От 1 август в Анкара се въвежда воден режим.
Причината за режима е спадането на нивото на водата в язовирите в района, информира БНР.
Градът е разделен на две зони, които ще се редуват с по два дни спиране на водата.
Предвижда се режимът да продължи пет месеца.
(news>bg,31.07.2007)
Потреблението на електричество в Турция е нараснало над очакванията заради горещините, съобщава турският телевизионен канал СиЕнЕн-Тюрк.
Министерството на енергетиката и природните ресурси, което се опитва да поддържа равновесие между производство и потребление, се е постарало да преодолее проблема миналата седмица с малки по мащаб спирания на електричеството.
Един от основните проблеми обаче идва от намаляването на нивото на водата в язовирите, което създава проблем за производството на електроенергия.
Министерството следи внимателно нивото на водата в язовир Кебан, който е от решаващо значение за производството не електроенергия в страната, той като захранва и други язовири. Дори в този язовир нивото на водата е около 6 метра под необходимото ниво.
(actualno>com,30.07.2007/БТА)
Mark Mardell
Парещо горещ изборен ден в Турция. Продажбата и консумацията на алкохол е забранена, което не е чак толкова лошо, тъй като мозъкът ви така или иначе е достатъчно размътен от жегата.
При това положение се нуждаете само от едно непрекъснато набавяне на вода, затова и започнах деня си с един от доставчиците на ценната течност. Той е бил таксиметров шофьор, но сега притежава собствен микробус, с който доставя вода на новопостроените къщи в предградията на Анкара, където живее с жена си и трите си дъщери.
Казва, че бизнесът върви добре и затова гласува за управляващата Партия на справедливостта и развитието, а не заради ислямистките й корени. Казва, че тя държи стабилни цените на горивата и помага при нуждата от медицинска помощ.
Но какво би станало, ако докато партията изглежда смирена и кротка, управлението й премине към налагането на фундаменталистки условия на живот и линията на шeриат - ислямския закон?
След като гласува с жена си, която носи фередже, пръстът му е оцветен в черно - предпазна мярка, за да се избегне повторно гласуване. Казва ми: "Мисля, че хората са много умни и гласуват с разума си. Това няма нищо общо с ислямския закон - няма как да се случи. Хората гласуват за ПСР заради религията, разбира се, но и защото вършат добра работа".
Още вода. След това срещам Murat Tezcan и някой от неговите приятели по време на поредната им игра на карти. Той е на 25 г., току-що завършил правното си образование, на път да продължи с друга професионална квалификация.
Той казва, че Партията на справедливостта и развитието е уплашена, защото подкопава най-основната републиканска ценност - религията, която не трябва да се намесва в държавните работи.
"Може би те не са фундаменталисти, но дори и модернизаиран, ислямисткият им модел на управление ще върне турското общество назад, защото е дълбоко консервативен и противоположен на западния модел на живот", казва Tezcan.
Неговата приятелка Aycegul Koruyycu, която работи в застрахователната фирма на баща си, все още се колебае. Мислела е да гласува за Партията на справедливостта и развитието, защото прави необходимото да осигури членство на Турция в ЕС, което е и нейно желание, но вече не е сигурна в избора си.
Носи бейзболна шапка и грим и някак си не я виждам забулена с фередже, затова я питам дали чувства застрашени правата си като жена след идването на власт на ислямистка политическа партия.
"В последните четири години и половина те не са направили някакви промени, които да ме притеснят. Но всеки ден виждам все повече жени да носят фереджета, което вече ме безпокои", казва тя.
"Бях либерално настроена към това и си мисля, че би трябвало да е позволено да носят забрадки, ако искат, но бройката на жените, които скриват лицата си, нараства всеки ден, което също е много притеснително. Естествено, незачитането на правата на жените е голямо нещо и се надявам никога да не се случи", допълва момичето.
Но колко от това е сблъсък на религията и колко е вяра в символа, в традициите и принципите за другите социални сили.
BBC засне един ден в Кайзери, който се намира в сърцето на Турция. Всяка сутрин великото и доброто на Кайзери - този нов и преуспяващ град, се събира заедно за една здравословна и активна разходка нагоре до хълма преди традиционните молитви.
Това е едно усилено работещо и чисто живеещо място. В него експлоадира индустрията със създаването на голям индустриален комплекс и същевременно зародила се съвсем наскоро просперираща средна класа. Това е родният град на Абдулах Гюл - турския външен министър и една от причините за настоящите парламентарни избори.
Въпреки че беше кандидат на управляващата партия за президент, парламентът не го подкрепи, а армията сряза неговите червени линии, защото видя в него въплътени прекалено много ислямистки идеи (символ на това твърдение е, че съпругата му носи фередже).
Кметът на Кайзери е измислил термин, олицетворяващ града, "Ислямистки Калвинизъм", базирайки се на съжденията на небезизвестния социолог Вебер, който казва, че капитализмът в известен смисъл е бил продукт на "протестантската работническа етика".
Някои западни дипломати спорят, че това стои в сърцето на горчивия сблъсък в настоящите избори. Те казват, че религиозните корени са само маска, символ на снобски елитен страх от загубата на власт и пари. Самите турци удачно наричат "дълбокото положение" тази несменяема управляваща класа. Армията, съдиите, бюрокрацията, подкрепяни от градския елит.
Теорията на тези дипломати върви в следната насока - това, което наистина не харесват, са големите късове нови пари заедно с плебейските коли и консервативните ценности, които се наливат в Анкара и Истанбул от централните страни.
Мисля, че съществува добра сделка в това, въпреки че светският страх и неприязън към политическия Ислям е реален и непресторен. Но това е борба между различни класи, може да се каже дори и между религия и идеи. Сеща ли се някой за други държави с градски и крайбрежен елит, който се чувства под заплахата на религиозната политика в провинциалната област?
Голямата разлика е, че Пентагонът дори и не е мечтал да изкара танковете си на моравата пред Белия дом по време на религиозна среща, организирана от президента Джордж Буш. Това, което BBC видя в Кайзери не беше интервенция, по-скоро комична опера, отколкото граждански протест, но все пак правещо силно впечатление.
Обширният индустриален комплекс си има своя работническа лига - серия от ожесточено оспорвани футболни мачове. В последната минута на мача реферът отсъди дузпа - беше несигурно решение, да не кажа нещо повече. Но отборът, който вероятно извърши нарушението, започна да се доближава до рефера точно преди финалния сигнал. Играчите наобиколиха съдията и започнаха да спорят с него. Около осем войника, въоръжени с пушки на раменете си, моментално показаха готовност да ги използват.
Реално, те не направиха нищо по-рисковано, но все пак бяха там. Властта - най-висша инстанция. За съжаление, е твърде възможно, ако някой ненадейно се обяви срещу властта и провежданите избори, да настъпи военна инвазия. Фразата, която изплува в главата ми, когато пишех за турската армия, беше студеното предупреждение на Джери Адамс относно ИРА - "Те не са си отишли още, знаете".
Много често при провеждането на избори в различните страни хората биха предпочели да гласуват за "този, който не стои отгоре". Но тук говорим за специфична, а не всеобща практика.
Помолих западните дипломати, с които говорих, да помислят за следващото ниво: ПСР ще продължи да печели избиратели от периферията към центъра на Турция и по този начин ще изгради още по-стабилна позиция. Но има някои части, до които не виждам все още да са достигнали.
Голяма част от младата градска средна класа, прозападно настроените синове и дъщери на верните поддръжници на Републиката никога не биха гласували за консервативна, религиозна партия. Но те не могат да преглътнат и идеите на републиканците. Презират това лидерство, смятайки неговите идеи за лишени от надежда и намират връзките му с армията за старомодни и обезпокоителни.
Те искат модерна социална демократична партия, но в Турция няма такава. Има само голяма празнина на пазара и в икономиката. Ще бъде ли запълнена тя до следващите избори?
(Eпохални Времена/BBC,Actualno>com,26.07.2007)
АНКАРА, Турция -- Алпарслан Арслан, радикалният ислямист, който атакува върховния административен съд на Турция през май 2006 г., като уби един съдия и рани други четирима, призна по време на съдебно заседание в четвъртък (26 юли), че е планирал и други атентати - включително и срещу президента Ахмет Недждет Сезер. Тридесетгодишният адвокат Арслан заяви, че атентатът е бил в отговор на решения на съда в подкрепа на забраната за носенето на ислямска забрадка в държавни учреждения и в университетите.
(Southeast European Times,27/07/2007)
Лидерът на основната турска опозиционна партия предупреди правителството в Анкара да не издига отново кандидатурата на външния премиер Абдулах Гюл за президент.
„Беше приятно да чуем, че премиерът ще продължи да търси кандидат за поста като разговаря с опозицията“, заяви Дениз Байкал, лидер на Републиканската народна партия. „Сега чакаме неговата инициатива в тази насока. Надявам се премиерът да не направи за втори път грешката и да наложи президент на опозицията“, коментира той. /Ройтерс
(БГНЕС,2007-07-27)
Премиерът на Турция Реджеп Тайип Ердоган заяви, че възнамерява да посети САЩ, пише в. "Милиет". В телефонен разговор президентът на САЩ Джордж Буш е поздравил Ердоган за победата на партията му в изборите. Двамата държавни ръководители са изразили желание за персонална среща в най-близко време. Ердоган е благодарил на американския президент за поздравленията, но е изразил безпокойство от това, че САЩ не вземат достатъчни мерки по въпроса с Кюрдската работническа партия (ПКК).
(в."Монитор",28 Юли 2007)
Гръцката външна министърка Дора Бакояни и кипърската си колега Ерато Маркули заявиха, че преизбирането на Реджеп Таип Ердоган в Турция може да помогне за подновяване на преговорите за остров Кипър, който продължава да е разделен.
След срещата между двете, Ерато Маркули изрази надежда, че преизбирането на Ердоган ще бъде ново начало и ще даде възможност за по-конструктивно поведение, за да се обсъди процедурата, предложена през ноември от ООН. Това, което има смисъл е как премиерът на Турция ще поведе битката си, за да намали ролята на армията в турската политика, заяви още Маркули. От своя страна Бакояни обяви, че победата на Ердоган е позитивна, защото първите му изявления са показали, че Турция ще върви твърдо по европейския си път и ще приложи нужните реформи. "Но очакваме истински доказателства и действия", допълни още тя. Що се отнася до кипърския въпрос, Бакояни посочи, че той се намира в мъртва точка след споразумението от 8 юли 2006г. между президентите на двете кипърски държави. /АФП
(БГНЕС,2007-07-25)
До неотдавна Реджеп Таип Ердоган, който на последните парламентарни избори в Турция спечели 47 % от гласовете, се смяташе за заклет ислямист, а неговите съпартийци от Партията на справедливостта и развитието - за религиозни радикали, отбелязва Дойче веле.
Не излязоха ли само преди няколко седмици десетки хиляди турци по улиците на страната за да демонстрират срещу неговата политика, заплашваща да заличи разделението между светската държава и религията?
Когато победителят от изборите миналата неделя се изправи победоносно пред своите привърженици, застанал до съпругата си с мюсюлманска забрадка за главата, Западът единодушно му изръкопляска. И наистина - убедителната победа на Ердоган представлява отлично свидетелство за степента на демокрацията в Турция.
Гражданите не допуснаха още една намеса на влиятелните турски военни около конфликта за избор на нов турски президент. Предполагаемите защитници на Свещения Граал на светската държава отляво и отдясно в турския политически спектър се показаха като едни обикновени защитници на една много здраво прикована държавна бюрокрация.
Повечето турски избиратели въобще не се трогнаха от техните националистически пароли или заклинанията за икономически упадък. Масовият турски избирател не се остави да бъде наплашен с това, което би загубил, и предпочете да мисли в положителни рамки, ръководен от личните си шансове за успех, които обещават постигнатия от Турция 7 % среден ръст в икономиката.
Освен това на харизматичния турски премиер трябва да му се признае и това, че успява да държи Турция на стабилен път на развитие. Победният триумф на Партията на справедливостта и развитието при над 85 на сто избирателна активност потвърждава завоя, извършен от някогашното радикално-религиозно движение към един вид турски Християн-демократичен съюз, към една Народна партия, пуснала здраво котва в средната класа както в големите градове така и в дълбоката турска провинция.
В новия турски парламент броят на депутатите, представители на нежния пол, почти ще се удвои. Освен това за първи път в турския меджлис ще влязат независими кюрдски представители, което може да доведе до намаляване на етническото напрежение в страната.
Резултатът от изборите в Турция потвърждава, че ислямът и демокрацията не си противоречат. И това е оптимистичното послание от Анкара след тези избори. Това обаче далеч не означава, че край Босфора всичко тръгва да се оправя. Също и в Турция придобива чисто религиозни стойности обратната страна на глобализацията.
Партията на справедливостта и развитието не отрича своите ислямистки корени. След тези избори Турция става малко повече мюсюлманска, а за премиера Ердоган истинският тест ще бъде това, какво ще бъде отношението към християните в страната.
Да припомним, че дори арменските християни в Турция призоваха да се гласува за Ердоган, а изборният успех на неговата партия Ватиканът определи като "възможно най-добрият резултат за Европа и за християнските кюрди". Този кредит на доверие сега тепърва трябва да бъде връщан от победителя Ердоган.
За ЕС това означава, да направи така, че да не убива надеждите на турските граждани. Ердоган проведе проевропейска предизборна кампания, и успя да спечели мандат, който му позволява да продължи реформите достатъчно енергично. И в това му начинание Брюксел трябва да го подкрепи. Защото и сближаването между Турция и ЕС няма никаква алтернатива.
Вярно е и това, че преговорите с Турция могат да имат отворен край, и с оглед на огромните политически и културни различия с Турция на страната в крайна сметка да и бъде предложено привилегировано партньорство.
Но досега около идеята за пълноправно членство са се разгаряли всички вътрешнополитически бури в Турция.
Решаващо ще бъде това, доколко Анкара ще успее да изпълни всички критерии за членство. Предприсъединителните преговори не предоставят добра възможност за тактически игрички за сметка на Турция.
news>bg,27.07.2007
Военните се готвят за нова конфронтация
Спечелилата убедително парламентарните избори в Турция Партия на справедливостта и развитието (ПСР) вероятно отново ще издигне за президентския пост в страната външния министър Абдула Гюл, предаде Ройтерс. Така партията рискува пак да влезе в конфликт с влиятелните военни, както и със светския елит, но този път военните разполагат с по-малко възможности отново да блокират избирането му, коментира агенцията.
След като в неделя ПСР взе близо половината от гласовете на изборите, в сряда Гюл представи резултатите като своеобразно одобрение и за неговата президентска кандидатура. В същото време армията и светският елит са против избора на външния министър за президент заради неговото ислямистко минало и факта, че жена му носи ислямистка забрадка. Те се опасяват, че от висотата на този си пост Гюл ще работи за размиването на ясно очертаната граница между държава и религия, а и досега президентският пост в Турция винаги е бил крепост на секуларизма. Самият Гюл категорично отрича да има подобни цели.
Надеждите на ПСР да наложи външния министър за президент бяха възродени вчера, след като лидерът на влязлата в парламента партия "Националистическо действие" Девлет Бахчели обяви, че депутатите му ще присъстват в Меджлиса при гласуването за нов държавен глава. До вот може да се стигне през август, а по-вероятно през септември. Подобно развитие би осигурило нужния кворум за избирането на президент. ПСР разполага с 341 депутати в 550-местния парламент, а гласуването е валидно при наличието поне на 367 в залата.
Перспективата от нов конфликт между армията и правителството и от възраждането на политическата нестабилност свали вчера стойността на турската лира с 1.4 процента спрямо долара. Но армията отчасти е с вързани ръце, като се вземе предвид мащабът на победата на ПСР в неделя, твърди Лале Шариибрахимоглу, кореспондентка на "Джейнс дифенс" в Турция. Тя цитира пенсиониран генерал, който казва пред в. "Заман": "Армията, която твърди, че армия на народа, не може да застане срещу правителството, за което народът масово гласува."
Преди 10 години армията свали ислямисткото правителство на Неджметин Ербакан, но през 2007 г. никой не очаква да се стигне до пряка военна намеса, посочва Ройтерс. Ако обаче Гюл стане президент, военните със сигурност ще бъдат бесни и с неохота ще сътрудничат на кабинета по трудни въпроси като исканите от ЕС реформи, Кипър и кюрдите в югоизточната част на страната. Премиерът Реджеп Тайип Ердоган вече обяви, че не желае нова конфронтация с военните и ще се консултира с опозицията в търсене на най-подходящия наследник на президента Ахмет Недждет Сезер.
В сряда обаче Гюл подсказа, че е готов отново да се бори за поста, по силата на който ще стане и главнокомандващ въоръжените сили. Въпреки враждебността на военните мнозина други в Турция признават, че външният министър е способен дипломат и архитект на турската кандидатура за членство в ЕС.
dnevnik>bg,26.07.2007
Айхан Шимшек
Партията на справедливостта и развитието (ПСР) с ислямистки корени спечели решителна победа на общите избори в неделя (22 юли) в Турция и заяви, че ще бъде новият адрес на политическия център в страната.
По неофициални данни след преброяване на 99,9 % от бюлетините ПСР е спечелила 46,6 % от гласовете, в сравнение с 34 % през 2002 г. Това означава 340 места в 550-членния парламент, които са достатъчни ПСР още веднъж да сформира еднопартийно правителство. Те не достигат обаче за контрол върху три четвърти от парламента за избор на нов президент и внасяне на промени в конституцията, за което са нужни 413 места. В момента ПСР има 352 места. Тя ще загуби места независимо от по-големият процент спечелени гласове, тъй като други две партии и много независими кандидати също влизат в парламента.
Другите две партии, които преминават 10-процентния праг, са Републиканската народна партия (РНП), която е спечелила 20,8 %, или 111 места, и Партията на националистическото движение (ПНД), която е получила 14,2 %, или 71 места.
Очаква се, че двадесет и четиримата независими прокюрдски кандидати, които също са спечелили места в парламента, ще сформират първата прокюрдска група в него след началото на 90-те години.
Резултатите бяха изтълкувани като морален триумф за правителството на премиера Реджеп Тайип Ердоган, което бе принудено да свика предсрочни избори след противоречията с турските военни и серкуларистката опозиция във връзка с избора на консенсусен президент. Военните се намесиха преди три месеца, противопоставяйки се на кандидата на ПСР за президент, бившия ислямист Абдула Гюл, и предупредиха, че ще защитават светската държава на всяка цена.
Изборите в неделя донесоха и значителна промяна в политическия пейзаж с пълното изключване на либералните дясноцентристки партии от парламента. Две стари дясноцентристки партии -- Отечествената партия (ОП) и Партията на верния път (ПВП) -- се опитаха да сформират съюз преди изборите, но преговорите между тях се провалиха. ОП не излъчи кандидати, а ПВП спечели само 5 % от гласовете. Лидерът Мехмет Агар подаде оставка часове след обявяването на първите резултати.
Лидерът на ПСР Ердоган обеща в неделя да отовори "нова страница" в Турция
"Издържахме много важен тест за демокрация, който е пример за света," заяви Ердоган пред хиляди поддръжници в централата на партията след обявяването на неофициалните резултати. "Ние сме се посветили на демократичната, светска и социална система в Турция и на върховенството на закона." Той обеща също да продължи икономическите и демократични реформи, които ще подсилят кандидатурата на Турция за членство в ЕС.
Обръщайки се към стотиците хиляди разочаровани избиратели, които гласуваха за секуларистката опозиция, Ердоган каза:"Разбирам вашето безпокойство; вашите гласове са също ценни за нас. Вие сте богатството на нашия демократичен живот. Наш дълг е да опазим това богатство."
Група от недоволни членове на РНП организира протест в неделя вечерта, настоявайки за оставката на лидера на РНП Дениз Байкал. Заместник-председателят на РНП Онур Оймен каза, че партията е запазила обществената си подкрепа независимо от "огромната чуждестранна подкрепа за ПСР" и "медийната кампания срещу РНП". Оймен определи увеличаването на гласовете за ПСР като "ирационално".
Той изрази надежда, че ПСР си е извлякла поуки от първия си мандат в управлението и този път ще търси компромисни политики.
Избирателната активност бе около 80 %. Осем души пострадаха в редица дребни инциденти, а в няколко провинции имаше демонстрации срещу избора на президент от ПСР.
Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com,23/07/2007
АНКАРА, Турция -- Във вторник (24 юли) прокуратурата разпореди де бъде освободена известна кюрдска активистка, след като тя спечели депутатско място в неделя. Себахат Тунчел бе осъдена по обвинения в принадлежност към терористичната група Кюрдска работническа партия. Тя бе освободена, защото по закон има имунитет срещу съдебно преследване за периода, през който е депутат. Присъдата й може отново да влезе в сила след изтичането на мандата й в парламента.
Други новини -- Лидерът на опозиционната Републиканска народна партия (РНП) заяви, че няма да се оттегли, въпреки тежката загуба на РНП на изборите в неделя. Дениз Байкал заяви, че не вижда причина да подава оставка като лидер на партията, макар че някои нейни членове го призоваха да се оттегли.(Southeast European Times,25/07/2007*Заман, Javno.hr - 25/07/07; Ройтерс, Екатимерини, АП, Анадолска информационна агеция, Файненшъл Таймс - 24/07/07)
Очаква се новоизбраният турски парламент да бъде свикан на 3 август, след като бъдат обявени официалните резултати от общите избори, провели се в неделя, информира setimes.com. Управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) спечели доверието на избирателите.
Първата задача на новото народно събрание след избора на председател ще бъде номинирането на кандидат за президент на страната.
В понеделник министър-председателят Реджеп Тайип Ердоган официално връчи оставката на кабинета на президента Ахмет Недждет Сезер.
След срещата Ердоган каза пред репортери, че основна грижа на правителството ще бъде поддържането на икономическата и политическата стабилност.
В понеделник в Брюксел ЕС призова Турция да ускори политическите и икономическите реформи, които биха я приближи към членство. Еврокомисарят по разширяването Оли Рен поздрави Анкара за провеждането на свободни и честни избори.
(news>bg,25.07.2007)
Управляващата партия с абсолютно мнозинство
Управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието (ПСР) спечели убедително парламентарните избори, които се произведоха днес, като получи 47 на сто от гласовете на избирателите, предаде СиЕнЕн Тюрк. Този резултат й осигурява абсолютно мнозинството в парламента и дава възможност на партията да сформира отново самостоятелно правителство. Според пресмятанията на телевизиите след преброяване на повече от 99 на сто от подадените гласове, партията ще разполага с 341 места в парламента.
Днешните избори бяха сериозен тест за демокрацията в страната, заяви късно снощи премиерът Реджеп Тайип Ердоган пред хиляди негови привърженици, събрали се пред главната квартира на ПСР в Анкара. Той обеща да продължи реформите и развитието на икономиката. Ердоган подчерта, че партията му ще предприеме всяка необходима стъпка в нужния момент в борбата със сепаратистите-терористи.
На предишните избори през 2002 г. партията на премиера Реджеп Тайип Ердоган получи 34 на сто от гласовете и 351 места в парламента. Сега броят на депутатските места е по-малък заради връщането в меджлиса на крайнодясната Партия на националистическото действие на Девлет Бахчели, която ще има 70 депутатски места, както и на 27 независими депутати. Повечето от независимите - 24 - спечелиха благодарение на подкрепата на про-кюрдска партия, посочва Асошиейтед прес.
Основната опозиционна просветска партия в Турция -Народнорепубликанската партия (социалдемократическа) на Дениз Байкал, получава 112 места, от гласовете. Демокрацията спечели. Избирателите признаха, че правителството е направило добри неща и му дадоха нов мандат, коментира Салих Капусуз, заместник-председател на Партията на справедливостта и развитието.
Около 42 милиона избиратели бяха призовани да направят своя избор между нов мандат за управляващата партия, която е с ислямистки корени, или да подкрепят просветските политически формации. Още не е изчислено какъв процент от тях са участвали в изборите, но според председателя на Избирателния съвет той надвишава 80 на сто.
Ердоган свика предсрочни парламентарни избори, които по конституция трябваше да се произведат през ноември, след като не успя да наложи на парламента своя кандидат за президент, външния министър Абдуллах Гюл. Армията, която свали четири правителства от 1960 г., предупреди, че ще се намеси, ако светската държава бъде застрашена.
Западният печат отделя водещо внимание на предсрочния парламентарен вот в Турция. Британският вестник "Файненшъл таймс" пише, че след съкрушителната изборна победа Партията на справедливостта и развитието (ПСР), която е с ислямистки корени, е предопределена да състави отново правителство. Ежедневникът определя изборите като "ритник в зъбите на светския елит и на могъщата армия".
Резултатите означават, че дясноцентристката, защитаваща интересите на бизнеса ПСР, ще може да състави спокойно ново самостоятелно правителство. Инвеститорите и анализаторите отбелязват, че това е най-добрият възможен вариант за финансовите пазари, които разчитат силно на продължаването на икономическите и структурните реформи, провеждани от партията на премиера Ердоган.
Друг британски вестник - "Гардиън", коментира, че рискованият залог на Ердоган да свика предсрочни избори, принуден от прикритите заплахи на армията, му се е изплатил. Изданието пише, че управляващата партия е постигнала исторически съкрушителна победа. Опитът на генералите и техните политически съюзници да подкопаят правителството завършиха с фиаско, отбелязва в тази връзка "Гардиън".
В. "Таймс" пише, че милиони турци са се вдигнали от плажовете, за да помогнат на прореформаторски настроения им премиер да извоюва съкрушителната си победа. Избирателите отхвърлиха опасенията, че Ердоган ще започне да прилага лека-полека план за ислямизиране на страната, коментира изданието.
Американският "Интернешънъл хералд трибюн" посочва, че ПСР е постигнала по-голяма от очакваното победа, като е получила близо половината от подадените гласове. Ежедневникът определя резултатите като язвително порицание на старата гвардия.
Не е ясно как ще реагира могъщият турски военен елит, ако въобще го направи, отбелязва "Интернешънъл хералд трибюн". Френският вестник "Фигаро" коментира, че свикани в разгара на институционална криза, парламентарните избори в Турция са от основно значение по повече от една причина.
Залогът е бъдещето на държавата на Ататюрк: как тази светска република ще се приспособи към съвременността 84 години след създаването си? За съседните страни и за перспективите на демокрацията в Близкия изток отговорът на този въпрос е от основно значение. Той е от също такова и за бъдещето на отношенията на Турция с Европа, отбелязва авторът на анализа Пиер Руслен.
Друг френски вестник - "Либерасион" определя турския премиер като мутиращ ислямист. Дете на бедни родители, израснало в истанбулско предградие, ислямист още от тийнейджърските си години, 53-годишният Ердоган е на първо място прагматик, пише ежедневникът. "Либерасион" отбелязва още, че премиерът се радва на огромна популярност и управлява партията си с желязна ръка.
Швейцарският вестник "Тан" коментира, че вчерашните избори са засилили властта на умерения ислямист. Съкрушителната победа на Ердоган изглежда открива пътя за излизане от кризата в Турция, отбелязва изданието. Същевременно "Тан" обръща внимание, че ПСР няма да получи мнозинство от две трети, което може да принуди премиера да предложи кандидат за президентския пост, приемлив за част от опозицията. Ако Ердоган продължи да упорства, е възможно да се стигне до нова институционална криза и до нови парламентарни избори, предупреждава вестникът.
(vsekiden>com,23-07-2007)
46,7 % от вота е за управляващата Партия на справедливостта и развитието
Турските избиратели масово напуснаха в неделя морските курорти в жегата, за да дадат гласовете си за Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на премиера Реджеп Тайип Ердоган. Управляващата досега в Анкара ислямистка партия спечели убедителна победа, като получи 46,7 на сто от народния вот. Това е един от най-високите изборни резултати за цялото съществуване на многопартийна система в Турция, предаде вчера Ройтерс.
"Имаме обща цел - да превърнем нашата страна в силна и процъфтяваща държава и няма да отстъпим нито крачка. Това бе важен изпит по демокрация, с който се справихме блестящо и можем да послужим за пример пред целия свят", заяви в щаба на партията веднага след приключването на изборната надпревара лидерът на ПСР Ердоган, цитиран от Си Ен Ен - Тюрк.
Ердоган обеща ПСР да защищава твърдо светските основи на републиката, завещани от Мустафа Кемал Ататюрк. Той обяви, че неговата партия е водена от желанието да продължи демократичните преобразования, да запази и развива икономическия подем и активно да работи за бързо приемане на Турция в Европейския съюз.
Депутатите, които ПСР ще има в Меджилиса (парламента), ще й бъдат достатъчни, за да състави еднопартийно правителство, но няма да стигнат при гласуването на конституционните поправки и за избора на нов президент. 40 дни след конституирането на парламента трябва да бъде избран новият държавен глава, който да смени досегашния - Ахмед Сезер. В противен случай Меджилисът ще бъде разпуснат и ще се свикат нови предсрочни избори. Необходимото мнозинство съгласно действащото в момента законодателство е 367 депутати от 550.
Именно заради липсата на квалифицирано мнозинство Конституционният съд (КС) на Турция призна за недействителен първия тур на президентските избори, който се проведе на 27 април. После настана политическа криза, довела до предсрочните парламентарни избори на 22 юли. (Анализ на стр.12)
Кой влиза в Меджилиса?
В новия турски парламент освен ПСР влизат левоцентристката Народно-републиканска партия (НРП), която получи 20,9%, и крайнодясната Партия на националистическото действие (ПНД) - 14,3%. НРП запази мястото си на главна опозиционна партия, което заема след изборите от 2002 г. ПНД влиза в парламента след почти осемгодишно прекъсване. Очаква се в 550-местния парламент ПСР да има 341 мандата, НРП - 112, ПНД - 71. 26 депутати в Меджилиса ще бъдат независими, от тях 24 са представители на прокюрдската Партия на демократическото общество (ПДО), съобщава Анадолската агенция.
Похвали
"Мога да кажа, че изборите протекоха в спокойна обстановка и бяха действително свободни", заяви председателят на групата на Европейската народна партия (ЕНП) в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) - белгиецът Люк ван ден Бранде, цитиран вчера от пресслужбата на организацията в Страсбург. Той бе в състава на 36-членната делегация, която наблюдаваше предсрочните парламентарни избори в Турция. Парламентаристите от ПАСЕ оцениха като изключително коректни, толерантни и спокойни условията, в които е протекъл народният вот.
Привърженици на Партията за справедливост и развитие празнуват в Анкара убедителната победа на ислямистите.
(в."Сега",24.07.2007)
Турската Партия на справедливостта и развитието (ПСР) спечели парламентарните избори в неделя, информира АП.
ПРС на настоящия премиер Реджеп Ердоган е спечелила 47.6 процента от гласовете и заема 341 места в парламента, от общо 550.
Това й осигури абсолютното мнозинство и възможността да сформира самостоятелно правителство.
Наблюдателите обаче коментират, че тези гласове няма да са достатъчни за избор на президент, за което трябват 367 гласа.
Опозиционните партии - лявоцентристката Народнорепубликанска партия (НРП) е спечелила 20.9 на сто от гласовете, или 124 места, следвана от ултрадясната Партия на националистическото действие (ПНД) със 76 места в парламента и 14.3% набрани гласове.
26 от местата в турския парламент се заемат от независиите кандидати, сред които и 24 представители на прокюрдската Партия на демократическото общество.
Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу поздрави турския премиер Реджеп Тайип Ердоган за победата на неговата дясноцентристка Партия на справедливостта и развитието.
"Тази победа идва във важен за турския народ момент, когато страната напредва с политическите и икономически реформи.'
В столицата Анкара, пред хилядите му привърженици, премиерът Реджеп Ердоган заяви, че победата на неговата партия е триумф за демокрацията. Той обеща, че ще продължи с реформите и с икономическото развитие на страната.
„Ние ще продължим непоколебимо да работим за осъществяването на европейската ни цел", добави Ердоган.
Сред целите на премиерът е и борбата с кюрдските бунтовници в източната част на страната.
Резултатите са успех и за националистите, които на миналите избори останаха под бариерата. Депутат от тази партия е почетният консул на България в одринския регион Джемалетин Услу.
Роденият в България щангист Наим Сюлейманоглу, който бе кандидат от Партията на националното действие, не успя да влезе в парламента.
Това беше третият опит на родения в България спортист да заеме място в турската политика.
(news>bg,22.07.2007)
Първите реакции в ЕС след изборите в Турция са по-скоро положителни, коментира Дойче веле. Председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу поздрави Ердоган с неговата "забележителна победа".
В поздравлението си Барозу припомня, че Ердоган лично се е ангажирал с трайните процеси по сближаването на Турция с ЕС. За Евросъюза най-важното сякаш е, че тези избори най-после отминаха.
Защото през последните месеци Брюксел констатира, че темпото на реформи в Турция видимо спада. Една от причините беше тъкмо предизборната борба.
Люксембургският външен министър Жан Аселборн смята, че след безусловната победа на Ердоган Турция отново ще се ангажира по-активно в преговорите с Евросъюза.
"Според мен много позитивно е, че политическата ситуация е ясна. След победата си министър-председателят Ердоган обяви, че ще продължи по пътя към Европа. Надявам се, че това ще му се удаде."
Европейската народна партия, която обединява християндемократите и консерваторите в Европарламента и по принцип е скептично настроена към приемането н Турция в ЕС, определи партията на Ердоган като "надеждна политическа сила с ясна европейска ориентация".
Австрийската външна министърка Урсула Пласник, която навремето беше сред най-убедените противници на преговорите с Турция, сега очаква от Анкара повече динамика и амбициозност.
"В лицето на Турция ние имаме един много близък партньор и се надяваме, че страната ще продължи успешно да се модернизира, че ще заживее с европейските ценности и ще ги наложи във всекидневието си. Досегашното правителство даде своя принос в това отношение и може да продължи усилено по същия път и в бъдеще."
В Брюксел очакваха победата на Ердоган. Досегашният, а най-вероятно и бъдещ премиер за ЕС е единственият приемлив партньор в европреговорите. Ердоган трябва да има предвид обаче, че настроението в ЕС се промени. Привържениците на турското еврочленство днес са по-малко, отколкото навремето.
Новият френски президент Никола Саркози например многократно обяви, че е против приемането на Турция. Германската канцлерка Ангела Меркел също, макар досега да казва, че договореностите трябва да бъдат спазени. Тоест, тя не възразява срещу преговорите с Турция, но в същото време положи усилия да бъде вдигната летвата.
Понеже Турция все още отказва да отстъпи за присъединяването на Кипър към митническия съюз, Ангела Меркел подкрепи групата, която блокира отварянето на нови преговорни глави с Турция и приключването на вече отворените. Сега Евросъюзът очаква от Анкара ратифициране на Протокола от Анкара за Кипър и нови стъпки към разширяването на свободата на мнението и вероизповеданието.
(news>bg,24.07.2007)
Управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието /ПСР/ спечели убедително парламентарните избори, като получи 47 на сто от гласовете на избирателите, предаде СиЕнЕн Тюрк.
Този резултат й осигурява абсолютно мнозинството в парламента и дава възможност на партията да сформира отново самостоятелно правителство. Според пресмятанията на телевизиите след преброяване на повече от 99 на сто от подадените гласове, партията ще разполага с 341 места в парламента.
"Днешните избори бяха сериозен тест за демокрацията в страната", заяви късно снощи премиерът Реджеп Тайип Ердоган пред хиляди негови привърженици, събрали се пред главната квартира на ПСР в Анкара. "Ние ще продължим с реформите и с развитието на икономиката", подчерта той. "Що се отнася до нашата борба със сепаратистите-терористи, ние сме решителни в намерението си да предприемем всяка необходима стъпка в нужния за това момент".
На предишните избори през 2002 година партията на премиера Реджеп Тайип Ердоган /53-годишен/, получи 34 на сто от гласовете и 351 места в парламента. Сега броят на депутатските места е по-малък заради връщането в меджлиса на крайнодясната Партия на националистическото действие на Девлет Бахчели, която ще има 70 депутатски места, както и на 27 независими депутати. Повечето от независимите - 24 - спечелиха благодарение на подкрепата на про-кюрдска партия, посочва Асошиейтед прес.
Основната опозиционна просветска партия в Турция – Народнорепубликанската партия /социалдемократическа/ на Дениз Байкал, получава 112 места, от гласовете.
Демокрацията спечели. Избирателите признаха, че правителството е направило добри неща и му дадоха нов мандат, коментира Салих Капусуз, заместник-председател на Партията на справедливостта и развитието.
Около 42 милиона избиратели бяха призовани да направят своя избор между нов мандат за управляващата партия, която е с ислямистки корени, или да подкрепят просветските политически формации. Още не е изчислено какъв процент от тях са участвали в изборите, но според председателя на Избирателния съвет той надвишава 80 на сто.
Ердоган свика предсрочни парламентарни избори, които по конституция трябваше да се произведат през ноември, след като не успя да наложи на парламента своя кандидат за президент, външния министър Абдуллах Гюл. Армията, която свали четири правителства от 1960 година, предупреди, че ще се намеси, ако светската държава бъде застрашена.
(BG News Room,23.07.2007)
Партията на справедливостта и развитието /ПСР/ на премиера Реджеп Таип Ердоган спечели убедителна победа на състоялите се в Турция предсрочни парламентарни избори. Тя получи 46,7% от гласовете на избирателите, предаде агенция „Новости”.
Това е един от най-високите изборни резултати за цялото съществуване на многопартийна система в Турция, посочват анализаторите. Партията на 53-годишния Ердоган е на власт от ноември 2002 г., когато победи на миналите парламентарни избори, спечелвайки 34,3% от гласовете. Коментирайки резултатите от изборите Ердоган заяви, че Турция е издържала важен изпит по демокрация, който може да послужи за пример на целия свят. „На изборите победи демокрацията и народът посочи ПСР като център на общественото съгласие”, каза той, обръщайки се към своите привърженици от балкона на щаб-квартирата на партията в Анкара. „Имаме обща цел – да превърнем Турция в силна и процъфтяваща страна и няма да отстъпим нито крачка от това”, отбеляза Ердоган. Той подчерта, че водената от него партия ще защитава светските основи на Турция. „Няма да направим никакви отстъпки при защитата на основополагащите ценности на светска и демократична Турция”, заяви Ердоган. Той също така обяви, че страната му ще продължи активните си усилия за приемане в Европейския съюз като пълноправен член, както и за провеждането на демократични преобразования и за запазването на икономическия подем. В новия турски парламент също така ще влязат лявоцентристката Народно-републиканска партия /НРП/, която получи 20,9%, и крайнодясната Партия на националистическото действие /ПНД/ - 14,3%. НРП запази мястото си на главна опозиционна партия, което заема след изборите от 2002 г. ПНД влиза в парламента след почти осемгодишно прекъсване, отбелязват анализаторите, свързвайки нейният успех с увеличаването през последните месеци на националистическите настроения в Турция. В 550-местния парламент ПСР се очаква да има 341 мандата, НРП – 112, ПНД – 71. 26 депутата в меджилиса ще бъдат независими, от тях 24 – представители на прокюрдската Партия на демократическото общество, отбелязва телевизия NTV. Депутатите, които ПСР ще има в турския парламент, ще й бъдат достатъчни, за да състави еднопартийно правителство, но няма да стигнат при гласуването на конституционните поправки и изборите за нов президент. Необходимият кворум, съгласно действащото в момента законодателство, е 367 депутата. Именно заради неговото отсъствие Конституционният съд на Турция призна за недействителен първия тур на президентските избори, който се проведе на 27 април. Впоследствие това доведе до политическа криза и стана причина за провеждането на предсрочни парламентарни избори. Наблюдатели не изключват подобна ситуация да се разиграе и в новия парламент. В течение на 40 дни след сформиране на меджилиса трябва да бъде избран новият държавен глава, който да смени досегашния – Ахмед Сезер. В противен случай парламентът ще бъде разпуснат и ще се свикат нови предсрочни избори. За да се избегне политическа криза опозицията предложи да се избере държавен глава сред независимите кандидати, а не член на парламента. Но Ердоган е категорично против избирането на външен човек. „Кандидатът трябва да бъде член на парламента. Ние гледаме отрицателно днес и по същия начин ще се отнесем и утре към кандидата за президентския пост, ако той не бъде член на меджилиса”, заяви турският премиер в навечерието на изборите. Пред парламента и правителството на Турция стои още една първостепенна задача. Те трябва да вземат решение дали да се проведе военна операция в северен Ирак срещу бойците на сепаратистката Кюрдска работническа партия /ПКК/. Ердоган обеща на своите привърженици пред щаб-квартирата на ПСР, че ще вземе необходими мерки за противодействието на кюрдските сепаратисти. „Настроени сме решително и ще вземе всички необходими мерки срещу терористите, когато времето и обстоятелствата наложат това”, категоричен бе той. В провелите се вчера избори участваха 14 партии, които издигнаха 7395 кандидати, а също така и 699 независими претенденти. В списъците за гласуване фигурираха имената на 42,5 милиона гласоподаватели от 75-милионното население на Турция. Бяха разкрити 158 700 избирателни секции в 85 избирателни окръга. Партиите трябваше да преодолеят 10% бариера в мащабите на цялата страна, за да попаднат в парламента.
(БГНЕС,2007-07-23)
Турската Партия на справедливостта и развитието (ПСР) спечели парламентарните избори в неделя, информира АП.
ПРС на настоящия премиер Реджеп Ердоган е събрала 85% от гласовете и е спечелила 331 места в парламента, от общо 550.
Опозиционните партии- лявоцентристката Народнорепубликанска партия (НРП) е спечелила 124 места, следвана от Партията на националистическото действие (ПНД) със 76 места в парламента.
Най-накрая са независимите депутати с 19 места.
(news>bg,22.07.2007)
Според първи неофициални резултати, управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието печели предсрочните парламентарни избори с 50.9 на сто от гласовете, предаде СиЕнЕн в неделя вечерта.
Още две партии, според тези резултати, преминават десетпроцентната бариера - Народнорепубликанската партия, която засега има 15.7 на сто от гласовете и крайнодясната Партия на националистическото движение - 14 на сто.
Дясната Демократическа партия засега има едва 5.7 на сто от гласовете.
Турските избиратели участваха масово в изборите, които се смятат за ключов тест за светската политика в страната.
Предсрочните избори бяха свикани, за да разрешат кризата, избухнала след като опозицията провали неколкократните опити да бъде одобрен посоченият от управляващата партия кандидат-президент.
Светските партии и влиятелните военни кръгове в Турция блокираха номинацията на външния министър Абдулах Гюл, който е бил привърженик на ислямистката Партия на справедливостта и развитието.
Възникнаха масови протести в защита на светския характер на турската държава.
Междувременно премиерът Ердоган успя да прокара пакет от конституционни реформи, според които президентът вече ще се избира пряко, а не от парламента.
При управлението на партията на Ердоган страната постигна висок икономически растеж и започна преговори за членство в ЕС.
(Mediapool,22 Юли 2007)
В 17 часа местно време завърши срокът за гласуване на предсрочните парламентарни избори в Турция. В 32 от 81-те провинции на страната, основно в източните и югоизточните райони, гласуването започна и приключи с един час по-рано.
Около 80-90% избирателна активност се предполага, че ще бъде отчетена.
До 21 часа обаче по закон е наложена забрана на средствата за масова информация да огласяват активност, прогнози или предварителни резултати.
В изборите участваха 14 партии, издигнали 7395 кандидати, а също и 699 независими претенденти.
42.5 милиона граждани от 75- милионното население бяха записани в 158 700 избирателни секции в 85 избирателни окръга.
Хиляди жители се завърнаха в Истанбул и Анкара от почивка, за да упражнят правото си на глас. При завръщането им се образуваха огромни задръствания и на малко произшествия по пътищата на Турция.
Също в Истанбул и Анкара по време на изборите се образуваха дълги опашки пред избирателните секции. Някои от тях се проточваха и по улиците под 40-градусовата жега.
Изборите в Турция протекоха в спокойна обстановка, сериозни инциденти нямаше. Това е съобщил министърът на вътрешните работи Осман Гюнеш. Той е допълнил, че органите на реда са взели всички възможни предохранителни мерки.
В същото време на редица места имаше стълкновения между избирателите, за които съобщиха световните агенции. В югоизточната провинция Диарбекир при сблъсък между привърженици на ляво центристката Народно-републиканска партия и прокюрдската Партия на демократичното общество седем човека бяха ранени, някои от тях сериозно.
Стотици жители на град Синан, югоизточна Турция, отказа на участват в изборите в знак на протест срещу това, че местните власти дълго време на изпълняват обещанията си за ремонт на пътищата към града.
Вотът, определян от наблюдатели като ключов в историята на страната, трябва да донесе развръзка в тежката политическа криза, противопоставила сегашното проислямистко правителство на светските кръгове в турското общество.
Според социологическите проучвания Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на премира Реджеп Тайп Ердоган ще получи най- сериозна подкрепа. Според социолозите 40 % от имащите право на глас ще подкрепят управляващата в момента партия.
На парламентарните избори от 2002 г. ПСР взе 35% от гласовете и спечели абсолютно парламентарно мнозинство. Изборният успех породи силни опасения сред светските среди на турското общество.
Партията и сформираното от нея правителство са обвинявани в налагане на политически ислям и рушене на светските устои на турската република.
Същевременно правителството на Ердоган си поставя за цел членството на Турция в ЕС. Поради това са предприети много законодателни промени, в това число и отмяната на смъртното наказание и снемане на забраната за употреба на кюрдски език.
ПСР успява отчасти да намали и прекомерното влияние и намеса на турските военни в политическия живот на страната.
По численост след ПРС се очаква в парламента да бъде ляво центристката партия Народна републиканска партия и крайно дясната Партия на националистическото движение. Наблюдателите прогнозират и избирането на 42 независими депутата, които основно ще представят прокюрдската Партия на демократичното общество.
Официални прогнози, според закона, могат да бъдат огласявани след 21 часа, а първите предварителни резултати се очакват около полунощ.
(news>bg,22.07.2007)
В едни от най-важните избори от десетилетия насам Турция гласува в неделя за парламент, чийто състав и разпределение се очаква да сложат край на конституционната криза, възникнала около неуспелите опити за определяне на следващ президент. Последните социологически прогнози даваха осезаема преднина на пробизнес ориентираната, но залагаща на традициите Партия на справедливостта и развитието на премиера Реджеп Тайип Ердоган, но ключовият въпрос е с какво мнозинство ще разполага тя в 550-местния Меджилис.
Ердоган, най-популярният политик в страната, свика предсрочните избори преди няколко месеца, след като светският елит, подкрепен от силните военни, не му позволи да наложи за президент своя съратник с някогашни ислямистки позиции Абдула Гюл, сегашен външен министър. В навечерието на вота премиерът заяви, че се надява неговата партия да спечели повече от досегашните 363 депутатски мандата, което ще засили демокрацията в държавата. Харизматичният Ердоган обеща и повече икономически и социални реформи, необходими за процеса на европейската интеграция, докато в същото време турското общество гледа все по-скептично на желанието на самия ЕС да допусне Анкара в редиците си, отбелязва Ройтерс.
Основните опоненти на умерено ислямистките управляващи са лявоцентристката Народно-републиканска партия на бившия външен министър Дениз Байкал и крайнодясната Партия за националистическо движение на Девлет Бахчели, които според наблюдателите ще са единствените формации, които ще успеят да прескочат бариерата от 10 процента. И двете партии определиха значението на избора като защита на светската система на Турция от настъпващия политически ислям, а Байкал дори обвини Ердоган, че иска да превърне републиката в теокрация по ирански модел, твърдение, което премиерът посрещна с насмешка.
Общо за вчерашния вот бяха регистрирани 14 партии и над 7300 независими кандидат-депутати, най-вече от кюрдски произход. Пред урните бяха призовани около 43 млн. турци от общо 74 млн. жители на страната. Избирателните секции отвориха врати в 7 ч. сутринта българско време и работиха до 17 часа.
(dnevnik>bg,22.07.2007)
Под натиска на генералите, днес в Турция се провеждат парламентарни избори. Армейското ръководство се страхува едновременно от ислямизирането и от демократизирането на страната. Повече от вестник Нойе Цюрхер Цайтунг:
Изборите бяха предизвикани от политическата намеса на турските генерали. Човекът, който в последна сметка стои зад всичко това, не фигурира в избирателните бюлетини. 67-годишният началник на генералния щаб Яшар Буюканит е олицетворение на скования военен, с бавни, стегнати движения и поглед, вторачен право напред. Генерал Буюканит има обаче големи притеснения за пътя, по който върви Турция.
Той не само подозира премиера Ердоган в прикрит ислямизъм, но смята, че зад неговия възход стоят американците. Логиката на Буюканит: САЩ искали създаването в Турция на “умерена ислямистка държава”, която да стане образец за останалия ислямски свят. Буюканит смята обаче подобен проект за предварително обречен на провал, тъй като една умерена ислямистка държава веднага щяла да се изроди в радикална ислямистка държава.
Генерал Буюканит е и против присъединяването на Турция към ЕС главно поради политиката на съюза към малцинствата. Европейската комисия се опитва да измисли нови малцинства в Турция, подозира генералът. Това не била някаква съзаклятническа теория, съответните решения на Европейския парламент можели да бъдат прочетени в интернет-страницата му. Тази позиция е част от проблема: на държавния елит в Турция все още му е трудно да признае съществуването на малцинства, като същевременно смята, че всички проблеми се внасят в страната от чужбина.
Третото нещо, което тревожи Буюканит, е съществуването де факто на кюрдска държава край южната граница на Турция. Генералът трябва да е изживял истински шок, когато пристигна на новото летище в Сюлеймания, в кюрдски Ирак, където се вееха само кюрдски знамена, а той бе приветстван с един кюрдски марш.
Турските генерали се опасяват, че губят контрола на различни фронтове и хранят подозрението, че зад всичко това стоят отчасти открити, отчасти прикрити планове на Запада. Те се опасяват, че със задълбочаването на демократизацията, държавният апарат ще се измъкне от надзора им. Те виждат заплаха например в мозъчни тръстове като Турската фондация за икономически и социални изследвания, която се занимава усилено с проблемите на малцинствата. Още миналата година Буюканит отправи остри нападки срещу Фондацията. Нейните учени се бяха осмелили да разсъждават на глас за политически контрол върху армията и дори за парламентарен контрол върху военните разходи.
Вярно е, че днес армейското ръководство не е повече монолитен блок. Бившият началник на генералния щаб Хилми Юзкюк беше много по-отворен от Яшар Буюканит. Но последният олицетворява представата за света и за себе си на една институция, извеждаща своите корени още от хуните; една стояща сякаш извън времето институция, която се чувства задължена нито за миг да не сваля гарда.
(Deutsche Welle,22.07.2007)
Прогнозите сочат почти сигурна победа на управляващата Партия на справедливостта и развитието на премиера Реджеп Ердоган, но все още има и много неясноти.
Броени дни преди гласуването в турското общество се води дебат не само за разпределението на силите в новия парламент. Обсъжда се и възможността, вероятно още до края на тази година да бъдат проведени нови парламентарни избори. Новият парламент и правителството, което предстои да бъде избрано, 60-то турско правителство, са заплашени от най-късия мандат в 84-годишната история на турската република. Защото поляризацията между светските националисти и религиозните консерватори доведе Турция до задънена улица.
Социологигическите проучвания сочат, че ползващата се с най-голяма популярност сред избирателите Партия на справедливостта и развитието на премиера Ердоган е увеличила рейтинга си от 34 % на предишните избори до над 40 на сто непосредствено преди сегашния парламентарен вот. Другото почти сигурно нещо е това, че кръгло 30 предимно независими кюрдски представители ще влязат в парламента. Като “независими” те заобикалят 10-процентната бариера за влизане в парламента. В това изискване със сигурност кюрдските представители биха се препънали, ако не бяха кандидатствали като “независими”, както винаги това се е случвало досега на избори на всички про-кюрдски партии.
Това означава, че въпреки по-високия изборен резултат, който се очаква да получи, партията на турския премиер няма да има сегашния парламентарен комфорт и да разполага с две трети от всичките 550 мандата и да продължи да управлява сама. Това е крайно несигурно. Нещо повече – може да се окаже, че Партията на националистическото движение и основаната от Ататюрк Републиканска народна партия могат да получат достатъчно гласове за да направят коалиция и по този начин да изтикат Ердоган и неговата партия в опозиция. При такъв сценарий кюрдите могат да се окажат с балансираща роля, ако на Партията на справедливостта и развитието им трябва подкрепа, за да продължи да управлява. Във всеки случай е малко вероятно, кюрдите да подкрепят друг, напр. левите или десните националисти.
Мандатът на новия парламент може да се окаже рекордно кратък и ако в следващите 2 месеца той не успее да избере наследник на сегашния президент Ахмет Неджет Сезер. Управляващата партия на премиера Ердоган номинира за поста външния министър на Турция Абдулах Гюл, и вероятно щеше да бъде избран ако не беше съпротивата на влиятелните турски военни. Последва решение на турския конституционен съд, който обяви за невалидни гласуванията в парламента по избора на нов държавен глава, и постанови провеждането на референдум за преминаване към пряк избор на държавен глава. До този момент други партии не са издигали кандидати за президент.
Премиерът Ердоган пледира за провеждането едновременно на двете гласувания - за парламент и допитването до народа за формата на избор на президента. На този фон не е изключено неговите сметки да излязат прави.
Точно на това място обаче се намесва и факторът – армия. Турските военни се разглеждат като пазител на светския характер на съвременната турска държава, създадена от Кемал Ататюрк. Генералният щаб подозира премиера Ердоган, че с демократични средства се стреми да ислямизира страната. В този ред на мисли трябва да припомним, че военните няма да се поколебаят още веднъж да се намесят, за да предотвратят завой към ислямската държава, както вече са го правили на 4 пъти – през 1960, 1971, 1980 и 1997 година.
Във всеки случай трудностите ще дойдат след парламентарните избори. Нито една партия не разполага с патент за решаване на проблемите. С увеличаващия се брой на жертвите в борбата срещу кюрдските сепаратисти едновременно се засилва и вътрешнополитическото напрежение. Все по-често погребенията на убити турски войници се превръщат в националистически антиправителствени демонстрации. Същото, но с обратен знак, се случва и на траурните церемонии за паднали в борбата кюрдскии бойци.
Съществуват опасения, че историята може да се повтори. През 70-те години вътрешнополитически битки доведоха Турция до състояние, близко до Гражданска война. В хода на онези събития само през 1980 година загинаха 5 000 души. Когато военните извършиха преврат, не само турските граждани но и цяла Европа си пое с облекчение дъх. Тогава в първия момент никой не мислеше за демокрация. Последиците за демокрацията и правовата държава от 3-годишната военна диктатура все още се виждат в Турция, а раните продължават да не са зараснали. Затова би било много полезно, ако партиите и политиците се откажат от максималистичните си цели и заявят готовност за компромис за прекратяване на кризата в държавата. В противен случай съществува опасност, Турция да се окаже не само на границата между две култури и религии, но и на мушката в сблъсъка между западната цивилизация и международния тероризъм – една ужасно мъчителна перспектива пред Турция.
( Deutsche Welle,17.07.2007)
В навечерието на парламентарните избори в Турция, нашият истанбулски кореспондент Улрих Пик обобщава успехите и провалите на управляващата партия на премиера Ердоган:
Турският министър-председател може да назове съвсем точно датата на своя най-голям успех: 4 октомври 2005, когато започнаха преговорите между Анкара и ЕС. Преди това обаче правителството на Партията за справедливост и развитие извърши многобройни реформи: премахнати бяха зловещите съдилища за държавна сигурност, генералите бяха лишени от значителна част от правомощията си, започнаха телевиознни предавания на кюрдски език, езика на едно малцинство, чието съществуване до онзи момент просто се отричаше. Така че гордостта на премиера Ердоган бе напълно оправдана:
“Решението за започване на преговори за еврочленство е историческо решение не само за Турция, но и за ЕС. Откриването на европерспектива за Турция ще окаже влияние върху идентичността и структурата на съюза. Но преди всичко това решение потвърждава твърденията на ЕС, че е една плуралистична организация.”
Освен това при управлението на Ердоган Турция изживя невиждан стопански възход. Икономиката нараства средногодишно с 6 до 9 процента, валутата – в сравнение с миналото – е стабилна, а средният доход на глава от населението се е увеличил повече от два пъти през последните четири години. Тези успехи се дължат както на препоръчаните от МВФ реформи, така и на политиката на либерализация на Ердоган. Защото неговото правителство разгради голяма част от типичните по-рано държавни контролни структури. Председателят на Обединението на индустриалците Доган Ячиндаг препоръчва обаче да не се пренебрегва нуждата и от вътрешнопартийни реформи:
“В нашите партии всичко зависи единствено от съответния шеф. Той номинира дори депутатите в парламента. При това положение е трудно да се говори за парламентарен контрол върху правителството.”
И наистина при своето управление Партията за справедливост и развитие подобно на всички други турски политически формации се превърна във вождистка партия. Германецът Кристоф Нойман, който преподава история в един от университети на Истанбул, казва:
“Партията за справедливост и развитие днес е партията на Ердоган много повече, отколкото беше преди пет години. Направен бе опит за въвеждане на вътрешнопартийна демокрация, но постепенно той бе напълно изоставен.”
Полуизоставен бе и проектът за обществено-политическа реформа. Ето отново Кристоф Нойман:
“Не беше реформирана нито образователната система, нито пък чрез преустройството на социалната система се създаде база за широко обществено участие.”
Освен това през последните две години евроентусиазмът на турците отстъпи място на един много силен национализъм, като за това има принос може би и растящият в ЕС скептицизъм по адрес на Турция.
Deutsche Welle,17.07.2007)
в. "Елефтеротипия"
Парламентарните избори в Турция тази неделя несъмнено ще бъдат кулминация на вихрещата се политическа конфронтация, но те няма да са изход за страната, нито пък ще излъчат краен победител.
Партията на справедливостта и развитието на Реджеп Тайип Ердоган със сигурност ще спечели изборите и ще си осигури мнозинство, но съвсем не е сигурно, че ще събере две трети от местата в парламента (367 от общо 550), за да може спокойно да избере нов президент и да отиде на референдума през октомври, за да получи народния вот и да пристъпи към предложените от нея конституционни реформи.
В този смисъл резултатът от тези избори в Турция ще бъде знак и за двете страни - ислямисти и кемалисти, а също и изпитание за тяхната толерантност и желание да продължат борбата за светския характер на турската държава. Само че двете основни формации на политическата сцена в Турция - на ислямистите и кемалистите, съвсем не са хомогенни. За партията на Ердоган са характерни умереният ислям и консервативността, но тя показа през годините на своето управление, че разполага с изключително прагматично ръководство, което еволюира на политическата сцена в Турция.
Придържането на Ердоган към европейската перспектива откри пъта за радикални реформи в Турция. Това досега не посмяха да сторят дясноценстристките партии, начело с Народнорепубликанската партия, конкуриращи се в своите реакционни, популистки и деспотични възгледи в името на запазването на светския характер на държавата, изложена на риск от партията на Ердоган, стремяща се да наложи ислямски режим в страната.
Отстояването на светския характер на държавата обаче не може да става със заплахи за военни преврати срещу съществуващите демократични институции. Отправяните от военните в Турция заплахи не почиват на страха от доминирането на исляма. Това, което плаши военните, са партиите и предприетите от Ердоган стъпки за демократизация на страната.
Причината за това е проста, а тя е, че колкото повече демокрация се извоюва, толкова по-очевидна става и европейската перспектива, толкова повече ерозира и властта на военните.
В този смисъл надпреварата на турската политическа сцена не е просто политическа, нито пък социална. Тя се усложнява и от факта, че е възможна военна интервенция срещу кюрдските бунтовници на границата с Ирак, горещо желана и усърдно подготвяна от генералите в Анкара. Но ще се опитат ли военните, които искат война в Северен Ирак, за да осуетят изборите и да отслабят Ердоган, след вота в неделя отново да нарушат равновесието на силите в страната?
Военните в Турция са безразлични към препоръките на САЩ и към европейската перспектива на страната, която се очертава да потъне в още по-голям "мрак". Все пак Ердоган, несъмнено, ще бъде сигурният победител на изборите в неделя, но след този вот той ще бъде изправен пред още по-трудни дилеми.(dariknews>bg,16 юли 2007/БТА)
Разположената в Сеул компания Rotem е била избрана от турското правителство като партньор на турската фирма Otokar по проект, свързан с производството на 250 танка от ново поколение за нуждите на турските въоръжени сили, съобщава Army Guide.
Представител на южнокорейската компания e потвърдил, че конструкцията на танка ХК2 е убедила турците да сключат контракт с Rotem, а не с немската фирма Krauss Maffei Wegmann (KMW), която смяташе да бъде основен изпълнител на проекта.
По-рано се съобщаваше, че компанията Rotem предлага да предаде технологията на производство, а KMW е предлагала съвместно производство.
Компанията Rotem е разработила танка ХК2 съвместно с южнокорейската държавна Агенция за отбранителни разработки (Agency for Defence Development – ADD).
Първият етап на проекта включва работа заедно с компанията Otokar по разработката и производството на четири танка ХК2. Стойността на този етап възлиза на 500 млн. долара.
Предполага се, че първите танкове трябва да бъдат приети на въоръжение в турската армия през 2012 година.
ХК2 е разработван от ADD и Rotem в продължение на пет години и официално бе представен през март 2007 г. През 2009 година е планирано да започне производството му за нуждите на южнокорейската армия. До 2011 г. ХК2 трябва да заменят намиращите в южнокорейската армия остарели американски танкове М47/М48.
ХК2 е прототип на новия основен боен танк на въоръжените сили на Южна Корея и има тегло от 55 т. Предшественик на XK2 (eXperimental K2) Black Panther (Черна пантера) се явява намиращият се в момента на въоръжение танк К1.
Машината е въоръжена с 120 мм скорострелно гладкоцевно оръдие с автомат за зареждане и с активна система за защита.
Танкът е оптимизиран за водене на бойни действия в равнинни и планински условия. След монтиране на съответното оборудване XK2 може да преодолява водни прегради с дълбочина до 4,1 метра.
Дължината на бойната машина е 7,5 м ( без оръдието), ширината е 3,6 м, а височината – 2,5 м. Екипажът се състои от 3 човека (командир, оператор на въоръжението и механик-водач).
В момента Южна Корея предлага на международния оръжеен пазар доста собствени разработки, като ХК2, свръхзвуковия учебно-тренировъчен реактивен самолет Т-50, учебно-тренировъчния самолет КТ-1 и самоходната артилерийска установка К-9.
Предвижда се през 2007 година Южна Корея да увеличи военните продажби с 34% и те да достигнат до 342 млн. долара (през 2006 г. – 255 млн. долара).
(dnes>bg,21.07.2007)
Турция е мюсюлманска страна със светско управление и кандидатка за членство в ЕС. Избирателите ще се влияят от следните обстоятелства при явяването си на изборите в неделя:
ИКОНОМИКА
По време на управлението на дясно-центристката Партия на справедливостта и развитието турската икономика отчита ръст от 7% годишно, инфлацията падна под 10%, а чуждестранните инвестиции отчитат ръст. Но разликата между много богатите и бедните става все по-голяма, а безработицата остава чувствително висока. Официално тя е около 10%, но някои икономисти се съмняват в данните. Безработицата продължава да е висока в бедните селски райони.Скъпата лира и високата лихва от 17.5% пречи на предприемачите и потребителите.
СИГУРНОСТ
Нелегалната Кюрдска работническа партия (ПКК), смятана за терористична организация от Турция и западните й съюзници, спря с нападенията си
срещу военни и граждански обекти, но запази своята активност в югоизточните части на страната. Нападенията провокираха отново призивите за нашествие на турската армия в северен Ирак за прочистване на базите на терористите. Освен това една партия се обяви за възстановяване на смъртното наказание за кюрдски бунтовници. Турците също се оплакват и от ръст на престъпността в големите градове.
ИРАК
Всички турски политици критикуват политиката на САЩ в Ирак след свалянето на Саддам, смятайки че тя води до създаването на независим Кюрдистан на север. Появяването на нова държава в региони би засилила тенденциите за сепаратизъм в турския югоизток. Анкара се противопостави на плановете на Белия дом за инвазия от север при планирането на втората война в Залива.
(dnevnik>bg,21.07.2007)
Премиерът Ердоган, 53 г., е лидер на Партията на справедливостта и развитието и един от най-популярните и харизматични политици в Турция.
По-долу са представени водещите политици в Турция.
Премиерът Тайип Ердоган
- Ердоган, 53 г., е лидер на Партията на справедливостта и развитието и един от най-популярните и харизматични политици в Турция. Негова заслуга са икономическия ръст и започването на преговори за членство в ЕС след като дойде на власт в началото на 2003 г. Но светският елит на Турция е сериозно обезпокоен от неговото ислямистко минало. Бившият кмет на Истанбул дори през 1999 г. лежа затвора за убежденията си. Неговата жена Емине носи традиционната за исляма забрадка. Ердоган е ревностен мюсюлманин, баща на четири деца, футболен запалянко.
Външният министър Абдула Гюл
- Абдула Гюл минава за един от най-верните заместници на Ердоган в партията и правителството. Той си спечели уважението на Запада с аргументираната кандидатура на Анкара за членство в ЕС. Гюл беше кандидатурата на управляващата партия за изборите за президент в парламента. Неговият избор беше блокиран от опозиционните партии. Срещу кандидатурата на Гюл за държавен глава бяха издигнати аргументи за неговото ислямистко минало и обичаят на съпругата му да носи мюсюлманска забрадка на публични прояви и събития. Въпреки провалената му
кандидатура от стария парламент той остава основния претендент на Партията на справедливостта и развитието. Една от първите работи на новия парламент е да избере наследника на Сезер.
- Гюл е учил във Великобритания и говори отличен английски език. Той е минава за по-шлифован и космополитен политик от Ердоган.
Дениз Байкал, лидер на Народно-републиканска партия
69-годишният Дениз Байкал е един от ветераните на турската политическа сцена. Той е лидер на основната опозиционна и светска Народно-републиканска партия. Либералите го обвиняват, че тласка ляво-центристката организация в лоното на национализма. Байкал беше за кратка външен министър през 1995-96 г. Въпреки че е възпитаник на американски университети, той е един от яростните критици на външната политика на Белия дом спрямо Ирак. В предизборната кампания на партията си той акцентира на ролята на управляващата Партия на справедливостта и развитието като основна пречка за светската политическа система на Турция и основен поддръжник на засилване на ролята на религията в обществения живот. Ердоган отрича обвиненията.
Девлет Бахчели, Партията за националистично движение
59-годишният Девлет Бахчели е председател на Партията за националистично движение. Той е един от основните флагмани на крайно-десните политици в Турция. Бившият икономист смекчи риториката си след като през 1999-2002 г. беше в управляващата коалиция. Но откакто през 2002 г. не успя да влезе в парламента Бахчели отново заложи на агресивните националистически послания, призовавайки армията да навлезе в северен Ирак и да се разправи с кюрдските бунтовници там. Бахчели дори призова за възстановяване на смъртното наказание в Турция.
Мехмет Агар, Демократическа партия
55-годишният Мехмет Агар е начело на светската и консервативна Демократическа партия, която е наследник на Верния път, участвала в редица коалиционни кабинети през 80-те и 90-те години на миналия XX в. През 1996 г. като вътрешен министър той беше въвлечен в скандала Шушурлук, разкриващ за тайните връзки между законодатели, кюрдски бунтовници и криминалния контингент. Агар е известен с умерената си политика за търсене на изход на кюрдския проблем.
Джем Узан, Млада партия
Узан е един от най-ярките популисти в Турция. Създадената в навечерието на предишните парламентарни избори през 2002 г. Млада партия (Генч)
спечели изненадващо 7.5%. Основни нейни поддръжници са младите избиратели, които са привлечени от популистките й послания. Той е противоречивата фамилия Узан. Неговият баща и брат бяха осъдени на затвор за измами, злоупотреби и присвоявания. Узан нееднократно заявява,
че делата срещу фамилията са политически мотивирани.
(dnevnik>bg,21.07.2007)
Турция гласува в неделя за нов парламент, който има 5 годишен мандат. Управляващата в страната Партия на справедливостта и развитието очаква да спечели мнозинство в 550-местния меджлис.
Ройтерс дава някои факти за предстоящия вот:
- Секциите за гласуване ще бъдат отворени в 7 часа местно време (4 GMT) в източна Турция и в 8 часа (5 GMT) за останалата част от страната, в която влизат столицата Анкара и финансовото сърце Истанбул.
- Секциите ще бъдат затворени в 16 часа за източната част и 17 часа за останалата част
- По време на изборния ден е забранено обявяването на екзит пулове.Първите неофициални резултати се очакват за около 21 часа. По-точни резултати се очакват да станат ясни около късно неделя през нощта. Очаква се Централната избирателна комисия да обяви предварителните резултати не по-рано от петък - 28 юли.
- 43.5 млн. души от 74 млн. население имат право да гласуват. Близо 4 млн. младежи за първи път ще имат възможността да гласуват.
- 14 партии са регистрирали листи. Близо 7 395 са партийните и независимите кандидати да станат депутати.
- Турция има един от най-високите в света изборни прагове за влизане в парламента - 10 %. Бариерата не отсява малките и регионалните партии. Предварителните проучвания показват, че само около 25 независими депутати и три партии ще влязат в новия парламент - Партията на справедливостта и развитието, ляво-центристката Народна републиканска партия и Партията на националистическото движение
(dnevnik>bg,21.07.2007)
С наближаването на парламентарните избори в Турция, които обикновено са синоним на несигурност и опасност, деловите среди и анализаторите, уверени в подновяването на досегашното мнозинство и в устойчивостта на националната икономика, демонстрират рядко срещано спокойствие.
Миналата седмица Истанбулската борса отбеляза рекорди, като основният й индекс IMKB-100 нарасна за пет работни дни от 4,39 процента до 52.086,68 пункта.
В доклад, предаден на нейните клиенти, банката за инвестиции Ak Yatirim прогнозира скок с 15 процента на този индекс, до 57.650 пункта, ако нейните предизборни прогнози се реализират по време на изборите в неделя.
Според тези прогнози досегашното мнозинство на Партията на справедливостта и развитието - формация, която е с ислямистки корени, но днес се определя като демократична и консервативна, ще получи 39,4 процента от гласовете и 302 места в 550-членния парламент.
Финансовите фактори залагат на подновяване на правителство на мнозинството на ПСР, което ще продължи икономическата политика, прилагана от пет години насам, и ще осигури стабилността, което обяснява техния силен ентусиазъм, посочва икономистът Ахмет Инсел от истанбулския университет Галатасарай.
ПСР води либерална икономическа политика на бюджетни ограничения, сдържана инфлация, без неконтролирано повишаване на заплатите, нито увеличение на социалните разходи, което се харесва на икономическите действащи лица, добавя университетският преподавател.
Мурат Ялчънташ, председател на Истанбулската търговска камара, потвърждава, че не очаква "големи промени на правителствено ниво" и изглежда се радва на това.
Тъй като каквото и да стане, правителството, което ще излезе от новия парламент, ще трябва преди всичко според него да продължи делото на досегашната изпълнителна власт: либерална икономическа политика, продължаване на процеса на присъединяване към ЕС и реформи.
През последните години, благодарение на водената политика, Турция постигна равнище на растеж от около седем процента годишно. През 2006 г. ние получихме 20 милиарда долара преки чуждестранни инвестиции, което е повече, отколкото през периода между 1980 и 2000 г. Трябва това да продължи, обобщава той.
Инфлацията бе сведена от 29,7 процента през 2002 г. до 9,65 процента през 2006 г., а държавният дълг - от 78 процента до 45 процента от брутния национален продукт за същия период. Бюджетният дефицит бе задържан на 0,7 процента през 2006 г.
Според Юмит Бойнер, заместник-председателка на влиятелното Дружество на турските индустриалци и предприемачи, изобщо няма задоволителна алтернатива на подновяване на управлението на ПСР.
Партията на националистическото движение и Народнорепубликанската партия използват основно национализма и ксенофобията и нямат ясна цел за бъдещето на Турция, оценява тя. Народнорепубликанската партия и Партията на националистическото движение са двете формации, които според доклада на Ak Yatirim, има най-голяма вероятност да влязат в парламента заедно с ПСР.
Политическите напрежения, които могат да се възобновят със запазването на ПСР на власт, не изглежда също да безпокоят бизнес-дамата.
През април и май по повод изборите на нов президент, които в крайна сметка бяха отложени, милиони демонстранти изразиха привързаността си към светските принципи на фона на едно правителство, обвинявано от просветските среди, че желае да ислямизира тайно страната, докато армията заплашваше да се намеси.
"Структурните промени и една строга финансова политика направиха турската икономика много по-резистентна на това, което става на политическата сцена, аз не виждам проблеми от тази страна", казва г-жа Бойнер.
През май, "за първи път от много дълго време, политическа криза в Турция нямаше никакво отражение в областта на краткосрочните макроикономически показатели", потвърждава Инсел. "И след изборите, с една подсилена /правителствена/ легитимност, резистентността на икономическата обстановка на политически кризи ще бъде още по-силна", казва той.
Никола Шевирон от АФП, цитирана от БТА.
(BG News Room,20.07.2007)
Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган заяви, че ще излезе от политиката, ако неговата Партия на справедливостта и развитието не получи достатъчно гласове, за да управлява сама, на парламентарните избори в неделя, предаде ПА.
"Ако не можем да управляваме сами, ще се оттегля от политиката", заяви Ердоган на предизборен митинг в югозападния турски град Испарта.
(news>bg,21.07.2007)
В истанбулския квартал Чаршамба жени, облечени в чадори, които ги покриват от главата до петите, вървят почтено зад брадясали мъже с ислямски фесове и провиснали панталони. Прозорците на магазините са облепени с ислямски забележителности от Мека. Много светски жени се безпокоят, че ако умерено ислямистката Партия на справедливостта и развитието на Реджеп Тайип Ердоган, която управлява Турция от 2002 година, спечели изборите на 22 юли, цялата република на Ататюрк може да заприлича на Чаршамба.
Могъщите турски генерали и светската опозиция правят всичко, което е по силите им, за да подклаждат тези опасения. Тактиката им понякога действа. Много от участниците във вълната просветски митинги, преди Ердоган да свика предсрочни избори, бяха градски жени от средната класа, които подкрепиха и заплахата на армията от 27 април за евентуална намеса, ако бъде избран президент, чиято жена носи ислямска забрадка. Ако същите дами обаче видят проучването на турските жени, проведено от базираната в Берлин Европейска инициатива за стабилност, възгледите им за исляма и за съвременността може да се променят. Докладът “Полът и властта в Турция” може да разбие мита, че Ататюрк е бил единственият шампион на турските жени. Безспорно те са му много задължени: той им осигури равнопоставеност пред закона и им даде правото да гласуват по-рано, отколкото жените във Франция и Швейцария. Така той ги направи несъмнено по-свободни, отколкото която и да било от сестрите им в мюсюлманския свят.
И все пак докладът отбелязва, че тези промени не са навлезли широко в турското общество, като изключим малкия градски елит, а патриархалният ред доминира в гражданското и наказателното право. Въпреки увеличаващия се брой жени в банковия сектор, медицината и академичната сфера, Турция изостава от другите европейски страни по повечето критерии за равенство на половете. Тя има най-малкото участие на жени в парламента и в работната сила и най-високото ниво на неграмотност на жените. Насилието срещу жените се среща все по-често: полицията съобщава за голямо увеличение през миналата година, когато 842 жени са били убити, а 1113 са били изнасилени.
Странно за привържениците на светския ред, но правителството на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) прие най-радикалната серия реформи за жените след Ататюрк. Съпрузите вече официално не са глави на семейството, а съпругите не се нуждаят от одобрението им за работа. Законите, които позволяват изнасилвачите да не бъдат наказвани, ако се оженят за жертвите си, са премахнати; според нов закон изнасилване по време на брак е престъпление и са премахнати намалените присъди за убийства на честта. Ентусиазмът на Партията на справедливостта и развитието за правата на жените може дори да й коства гласове сред по-набожните избиратели. Много хора в Чаршамба обещават да подкрепят открито ислямистката Партия на щастието (която се очаква да събере не повече от две на сто от гласовете). Критиците все още твърдят, че усърдията за реформи на ПСР се основават не толкова на убеждения, колкото на желание да се угоди на Европейския съюз. Като доказателство те изтъкват проваления преди три години опит на Ердоган да криминализира прелюбодеянието.
Адвокатът Хюлия Гюлбахар, който помага при координирането на жените, които лобират в парламента за реформи, казва, че те срещат повече съпротива от светската Народнорепубликанска партия (НРП), отколкото от ПСР. Впечатляващ е фактът, че само десет на сто от кандидатите за депутати на НРП са жени. Несъмнено ПСР действа малко по-добре. Академикът Едибе Сьозен е сред 62-те жени от 550 кандидати, издигнати от ПСР. Тя признава, че промяната на патриархалния манталитет не е толкова лесна, колкото промяната на законите. Съдопроизводството е друг проблем. Неотдавна на делото на жена, която е била изнасилена от съседа си, председателстващият апелативния съд съдия сметна, че тя трябва да е дала съгласието си, тъй като не е викала или крещяла по време на акта. „Тя замълча, за да не разстройва децата си,” разказва разгневено адвокатката Фатма Бенли. Бенли се бори срещу забраната за носене на ислямски забрадки в държавните учреждения и в учебните заведения. Когато махне ислямската си забрадка и горните си дрехи, и се видят блузата с дантела и кестенявите й къдрици, тя не се различава по външен вид и красноречие от защитничките на правата на жените на Запад.
Бенли, която не може да защитава клиентите си в съда заради облеклото си, твърди, че преди забраната за носенето на ислямска забрадка през 1998 година, университетите са били сред малкото места, където е можело да се смесят светски и набожни жени. „Забраната за ислямските забрадки не само разделя обществото, но противоречи на целта, за която се твърди, че служи: модернизацията на турските жени,” настоява Бенли.
(e-vestnik>bg,сп. Икономист/БТА,19 Юли 2007)
Айхан Шимшек
Мнозина очакват управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието (ПСР) да спечели категорична победа на изборите в неделя (22 юли). Но партията може и да не получи достатъчно гласове, които да й осигурят три четвърти от 550-те места в турския парламент – необходимия брой за избор на нов президент.
Според последното социологическо проучване на "Версо" 38 % от турските избиратели са посочили, че ще гласуват за ПСР. Ако се повторят предишните тенденции, колебаещите се гласоподаватели могат да покачат този процент до или над 40 %.
Очаква се главната опозиционна Републиканска народна партия (РНП) да получи 23 % от гласовете. Партията на националистическото движение също може да премине прага от 10 %, необходим за влизане в парламента. При проучванието тя е получила 16 % подкрепа.
За да премине прага от 10 %, най-голямата кюрдска политическа организация в Турция, Партията за демократично общество, регистрира всичките си кандидати като независими. Успелите да влязат в парламента кандидати ще се прегрупират под знамето на партията след изборите. Партията се надява да спечели 20 места.
Според проучването на "Версо" парламентът може да има следното разпределение: 325 места за ПСР, 120 места за съюза между РНП и Демократичната лява партия, 70 места за ПНД и 35 места за независими кандидати – главно етнически кюрди.
Ерхан Гьоксел, политически наблюдател и директор на "Версо", смята, че проучването разкрива важни тенденции. Преди всичко, каза той, макар ПСР да е свързана с политическия ислям, тя разчита на много по-широка подкрепа.
"ПСР успя да получи подкрепата на групите с по-ниски доходи, най-вече в предградията и в слабо развитите региони," казва Гьоксел. "Общините, ръководени от ПСР, инициираха социални политики през последните няколко години, за да помогнат на хората с ниски доходи, като им предоставят храна, дрехи и отопление. Това неимоверно увеличи подкрепата за тях."
Гласоподавателите, които следват стриктна ислямистка идеология, са едва около 10 % от поддръжниците на ПСР, добавя Гьоксел.
Все пак, макар че подкрепата за партията е широка, тя не е непоклатима. Проучването на "Версо" установи, че близо една четвърт от гласоподавателите на ПСР са казали, че биха преосмислили решението си, ако се появи сериозна алтернатива вдясно.
Центристките партии в Турция се радваха на около 80 % избирателна подкрепа през 80-те и 90-те години. Фрагментацията в дясноцентристкото пространство обаче позволи на ПСР да спечели две трети от местата в парламента през 2002 г., макар и да получи едва 34 % от гласовете.
Тази година две дясноцентристки партии - Отечествената партия (ОП) и Партията на верния път (ПВП) - се опитаха да се обединят, но преговорите се провалиха. Вероятно и двете партии ще бъдат под прага от 10 % и ще останат извън парламента.
От друга страна, очаква се РНП да спечели гласове сред населението на градовете и социалния елит. Макар да е лявоцентристка партия, тя може да получи подкрепа и от избиратели с дясноцентристки убеждения, които смятат, че светската държава е застрашена.
През последните месеци стотици хиляди протестиращи излязоха на митинги в големите градове в подкрепа на светската държава и срещу ПСР. Според наблюдателите тези протести са помогнали да се мобилизира подкрепата за РНП, която спечели 19 % от гласовете през 2002 г.
С възхода на национализма ПНД се установи като третата най-голяма партия. За тази тенденция спомогнаха и нападенията на терористичната Кюрдска работническа партия (ПКК), както и дебатът за трансграничните операции в Северен Ирак.
В проучването на "Версо", проведено между 22 и 30 юни, са участвали 8 811 души от цялата страна.
(Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com,19/07/2007)
Турската лира поскъпна в навечерието на предсрочните избори в страната в неделя, тъй като социологическите сондажи показват, че управляващата Партия на справедливостта и развитието ще спечели достатъчно гласове, за да състави самостоятелно правителство, пише атинският в. "Имерисия" с оценката, че в момента на борсовия пазар в Турция цари еуфория.
На Истанбулската борса вчера турската лира отбеляза исторически рекорд, като скочи с 0,8 на сто до 1,2655 долара. От началото на годината досега това поскъпване е 11 на сто.
Турската лира поскъпна след решението на централната банка да повиши основния лихвен процент с 225 пункта. Това е второто повишение на лихвите за едномесечен период, като според икономическите експерти съвпада с цялостната политика на банката и е до голяма степен очаквано.
В същото време финансовата институция допълнително подсили позициите на валутата, като започна да разпродава доларовите си запаси.
(BG News Room,20.07.2007)
Гюнер ШЮКРИ
* Роденият в Бурса изселник сега ще разчита на гласовете на сънародниците си от България
Бившият министър на транспорта Неждет Мензир е кандидат за депутат в турския парламент на изборите на 22 юли. Роденият в Бурса изселник сега ще се бори за място в Меджлиса от Демократическата партия на Мехмет Агар. Вероятно и сега ще разчита на гласовете на сънародниците си от България, които живеят в Турция.
Семейството на Неждет Мензир се е изселило от Ардино през 1932 г. Тримата му братя са родени в България, двамата в Турция.
Мензир е бивш шеф на полицията в Истанбул. Бил е директор на Румелийската търговско-промишлена камара.
У дома постоянно се говореше за България, за Родопите, за родното село. Оттогава зная, че най - тежкото нещо на света е преселничеството, да заживееш на чужда земя, разказва Мензир за Ардино.
За първи път той посещава бащината си къща преди десет години. Тогава се запознава и с близките си, за които е тъгувал цял живот. При следващото си посещение наема цял автобус, за да обиколи България.
Като транспортен министър Неждет Мензир помага за отварянето на софийски клон на турската държавна банка “Зираат”, който сега обслужва българските пенсионери с двойно гражданство.
Вестник'Нов Живот',ср 18 юли 2007)
Преминаването на границата ще става по-бързо
Георги ИВАНОВ
Турция планира за октомври генерален ремонт на Капъкуле - най-големият й сухопътен граничен пункт и основна търговска врата към България и Европейския съюз. Това съобщи генералният консул в Пловдив Юмит Ялчън. Българските превозвачи и туристи чакат тази новина близо две години, тъй като на пункта твърде често се образуват огромни опашки - тировете чакат с дни, а пътниците с часове. По-новият ГКПП с Турция при Лесово пък не се използва много, тъй като пътищата до него са лоши.
Началната дата за реконструкцията на Капъкуле е съобразена с турските гастарбайтери, работещи в Западна Европа. Ремонтът ще започне, когато приключи сезонът на летните им отпуски в Турция и те си тръгнат обратно, уточни Юмит Ялчън. По думите му модернизацията на ГКПП Капъкуле ще бъде от глобална полза за търговията и транспорта.
Ремонтът беше отлаган досега на два пъти най-вече заради неуредени въпроси по финансирането му и бъдещата експлоатация на обектите в търговската част. Многократно от страна на Турция се заявява, че подобренията в инфраструктурата ще бъдат под мотото "Направи, обработи, предай". Това означава, че финансиращата страна ще придобие право да използва за определен срок безмитните магазини, бензиностанциите и търговските офиси в зоната под митнически контрол. За основен източник на средства, необходими за реализацията на проекта, се посочва Съюзът на турските търговско-промишлени палати и борси.
Намеренията на Турция са да се разшири трасето за тежкотоварни камиони, което в момента разполага само с една лента, и да се промени изцяло системата за обработка на документите. Предвиждат се промени и при платната за леки автомобили и микробуси. През пиковите дни на Капъкуле се струпват по 5-6 хил. превозни средства, което предизвиква огромни опашки от двете страни на границата. По всяка вероятност ремонтните работи ще се извършват поетапно, като част от автомобилния поток ще се пренасочва към ГКПП Лесово - Хамзабейли, който беше открит преди две години.
Желанието на българските гранични власти е да се комбинира ремонтът на турската част с този на Капитан Андреево. Реконструкцията на пункта ще се финансира с част от заема от 55 млн. евро от Световната банка.
---------------
Проблемите с преминаването на българо-турската граница се изострят през лятото заради пътуванията на гастарбайтерите и превозването на бързо развалящи се стоки. Тази неделя се образува осемкилометрова опашка от камиони. Причината беше софтуерен проблем на Капъкуле. Турските митничари обаче обвиниха българските си колеги, които се бавели при поемането на смените на Капитан Андреево.
(dnevnik>bg,16 юли 2007)
Айхан Шимшек
Активистки за права на жените в Турция са разочаровани от избирателните листи, които според тях сериозно намаляват перспективите за по-добро представителство на жените на предстоящите парламентарни избори на 22 юли. Слабото представителство на жените продължава да бъде голям проблем в Турция въпреки все по-големия интерес и участие на жените в политиката.
Очаква се жени да спечелят около 30 места в 550-членния парламент на изборите следващата седмица – в сравнение със сега заеманите от тях 24 места. Турция е на 127-о място в света по брой на жените в парламента.
През последните два месеца жените в Турция участваха в големи митинги в защита на светската държава и срещу кандидатурата за президент на бившия ислямист, външния министър Абдула Гюл. Активистките за права на жените и женските неправителствени организации представляват един от най-динамичните и влиятелни сегменти в турското общество.
Активистките за права на жените смятат, че слабото участие на жените в парламента е основен проблем, който пречи на другите усилия за преодоляване на неравенството между половете. Ако не се гарантира по-добро представителство в парламента, не може да се постигне по-нататъшен напредък в борбата за прекратяване на убийствата на честта и насилието срещу жени, както и за засилване на участието и ролята на жените във всички сфери на живота.
Асоциацията за обучение и подкрепа на кандидат-депутатки ("Кадер") започна през март медийна кампания, задаваща въпроса: "Трябва ли да имаме мустаци, за да влезем в парламента?" Кампанията получи широка подкрепа и политическите партии обещаха да включат повече жени сред своите кандидати.
"Окончателните избирателни листи обаче са голямо разочарование за нас," каза Хулия Гюлбахар, изтъкната активистка за права на жените и председателка на "Кадер". "Лидерите на политическите партии, които имаха последната дума по листите, чисто и просто ни казват: "Да, трябва да имате мустаци, за да станете депутат".
Турската управляваща Партия на справедливостта и развитието (ПСР) с ислямска ориентация е включила 62 жени в избирателните си листи, но едва 12 от тях са на избираеми места. Основната опозиционна Републиканска народна партия (РНП) включи 55 жени в листите си, но едва 13 се очаква да бъдат избрани, смятат от "Кадер".
Демократическата партия, третата партия, която се очаква да прескочи 10-процентната бариера на парламентарните избори, има 55 жени сред кандидатите си, като само осем са поставени на първите три места.
Гюлбахар каза, че макар сред тези кандидатки да има някои активистки за права на жените, мнозинството са лични приятелки или съпруги на партийни лидери. "Тези жени са включени в списъка само за показ. Политическите партии се постараха да не включват членове на женски неправителствени организации и активистки за права на жените в листите си. Дори и в следващия парламент да има 50 депутатки, техният принос за нашите действия срещу неравенството между половете ще бъде ограничен," каза тя.
Гюлбахар каза, че действията ще продължат с национална кампания за насърчаване на включването на жени в структурите на политическите партии и местната политика.
(SETimes>com,16/07/2007)
© Blogger template The Beach by Ourblogtemplates.com 2009
Back to TOP
