Изборите в Турция - игра на дама
в. "Елефтеротипия"
Парламентарните избори в Турция тази неделя несъмнено ще бъдат кулминация на вихрещата се политическа конфронтация, но те няма да са изход за страната, нито пък ще излъчат краен победител.
Партията на справедливостта и развитието на Реджеп Тайип Ердоган със сигурност ще спечели изборите и ще си осигури мнозинство, но съвсем не е сигурно, че ще събере две трети от местата в парламента (367 от общо 550), за да може спокойно да избере нов президент и да отиде на референдума през октомври, за да получи народния вот и да пристъпи към предложените от нея конституционни реформи.
В този смисъл резултатът от тези избори в Турция ще бъде знак и за двете страни - ислямисти и кемалисти, а също и изпитание за тяхната толерантност и желание да продължат борбата за светския характер на турската държава. Само че двете основни формации на политическата сцена в Турция - на ислямистите и кемалистите, съвсем не са хомогенни. За партията на Ердоган са характерни умереният ислям и консервативността, но тя показа през годините на своето управление, че разполага с изключително прагматично ръководство, което еволюира на политическата сцена в Турция.
Придържането на Ердоган към европейската перспектива откри пъта за радикални реформи в Турция. Това досега не посмяха да сторят дясноценстристките партии, начело с Народнорепубликанската партия, конкуриращи се в своите реакционни, популистки и деспотични възгледи в името на запазването на светския характер на държавата, изложена на риск от партията на Ердоган, стремяща се да наложи ислямски режим в страната.
Отстояването на светския характер на държавата обаче не може да става със заплахи за военни преврати срещу съществуващите демократични институции. Отправяните от военните в Турция заплахи не почиват на страха от доминирането на исляма. Това, което плаши военните, са партиите и предприетите от Ердоган стъпки за демократизация на страната.
Причината за това е проста, а тя е, че колкото повече демокрация се извоюва, толкова по-очевидна става и европейската перспектива, толкова повече ерозира и властта на военните.
В този смисъл надпреварата на турската политическа сцена не е просто политическа, нито пък социална. Тя се усложнява и от факта, че е възможна военна интервенция срещу кюрдските бунтовници на границата с Ирак, горещо желана и усърдно подготвяна от генералите в Анкара. Но ще се опитат ли военните, които искат война в Северен Ирак, за да осуетят изборите и да отслабят Ердоган, след вота в неделя отново да нарушат равновесието на силите в страната?
Военните в Турция са безразлични към препоръките на САЩ и към европейската перспектива на страната, която се очертава да потъне в още по-голям "мрак". Все пак Ердоган, несъмнено, ще бъде сигурният победител на изборите в неделя, но след този вот той ще бъде изправен пред още по-трудни дилеми.(dariknews>bg,16 юли 2007/БТА)
