Виното се настанява на масата на гастрономите в Турция
Виното, което дълго време бе срам за турските маси както заради религиозна забрана, така и заради производство с ниско качество, вече си е извоювало място в Турция благодарение на усилията на страстните любители.
На около 230 километра западно от Истанбул, недалеч от гръцката граница, село Мюрефте с 3500 жители представлява със своите тридесет изби една малка "столица" на турското вино. В края на септември - периода на гроздобера, там се срещат трактори с ремаркета, натоварени с грозде, и жени с шалвари, кръстосващи с допотопни косерчета в ръце лозите по склоновете на планината Текир.
Лозарството се практикува тук от незапомнени времена - от византийската империя, твърдят местните историци. То е продължило по време на османското владичество въпреки забраната за мюсюлманите да консумират вино, благодарение на присъствието на много гърци в района до размяната на население през 1923 г. между Гърция и републиканска Турция.
"Ние нямаме култура на виното", коментира Тезджан Гюркян, който създаде през 1980 г. в Мюрефте свое собствено лозарско предприятие. "Нашата кухня - няколко домата, сирене, пъпеш, се свързва с ракията, не с виното."
Поради това Турция - четвърта по лозарство страна в света /570 000 хектара/, е едва на 39-то място сред производителите на вино /250 000 хектолитра по данни от 2004 г./, според Международната организация по лозарство, но е трети производител на трапезно грозде и световен лидер в производството на стафиди.
"Трябва да променим хранителните навици на турците, за да намери виното своето място", продължава специалистът по вина, който е ръководил в продължение на 18 години лабораториите на държавната компания за производство на алкохоли ТЕКЕЛ.
При свит пазар и практика на домашно производство, турското вино дълго време остана напитка с ниско качество, която отблъскваше гастрономите. Но през последните две десетилетия се зароди една нова лозарска индустрия, която според Гюркян демонстрира успехи.
"Сега царете на лозовите сортове се произвеждат в Турция. И ние имаме чисто турски вина, които издържат на конкуренция на световния пазар", казва производителят, чиято луксозна продукция, ограничена до 400 хектолитра, се доставя по домовете чрез интернет на подбрана публика. Най-ценените лозови сортове са пет.
"Сред червените са подправените Богазкере и Йокюзгьозю от източната част на страната, елегантното и с плодов аромат Каледжик Карасъ от Централен Анадол, после бялото сухо и тръпчиво Емир от Кападокия и Нариндже от района на Черно море, изброява Мехмет Ялчън, ръководител на гастрономическото списание "Густо". Турските вина, които вече са стотици, намериха и пазар.
"Хората започнаха да се интересуват повече от вино. Те вече купуват в зависимост от гроздето, от годината, те искат да опитат различни вкусове", обяснява Есат Айхан, собственик на избата - най-големият търговец на дребно на вино в Истанбул.
Клиентите на Айхан са най-често от заможни среди или среди на интелектуалци - "ръководни кадри, хора на изкуството, чуждестранни дипломати и студенти", казва търговецът, като изразява съжаление за високите такси, които пречат според него на отварянето на този пазар за по-широки кръгове от населението.
"Има специална такса върху виното, към която се прибавя данък добавена стойност. Резултатът е, че тук трябва да се дадат 15 турски лири /8,7 евро/, за да се пие вино, докато в Европа едно трапезно вино струва между едно и три евро. Това разубеждава клиентите", подчертава той.
На около 230 километра западно от Истанбул, недалеч от гръцката граница, село Мюрефте с 3500 жители представлява със своите тридесет изби една малка "столица" на турското вино. В края на септември - периода на гроздобера, там се срещат трактори с ремаркета, натоварени с грозде, и жени с шалвари, кръстосващи с допотопни косерчета в ръце лозите по склоновете на планината Текир.
Лозарството се практикува тук от незапомнени времена - от византийската империя, твърдят местните историци. То е продължило по време на османското владичество въпреки забраната за мюсюлманите да консумират вино, благодарение на присъствието на много гърци в района до размяната на население през 1923 г. между Гърция и републиканска Турция.
"Ние нямаме култура на виното", коментира Тезджан Гюркян, който създаде през 1980 г. в Мюрефте свое собствено лозарско предприятие. "Нашата кухня - няколко домата, сирене, пъпеш, се свързва с ракията, не с виното."
Поради това Турция - четвърта по лозарство страна в света /570 000 хектара/, е едва на 39-то място сред производителите на вино /250 000 хектолитра по данни от 2004 г./, според Международната организация по лозарство, но е трети производител на трапезно грозде и световен лидер в производството на стафиди.
"Трябва да променим хранителните навици на турците, за да намери виното своето място", продължава специалистът по вина, който е ръководил в продължение на 18 години лабораториите на държавната компания за производство на алкохоли ТЕКЕЛ.
При свит пазар и практика на домашно производство, турското вино дълго време остана напитка с ниско качество, която отблъскваше гастрономите. Но през последните две десетилетия се зароди една нова лозарска индустрия, която според Гюркян демонстрира успехи.
"Сега царете на лозовите сортове се произвеждат в Турция. И ние имаме чисто турски вина, които издържат на конкуренция на световния пазар", казва производителят, чиято луксозна продукция, ограничена до 400 хектолитра, се доставя по домовете чрез интернет на подбрана публика. Най-ценените лозови сортове са пет.
"Сред червените са подправените Богазкере и Йокюзгьозю от източната част на страната, елегантното и с плодов аромат Каледжик Карасъ от Централен Анадол, после бялото сухо и тръпчиво Емир от Кападокия и Нариндже от района на Черно море, изброява Мехмет Ялчън, ръководител на гастрономическото списание "Густо". Турските вина, които вече са стотици, намериха и пазар.
"Хората започнаха да се интересуват повече от вино. Те вече купуват в зависимост от гроздето, от годината, те искат да опитат различни вкусове", обяснява Есат Айхан, собственик на избата - най-големият търговец на дребно на вино в Истанбул.
Клиентите на Айхан са най-често от заможни среди или среди на интелектуалци - "ръководни кадри, хора на изкуството, чуждестранни дипломати и студенти", казва търговецът, като изразява съжаление за високите такси, които пречат според него на отварянето на този пазар за по-широки кръгове от населението.
"Има специална такса върху виното, към която се прибавя данък добавена стойност. Резултатът е, че тук трябва да се дадат 15 турски лири /8,7 евро/, за да се пие вино, докато в Европа едно трапезно вино струва между едно и три евро. Това разубеждава клиентите", подчертава той.
Lev>bg,01.10.2007/(БТА)
