Превратите-болестта на турската левица
Турската левица продължи да следва нещастната си съдба да подкрепя превратите с цел противопоставяне на обвинените в престъпления срещу демокрацията на 9-12 март 1971 г. (извършен е преврат), на 12 септември 1980 г. (извършен е преврат), на 28 февруари 1998 г. и на 27 април 2007 г. Впрочем сред онези, които платиха най-тежка цена за тези преврати, имаше и такива, които се самоопределяха като "левичари и революционери". Превратите, хаосът и стълкновенията не пощадиха никого. И днес се играе същата постановка. Делото за закриване на Партията на справедливостта и развитието (ПСР), разследването на случая Ергенекон и дебатите около въпроса има ли "държава в държавата" се използват за подготвяне на почва за граждански конфликт.
Главната подробност, която привлича внимание в този процес, е, че турската левица все още прави политика, разчитайки на обичайните за нея преврати. Изключително важно е изказването на лидера на Народнорепубликанската партия (НРП) Дениз Байкал по повод разследването на Илхан Селчук, Кемал Алемдароглу и Догу Перинчек във връзка със случая Ергенекон и задържането на някои лица, в което той казва: "ПСР гради собствената си държава в държавата." Без съмнение тези думи са много тежко обвинение. Но и премиерът Ердоган не закъсня с отговора си и каза: "Ако в тази страна съществува "държава в държавата", това най-добре го знаете вие, вие сте нейните архитекти."
Хасан Джемал, който бе сред участниците в преврата на 9 март 1970 г. и който днес се откроява с демократичното си поведение, обяснява болестното състояние, в което се намира турската левица, с думите: "Когато Илхан Селчук бе поставен под наблюдение, сякаш се върнах 40 години назад. Спомних си за 1969-а, 1970-а и 1971-ва. Годините, в които бях поддръжник на превратите и хунтите. Подобно на много хора, замесени в тези работи, и аз се определях като революционер. Защото щяхме да отворим пътя на "революцията" чрез военен преврат, който е средството за това. Така вярвахме. Кой ли не фигурираше в кадрите на филмовата лента, минаваща пред очите ми. В тези среди бяха Доган Авджъоглу и Илхан Селчук, Илхами Сойсал, Угур Мумджу, ген. Джемал Маданоглу и още редица генерали и военни... В онези години готвехме преврат. Особено в Анкара участвахме в "организираните работи" с военните. Някои младежи, които работеха за нас, взривяваха експлозиви на различни места и така се подготвяше среда за преврат от страна на военните. Организираха се митинги под наслов: "Армията и младежта ръка за ръка на народния фронт!" Демокрацията не ни беше от полза. Какво трябваше да се направи ли? Първо, чрез военен преврат вратите на парламента и партиите щяха да се сложат под ключ. И по "некапиталистически път", начертан в Москва, Турция щеше да поеме курс към етатизма."
Inform,2008
