Жените като фактор в изборите в Турция през юли
В истанбулския квартал Чаршамба жени, облечени в чадори, които ги покриват от главата до петите, вървят почтено зад брадясали мъже с ислямски фесове и провиснали панталони. Прозорците на магазините са облепени с ислямски забележителности от Мека. Много светски жени се безпокоят, че ако умерено ислямистката Партия на справедливостта и развитието на Реджеп Тайип Ердоган, която управлява Турция от 2002 година, спечели изборите на 22 юли, цялата република на Ататюрк може да заприлича на Чаршамба.
Могъщите турски генерали и светската опозиция правят всичко, което е по силите им, за да подклаждат тези опасения. Тактиката им понякога действа. Много от участниците във вълната просветски митинги, преди Ердоган да свика предсрочни избори, бяха градски жени от средната класа, които подкрепиха и заплахата на армията от 27 април за евентуална намеса, ако бъде избран президент, чиято жена носи ислямска забрадка. Ако същите дами обаче видят проучването на турските жени, проведено от базираната в Берлин Европейска инициатива за стабилност, възгледите им за исляма и за съвременността може да се променят. Докладът “Полът и властта в Турция” може да разбие мита, че Ататюрк е бил единственият шампион на турските жени. Безспорно те са му много задължени: той им осигури равнопоставеност пред закона и им даде правото да гласуват по-рано, отколкото жените във Франция и Швейцария. Така той ги направи несъмнено по-свободни, отколкото която и да било от сестрите им в мюсюлманския свят.
И все пак докладът отбелязва, че тези промени не са навлезли широко в турското общество, като изключим малкия градски елит, а патриархалният ред доминира в гражданското и наказателното право. Въпреки увеличаващия се брой жени в банковия сектор, медицината и академичната сфера, Турция изостава от другите европейски страни по повечето критерии за равенство на половете. Тя има най-малкото участие на жени в парламента и в работната сила и най-високото ниво на неграмотност на жените. Насилието срещу жените се среща все по-често: полицията съобщава за голямо увеличение през миналата година, когато 842 жени са били убити, а 1113 са били изнасилени.
Странно за привържениците на светския ред, но правителството на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) прие най-радикалната серия реформи за жените след Ататюрк. Съпрузите вече официално не са глави на семейството, а съпругите не се нуждаят от одобрението им за работа. Законите, които позволяват изнасилвачите да не бъдат наказвани, ако се оженят за жертвите си, са премахнати; според нов закон изнасилване по време на брак е престъпление и са премахнати намалените присъди за убийства на честта. Ентусиазмът на Партията на справедливостта и развитието за правата на жените може дори да й коства гласове сред по-набожните избиратели. Много хора в Чаршамба обещават да подкрепят открито ислямистката Партия на щастието (която се очаква да събере не повече от две на сто от гласовете). Критиците все още твърдят, че усърдията за реформи на ПСР се основават не толкова на убеждения, колкото на желание да се угоди на Европейския съюз. Като доказателство те изтъкват проваления преди три години опит на Ердоган да криминализира прелюбодеянието.
Адвокатът Хюлия Гюлбахар, който помага при координирането на жените, които лобират в парламента за реформи, казва, че те срещат повече съпротива от светската Народнорепубликанска партия (НРП), отколкото от ПСР. Впечатляващ е фактът, че само десет на сто от кандидатите за депутати на НРП са жени. Несъмнено ПСР действа малко по-добре. Академикът Едибе Сьозен е сред 62-те жени от 550 кандидати, издигнати от ПСР. Тя признава, че промяната на патриархалния манталитет не е толкова лесна, колкото промяната на законите. Съдопроизводството е друг проблем. Неотдавна на делото на жена, която е била изнасилена от съседа си, председателстващият апелативния съд съдия сметна, че тя трябва да е дала съгласието си, тъй като не е викала или крещяла по време на акта. „Тя замълча, за да не разстройва децата си,” разказва разгневено адвокатката Фатма Бенли. Бенли се бори срещу забраната за носене на ислямски забрадки в държавните учреждения и в учебните заведения. Когато махне ислямската си забрадка и горните си дрехи, и се видят блузата с дантела и кестенявите й къдрици, тя не се различава по външен вид и красноречие от защитничките на правата на жените на Запад.
Бенли, която не може да защитава клиентите си в съда заради облеклото си, твърди, че преди забраната за носенето на ислямска забрадка през 1998 година, университетите са били сред малкото места, където е можело да се смесят светски и набожни жени. „Забраната за ислямските забрадки не само разделя обществото, но противоречи на целта, за която се твърди, че служи: модернизацията на турските жени,” настоява Бенли.
(e-vestnik>bg,сп. Икономист/БТА,19 Юли 2007)
