Защо турската левица става поддръжничка на превратите?

Защо турската левица поддържа превратите за разлика от останалите примери в света? Политологът д-р Мурад Йълмаз свързва това с историята на възникването на левицата в Турция. Левицата в Турция произлиза от бюрократичните среди на армията и цивилните и е тяхно продължение. “Те предпочетоха път, който народът нямаше да избере. Искаха да приложат идеята за контролиране на обществото в рамките на доктрина, която е синтез от леви убеждения и национализъм.

Искаха да завземат властта чрез преврат. Турската левица става поддръжничка на превратите в резултат на стратегическа безизходица”, казва той. Дали тази левица е можела да промени посоката си към демократична левица, социалдемокрация или европейски комунизъм, ако се е самокритикувала? Според Йълмаз посоката й би се променила. Но вместо това левите партии и фракции отстояват идеите си. С няколко изключения (правителствата на Бюлент Еджевит от 1973 г., 1977 г. и 1999 г.) те никога не са имали шанса да дойдат на власт чрез обществена подкрепа. Днес има една артерия в турската левица, която е запушена от стратегическата безизходица на военно-цивилната бюрокрация, но понеже произтича от марксистко-ленинисткото движение, тя иска властта чрез преврат, а не съгласно правилата на парламентарната система. Според Йълмаз, ако при трите управления на Еджевит левият център имаше успех, имиджът "привърженици на превратите" на левите партии начело с НРП щеше да изчезне. “Проблемът на НРП беше, че не потърси сметка от периода на еднопартийното си управление. НРП все още не успява да застане лице в лице с този проблем, поради което се опитва да контролира останалите партии с амбицията, че е най-привилегированата партия в Турция. Тя иска подкрепата, която не получава от народа, в периодите, когато се ползва с опеката на бюрократите и военните и по този начин се стреми да наложи идеите си върху управлението, въпреки че не го държи”, посочва той. Йълмаз отправя критики и към Байкал, който стига дотам да защити организацията Ергенекон. “Онова, което среща в един пункт НРП и народничеството, появило се като относителна реакция срещу нарастващата демократизация по време на управлението на ПСР, е реакционерският фронт, стоящ срещу глобализма”, допълва Йълмаз. Дали този реакционизъм е събрал около обща палатформа Догу Перинчек, Илхан Селчук и Кемал Алемдароглу, които преди това стоят на различни позиции? Според д-р Йълмаз въпросните лица съставляват лявото крило на реакционерския фронт. Те се обединяват около обща антидемократична платформа, оформена като секуларизъм и народничество, и желаят опеката на военните и цивилните бюрократи. Левицата стана провокатор на превратите Левите организации и движения в Турция винаги са били близки до хунтите. Понякога те подготвят среда за преврат, в други случаи участват пряко в хунтите. Според бившия министър Хасан Джелял Гюзел кръговете, които са поддръжници на диктатурите и принуждението, произлизат от националистическите и левите среди. Гюзел твърди, че членовете на Партията на обединението и прогреса, които са "основоположниците на традицията на преврата" в Османската държава, също са били националисти. Тези среди, които оказват влияние върху подготовката на преврата от 27 май, след 1960 г. започват да се отличават. Фракциите, които целят да извършат преврат чрез въоръжена борба, се появяват в този период. Освен това те се съюзяват и с лявото крило в НРП. А истинската им цел лъсва на 9 март с действията на хунтата. Според Гюзел около извършителите на преврата на 12 септември 1980 г. гравитира и една лява групировка. Той изтъква, че "Западната група за действие", подготвила събитията на 28 февруари, е ръководена от лица с леви възгледи. Генерал Догу Актулга, който стои начело на "Западната група за действие", е известен в средите на военните като човек с леви убеждения, отбелязва Хасан Гюзел. Той смята, че в започналия на 28 февруари процес участие и подкрепа има и левицата и според него с идването на власт на ПСР през 2002 г. както вътре, така и извън средите на Турските въоръжени сили са се сформирали леви организации, свързани помежду си. Гюзел продължава с думите: "За да докажат, че Турция се е отклонила от светската система, на обществото бе поднесена лъжлива информация. Тук се случи ключово събитие - посегателството срещу Държавният съвет. След това събитие правителството силно се разклати. НРП използва този момент и излезе на преден план. При липсата на кворум от 367 депутати, когато парламентът трябваше да избере президент на страната, някои якобински юристи и сдружения предприеха стъпки в същата посока. Впрочем случаят Ергенекон беше продължение на този от типа Гладио. Оттук се подразбира, че тази организация е свързана с военните среди в Турските въоръжени сили." Хасан Гюзел е убеден, че Работническата партия има важна роля в тази организация. Той подчертава, че обвинителният акт в делото за закриване на ПСР и внесеният проект в Касационния съд са излезли от тази партийна сграда, което потвърждава това. Изхождайки от фактите, появили се на бял свят в случая Ергенекон, бившият министър отправя важни послания към някои лица. Според него поддръжниците на национализма трябва да се дистанцират от привъръжениците на народничеството. Използвайки "леви аргументи", левите демократи трябва да се отделят от поддръжниците на превратите. НРП също не трябва да фигурира в организация, която разчита на преврат. Само че вероятността за това е много малка. А причината Хасан Гюзел обяснява с думите: "Защото НРП е част от тази организация. Вслушвайки се в думите на Байкал, разбираме как той защитава Ергенекон. Той не атакува този случай. Защото част от НРП им сътрудничи и споделя възгледите им. Целите на подобни организации съвпадат с техните цели". Inform,2008