Eвропейската алтернатива на Турция е неизбежна и
един ден тя ще бъде неотделима част от Европа като политическо, икономическо и културно пространство!

Orient Radio Bg Online / Canli

Турската политическа празнина

Mark Mardell

Парещо горещ изборен ден в Турция. Продажбата и консумацията на алкохол е забранена, което не е чак толкова лошо, тъй като мозъкът ви така или иначе е достатъчно размътен от жегата.

При това положение се нуждаете само от едно непрекъснато набавяне на вода, затова и започнах деня си с един от доставчиците на ценната течност. Той е бил таксиметров шофьор, но сега притежава собствен микробус, с който доставя вода на новопостроените къщи в предградията на Анкара, където живее с жена си и трите си дъщери.

Казва, че бизнесът върви добре и затова гласува за управляващата Партия на справедливостта и развитието, а не заради ислямистките й корени. Казва, че тя държи стабилни цените на горивата и помага при нуждата от медицинска помощ.

Но какво би станало, ако докато партията изглежда смирена и кротка, управлението й премине към налагането на фундаменталистки условия на живот и линията на шeриат - ислямския закон?

След като гласува с жена си, която носи фередже, пръстът му е оцветен в черно - предпазна мярка, за да се избегне повторно гласуване. Казва ми: "Мисля, че хората са много умни и гласуват с разума си. Това няма нищо общо с ислямския закон - няма как да се случи. Хората гласуват за ПСР заради религията, разбира се, но и защото вършат добра работа".

Още вода. След това срещам Murat Tezcan и някой от неговите приятели по време на поредната им игра на карти. Той е на 25 г., току-що завършил правното си образование, на път да продължи с друга професионална квалификация.

Той казва, че Партията на справедливостта и развитието е уплашена, защото подкопава най-основната републиканска ценност - религията, която не трябва да се намесва в държавните работи.

"Може би те не са фундаменталисти, но дори и модернизаиран, ислямисткият им модел на управление ще върне турското общество назад, защото е дълбоко консервативен и противоположен на западния модел на живот", казва Tezcan.

Неговата приятелка Aycegul Koruyycu, която работи в застрахователната фирма на баща си, все още се колебае. Мислела е да гласува за Партията на справедливостта и развитието, защото прави необходимото да осигури членство на Турция в ЕС, което е и нейно желание, но вече не е сигурна в избора си.

Носи бейзболна шапка и грим и някак си не я виждам забулена с фередже, затова я питам дали чувства застрашени правата си като жена след идването на власт на ислямистка политическа партия.

"В последните четири години и половина те не са направили някакви промени, които да ме притеснят. Но всеки ден виждам все повече жени да носят фереджета, което вече ме безпокои", казва тя.

"Бях либерално настроена към това и си мисля, че би трябвало да е позволено да носят забрадки, ако искат, но бройката на жените, които скриват лицата си, нараства всеки ден, което също е много притеснително. Естествено, незачитането на правата на жените е голямо нещо и се надявам никога да не се случи", допълва момичето.

Но колко от това е сблъсък на религията и колко е вяра в символа, в традициите и принципите за другите социални сили.

BBC засне един ден в Кайзери, който се намира в сърцето на Турция. Всяка сутрин великото и доброто на Кайзери - този нов и преуспяващ град, се събира заедно за една здравословна и активна разходка нагоре до хълма преди традиционните молитви.

Това е едно усилено работещо и чисто живеещо място. В него експлоадира индустрията със създаването на голям индустриален комплекс и същевременно зародила се съвсем наскоро просперираща средна класа. Това е родният град на Абдулах Гюл - турския външен министър и една от причините за настоящите парламентарни избори.

Въпреки че беше кандидат на управляващата партия за президент, парламентът не го подкрепи, а армията сряза неговите червени линии, защото видя в него въплътени прекалено много ислямистки идеи (символ на това твърдение е, че съпругата му носи фередже).

Кметът на Кайзери е измислил термин, олицетворяващ града, "Ислямистки Калвинизъм", базирайки се на съжденията на небезизвестния социолог Вебер, който казва, че капитализмът в известен смисъл е бил продукт на "протестантската работническа етика".

Някои западни дипломати спорят, че това стои в сърцето на горчивия сблъсък в настоящите избори. Те казват, че религиозните корени са само маска, символ на снобски елитен страх от загубата на власт и пари. Самите турци удачно наричат "дълбокото положение" тази несменяема управляваща класа. Армията, съдиите, бюрокрацията, подкрепяни от градския елит.

Теорията на тези дипломати върви в следната насока - това, което наистина не харесват, са големите късове нови пари заедно с плебейските коли и консервативните ценности, които се наливат в Анкара и Истанбул от централните страни.

Мисля, че съществува добра сделка в това, въпреки че светският страх и неприязън към политическия Ислям е реален и непресторен. Но това е борба между различни класи, може да се каже дори и между религия и идеи. Сеща ли се някой за други държави с градски и крайбрежен елит, който се чувства под заплахата на религиозната политика в провинциалната област?

Голямата разлика е, че Пентагонът дори и не е мечтал да изкара танковете си на моравата пред Белия дом по време на религиозна среща, организирана от президента Джордж Буш. Това, което BBC видя в Кайзери не беше интервенция, по-скоро комична опера, отколкото граждански протест, но все пак правещо силно впечатление.

Обширният индустриален комплекс си има своя работническа лига - серия от ожесточено оспорвани футболни мачове. В последната минута на мача реферът отсъди дузпа - беше несигурно решение, да не кажа нещо повече. Но отборът, който вероятно извърши нарушението, започна да се доближава до рефера точно преди финалния сигнал. Играчите наобиколиха съдията и започнаха да спорят с него. Около осем войника, въоръжени с пушки на раменете си, моментално показаха готовност да ги използват.

Реално, те не направиха нищо по-рисковано, но все пак бяха там. Властта - най-висша инстанция. За съжаление, е твърде възможно, ако някой ненадейно се обяви срещу властта и провежданите избори, да настъпи военна инвазия. Фразата, която изплува в главата ми, когато пишех за турската армия, беше студеното предупреждение на Джери Адамс относно ИРА - "Те не са си отишли още, знаете".

Много често при провеждането на избори в различните страни хората биха предпочели да гласуват за "този, който не стои отгоре". Но тук говорим за специфична, а не всеобща практика.

Помолих западните дипломати, с които говорих, да помислят за следващото ниво: ПСР ще продължи да печели избиратели от периферията към центъра на Турция и по този начин ще изгради още по-стабилна позиция. Но има някои части, до които не виждам все още да са достигнали.

Голяма част от младата градска средна класа, прозападно настроените синове и дъщери на верните поддръжници на Републиката никога не биха гласували за консервативна, религиозна партия. Но те не могат да преглътнат и идеите на републиканците. Презират това лидерство, смятайки неговите идеи за лишени от надежда и намират връзките му с армията за старомодни и обезпокоителни.

Те искат модерна социална демократична партия, но в Турция няма такава. Има само голяма празнина на пазара и в икономиката. Ще бъде ли запълнена тя до следващите избори?
(Eпохални Времена/BBC,Actualno>com,26.07.2007)

Публикуване на коментар

StatCounter

Our Blogger Templates

  © Blogger template The Beach by Ourblogtemplates.com 2009

Back to TOP