудни покрай намерението на американския Конгрес да признае арменски геноцид. Дали ще има сближаване на позициите, ще стане ясно след срещата между Ердоган и Буш.
Налага се впечатлението, че тескерето е важен коз в ръцете на турското правителство за сплашване едновременно на Багдад и на иракските кюрди.
Междувременно в планините, погранични с Ирак, водените от седмици сражения с бойците от ПКК продължават. В тях участват командоси, подкрепяни от хеликоптери "Кобра" от въздуха и от танкове "Силопи" по сушата. Твърди се, че над 30 000 войници са хвърлени в операцията.

в."Стандарт нюз",11.10.2007