Магията на лалетата

Истинската родина на лалетата, Турция, започна да преоткрива магията на това цвете през последните години. В страната годишното производство възлиза на 20 милиона лалета, които се отглеждат на площ от 100 дка. Отглеждането на лалета постепенно се превръща в отделен сектор, като вече са реализирани пилотните проекти със земеделски производители. Сега се цели страната да стане износителка на това цветe - като Холандия. Така местните управници в Истанбул доказват, че лалето не е само едно обикновено цвете, а може да бъде както част от културата, така и източник на много изгоди. След два века Истанбул изживява втората епоха на лалетата в своята история.

В различни градове в южната ни съседка цъфнаха милиони лалета, но в Истанбул те са вече сред основните характеристики на града. В 12-милионния град тази година са засадени 12 милиона лалета, което е показателно за тяхното значение за местната управа. Вече за трета поредна година тук се провежда деветдневен Фестивал на лалето. При откриването на фестивала кметът на Истанбул Кадир Топбаш подчерта, че преди 150 години лалето е напуснало града, но сега то се завръща. "С проекта "Лалето се завръща у дома", който се реализира от 3 години, това цвете вече се завръща в Истанбул", каза кметът на града Топбаш, член на управляващата турска Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Според него освен че това цвете е един от основните мотиви в турското изкуство, той се надява и че краткият период, през който лалето цъфти, ще предизвика спомена за мястото на това цвете в турската култура. Отглеждането на лалета се превърна в част от икономиката. "Тази година в Истанбул бяха засадени 12 милиона луковици и изградени 7 големи градини от лалета, за което бяха похарчени 2,7 милиона турски лири (2,06 милиона евро) ", посочи кметът Топбаш. Тази сума е само 1,2% от отделения бюджет за поддръжка на парковете и градините в Истанбул. Сега общинският съвет на града се зае и със земеделско отглеждане на тези цветя, като се надява, че това ще прерасне в сериозно производство. Според предварителните планове в това производство ще бъдат заети 230 хил. души за отглеждането на лалетата и продажбата им, като в момента са ангажирани около 10 хил. души. Различните сортове достигат височина от 20 до 70 см и цъфтят от март до май. Фестивал и изложби на лалето Освен фестивала, посветен на лалето, се организира и фотоизложба на стоте най-красиви лалета на най-оживения площад в града, както и изложба с рисунки на лалета. Кметът Топбаш цели Истанбул да се превърне в град, в който гражданите да се гордеят, че живеят. Лалетата вече карат априлските тълпи от хора в Истанбул да тръпнат от задоволство. По думите на кмета на Истанбул Кадир Топбаш, лалетата вече привличат голям брой туристи. "С гордост мога да заявя, че някои туристически фирми в Германия вече организират обиколки за своите клиенти спецално за лалетата в Истанбул", подчерта Топбаш. По думите му, това е икономическата страна на лалетата, като се надява, че един ден Турция ще стане износителка на лалета като Холандия. Ако нещата потръгнат, авантюрата на Турция може да претендира за дял от големия бизнес. Износът на цветя, луковици и растения от Холандия, най-големия износител на цветя в света, е достигнал стойност от 6,6 милиарда евро през 2007 г., по данни на холандския Съвет за земеделие. Лалетата в Истанбул привлякоха вниманието и на агенция Ройтерс, която посочва, че с едно разцъфнало лале за почти всеки от 12-те милиона жители на града Истанбул се надява да припомни на света, че именно Турция е родината на това цвете. Днес лалета очертават истанбулското крайбрежие на Мраморно море, подават се над бетонните острови насред изключително напрегнатия трафик в Истанбул и са струпани край основните забележителности на града, отбелязва агенцията. Появата на лалето в Европа В Европа лалето се появява едва през 1554 година, донесено от тогавашния германски посланик в Турция, който открил цветето при едно от пътуванията си из тази страна. Твърди се, че холандец, объркан от подарената му луковица на лале, я изпекъл и изял като лук. Лалето постепенно се разпространило в много европейски страни и търговците от Венеция започнали да снабдяват европейските градини с все по-големи количества луковици от турските градини. Лалетата вече украсявали аристократичните паркове и дворовете на най-богатите. Сред най-отявлените любители на това невероятно цвете се оказали кардинал Ришельо, Волтер, австрийският император Франц II и най-вече френският крал Людовик ХVIII. Никъде другаде увлечението по лалетата не достигнало такива мащаби, както в Холандия, където това безобидно цвете буквално довело хората до лудост. Много скоро холандските спекуланти натрупали състояния, а градинарите създавали изумително нежни разцветки. Станало обичай на новите сортове да дават имена на короновани особи, известни личности или градове. За една-единствена луковица от сорта "Сенпер Аугустус" се плащали 13 000 гулдена, което за онова време било цяло състояние. Борсовите спекулации с цените на луковиците на лалетата въвличали в играта все повече хора, предлагането превишавало търсенето и за да сложи край на тази трескава ситуация, се наложило холандското правителство да забрани със закон всякакви сделки, свързани с цветните луковици. Така лалетата отново се превърнали в това, което били - цвете за украса и наслада за очите, а поетичното въображение си представяло лалетата като приказни люлки на елфи и феи. В момента са известни над 4000 сорта лалета, класифицирани според времето на цъфтеж, формата и размера им. Лалето - основен мотив в изкуството Лалетата са били любим мотив на османските художници и занаятчии. Издължени лалета, чиито венчелистчета оформят остър връх, присъстват в класическите керамични сини плочки, а цветето, известно в Турция под името "ляле", е изобразено и на килимите. Също така лалето е основен мотив при направата на различни сувенири и вдъхновение за много поети и писатели. "Ляле" е едно от популярните женски имена в Турция. "Ако думата "лале" бъде изписана с арабски букви, тя много прилича на думата Аллах, затова казват, че лалето е някак божествено", казва Илбер Ортайлъ, директор на двореца Топкапъ в Истанбул, от който султаните ръководели империята, простираща се от Балканите до Египет. Лалето дори даде името си на сравнително спокоен и благоденстващ период от османската история при управлението на султан Ахмед Трети в началото на 18 в. ("Ляле деври" - Епохата на лалетата). Латинското название на лалето - tulipa, произхожда от турската дума tulbent, т.е. султанска чалма, заради приликата й с цветето. Лалетата произхождат от Източна Турция и степите на Централна Азия и са били култивирани от османците, които отнесли цветето в Истанбул, столицата на своята империя, за да украсяват с него дворците на султана и градините на елита.

заман,05.05.2008