Шалварите на алианите. Ахмед: Свикнали сме да се крием, все от сунитите се пазехме
28 Септември 2008
Продължава от вчера. Виж първата част тук - Шалварите на алианите. Садула: Изключиха ме от БКП и ме вкараха в затвора - истории за алианите в Родопите, религиозна общност, които изповядват ислям, различен от този на сунитите, каквито са повечето мюсюлмани у нас. При алианите има заемки от християнството в ритуалите, но ги смятат за шиитска секта.
Разказът на Ахмед, най-възрастният от село Биволяне, на 81 г.:
“Аз съм единственият в това село, дето може да чете Корана на арабски. Баща ми ме научи. Той посещаваше медресето – духовното училище. 1948 г. ме изпрати в Момчилград да се уча. Ей, гладни години бяха. Взимах от село една торба хляб и с това изкарвах цяла седмица. После, като почнах работа, малко понадигнах глава. Няколко години бях начален учител. След това работих в Съюза на народната младеж, после в комитета на ОФ. Там 10 години изкарах. После бях пълномощник в съвета, след туй в Кърджали домакин на Наркоопа… Накрая отидох в мините “Марица Изток” общ работник за по-голяма пенсия. Така и не я взех. Сега получавам 150 лева.
Не пуша, не пия, една кравичка и едно магаренце имам, ама все пари трябват. Три деца съм отгледал – две момчета и едно момиче. Всички са в Турция. Ние с бабата също тръгнахме през 89-а, но затвориха границата и се върнахме. И аз викам: “Повече – не!” От време на време отивам при децата в Истанбул, но не изтрайвам и се връщам. Голямо градище е това Истанбул, хубаво, но планина си нямат. В Биволяне съм роден, тук почиват родителите ми, бабата, едно внуче също имам тука погребано. При тях искам да си стоя.
Тук и лошо, и хубаво съм видял. Лошо – като ни сменяха имената. Мен Андрей ме направиха. В това село всичко мирно стана. Те викаха: “Ами вие свещи палите, значи сте християни!” Абе не сме християни, мюсюлмани сме, само че алиани! Хората се страхуваха, външно нищо не направиха, но отвътре им гореше. Ние, алианите, сме свикнали да се крием, потайно да живеем. Не знам защо е така. От баща си съм научил, че трябва да се крием и доскоро се криехме. Обичаите си тайно правехме. В някоя къща се събирахме. Там извършвахме ритуалите. Молитвите ни са на турски. Обаче имаме ашуре при погребения, като при християните. Държавата не ни се бъркаше. Алианите все от сунитите се пазеха. Сунитите ни мислят за най-долни хора. От едно време е останал страхът. Сунитите разказват за нас какво ли не, обаче не е така, както те го мислят.”
Мустафа: Бях 7 г. в Холандия. На запад алианите не се крият. Ние сме по-прогресивно крило в мюсюлманството
Разказът на Мустафа Али Мустафа, председател на културно-просветната организация “Джем - Южна България”:
“Регистрирани сме от 2007 г. 17 души сме и извършваме просветна дейност. Опитваме се алианите да се отворят и към другите мюсюлмани, и към православните. Смятаме, че сме по-прогресивното крило в мюсюлманството. При нас рамазанът не е задължителен. Само който иска. Арабски език не ползваме. Всичко е на турски с изключение на петъчната молитва в джамията. Ние сме по-разбираеми.
Защо сме скарани със сунитите ли? Ами все така става – най-големите кавги се случват между двама братя. Кланета е имало по време на османското владичество и затова алианите са се криели. Страхът е останал. И очакването, че ще чуем обидни думи от сунитите.
Аз съм от Биволяне. Хората се разбягаха по икономически причини, но като има празник, всички се връщат. Къщите им стоят, никой не си е забравил къщата.
Завършил съм машиностроене. Като учех в града, не казвах, че съм от Биволяне, защото се знаеше, че е алианско село. Казвах името на някоя махала, така се криех. След 89-а и аз като повечето от тоя край, тръгнах да печеля пари в Западна Европа. 7 години изкарах в Холандия в строителството. Там имам дъщеря и зет. И зетят е от Биволяне. Той има строителна фирма, дъщерята беше тука зъболекарка, ама сега гледа бебе. Постоях там и разбрах, че мястото ми е в България. Не бях законен, приятелите ми липсваха… не е работа. Обаче едно разбрах – на Запад алианите не се крият. И останалите ги приемат като равни. Като се върнах, се захванах с алианското дружество.”
Някога в Биволяне имало към 100 къщи, което ще рече 100 семейства. Сега са останали към 20. Кой хванал към Турция, кой към Западна Европа… Останали са предимно възрастни хора. Децата идват само на празник, което прави спазването на алианските традиции още по-важно.
До джамията на Елмалъ баба теке има тюрбе, което се състои от две части. Мъжка, в която освен гроба на Елмалъ баба има още шест гроба на неизвестни вождове, и женска, за която се казва, че е гробът на Фатима. Хората влизат в тюрбетата, като предварително се събуват. Докосват ръба на гробовете и после гърдите си. Палят свещи, пускат пари в закопани в земята касички. Излизат на заден ход. По стените на тюрбето висят изкуствени цветя, гоблени, картини… Шарено и някак твърде далеч от смъртта, от гробовете…
Ритуалът, наречен “джем”, се извършва нощно време. В къщата, в която подготвяха курбана на Елмалъ баба теке, има специална стая. По земята са постлани килими, оставени са възглавнички. По стените са опрени сасове – музикални инструменти, които се използват при ритуала. Казват, че раздавали мастика. Танцували се специални танци. Искам да ми ги опишат. Трябва да ги видиш, отвръщат алианите.
До гледане обаче така и не се стигна. Джемът трябваше да се състои след маето. Участниците в маето почнаха да си тръгват в късния следобед. Колите ги отнасяха към други села. Някои си отиваха пеш. Покрай мен минава дядо, който върви напред, и баба, която го следва. Позната гледка. Само че бабата не пътика хрисимо, а размахва бастуна и нещо гълчи. Превеждат ми. “Той ще ми каже как да вървя?! Ако искам ще вървя бързо, ако искам ще вървя бавно!”, викала бабата. Ама така, де! Ето ти равноправие на жената в действие.
Смрачава се. Въртя се около къщичката с надеждата, че най-после нещо ще се случи. “Това, дето ще го кажа вътре, ще го напишеш ли?”, пита ме непознат мъж, който едва стои на краката си. Подпийнал е. За разлика от сунитите алианите имат топло отношение към алкохола. Кимвам, че съм готова всичко да напиша. “Колко пари събраха днес старейшините, знаеш ли? На кого ги отчитат? Какво правят с тях? Купиха си апартаменти в Истанбул, а пък ние тук няма какво да ядем!”, ломоти човечецът. Хубава работа, викам си, българска. Ядоха, пиха и накрая се скараха за пари. Също като при православните. Честно казано, обаче, не вярвам вождовете да извършват злоупотреби. Или поне ми се ще да е така.
Моите познати сунити казват, че алианите са свети хора, много по-чисти от самите сунити, поне що се отнася до парите. И по-учени. Тогава защо сте се делили? Ами защото…
Към мен се приближава мъж с бяла риза и се представя за вожд на алианите в Европа. Бил от Турция. Дали е така? Предлага да ми даде всички данни за алианите, носел ги на USB-памет. Обяснявам, че не ме интересуват алианите по света, а само тези по българските земи. Те нищо не знаели, дори и вождовете не знаели ритуалите, във всяко село било различно… После пита сунитите, които ми превеждат, дали биха гарантирали за мен. Защото, ако съм напишела нещо лошо за алианите, сунитите щели да отговарят. Алианите си знаели как да им потърсят сметката. Бре, дали не се напъхвам в “световната конспирация”? Обръщам гръб на мъжа с бялата риза.
Постепенно поляната опустява. Оставаме само наблюдателите, чакащи да видим нощния ритуал. “Хората са много изморени”, казва един от организаторите. Истината най-вероятно е, че са пийнали повечко.
Затова оставам само на разказите на сунитите какво представлява този ритуал. Никой от сунитите не го е виждал, всички обаче са чували за него. И така – оставали само семейни двойки и вождът. Той си посочвал една жена и тя ставала негова за нощта. Останалите разбърквали шалварите си. Вождът измъквал едни женски и едни мъжки гащи и кой с когото се падне. Какво правели оттук нататък мъжът и жената, само те си знаели.
Дали обаче това е така? Засега никой не отрича, но и никой не потвърждава. Естествено, че за ортодоксалните мюсюлмани “размяната на шалварите” е непростим грях. Слушам разказите им и се сещам за филма “Широко затворени очи”. Само че никой от разказвачите не го е гледал.
И още истории за разюздаността на алианите знаят сунитите. Като тази например: един мъж се оженил в алианско село. Една нощ мъжът се събужда и гледа, жена му я няма в леглото. Че къде ще е отишла тази жена сама посред нощ? Ясно къде – някъде, където има разгул. Всичко това обаче звучи крайно невероятно, като се знае, че алианите се женят само помежду си. Брак със сунит до преди няколко години е бил недопустим. А пък на сунитите родителите заръчвали: “Ако няма да е от нашите, по-добре християнка да е, но в никакъв случай алианка!”
Но така е – колкото повече алианската общност се е затваряла в себе си, толкова повече останалите мюсюлмани развинтвали фантазията си. А по българските земи фантазията все до секс опира.
Поляната на Eлмалъ баба теке вече е съвсем празна. Сръчни жени са измили казаните от курбана. Прибрали са разпилените бирени бутилки. На участниците в маето тази нощ едва ли ще им до секс. Но и тук сунитите имат своя версия. Мръсната работа по почистването я върши простолюдието. В “шалварите” участва само елитът. Ха сега, де!
Тайната си остава тайна. Казвам си също така, че ако алианите са готови да се разтворят към останалия свят, то и светът, в частност сунитите, трябва да са готови да ги приемат. Засега нямам доказателства, че се случва точно това.
На сутринта на дървената маса пред ловната хижа, в която съм настанена, някоя ранобудна домакиня от алианската махала до село Равен е оставила топли мекици, градински домати и грозде. И безшумно се е оттеглила. В подаръка разчитам посланието: първо сме хора, после всичко останало, независимо от религиите.
