Турско кино
Историята на турското кино започва в годините преди Първата световна война,когато за пръв път в страната се прожектират филми,доставени от чуждестранни компании.Първото приложение на седмото изкуство в Турция е свързано с нуждите на армията.На австрийски режисьор е поръчано да заснеме кадри от фронтовете.Първият турски филм,реализиран от турски режисьор датира от 1914 г.,а през 1917 г. са снимани и първите игрални филми.Тогава е създадена и частната филмова компания 'Кемал филм",с която се слага началото на турската филмова индустрия.До втората световна война турското кино се развива в продължение почти на две десетилетия под въздействието и благодарение на изключителната работоспособност на Мухсин Ертугрул,театрален и филмов режисьор,актьор и постановчик,получил образованието си във Виена и Москва,спечелил си прозвището "баща на турското кино".
Периодът от 1939 до 1950 се характеризира с появата на нови режисьори и актьори,чийто брой е все още твърде малоброен в сравнение с този на заетите в театъра.Това е период на експерименти и търсене в киното.Скоро неговите възможности да прониква много по-бързо и лесно от театъра и в най-отдалечените провинции стават причина броят на частните компании-филмопроизводителки да достигне двадесет.В страната се появяват творци,завършили специално образование и носители на нови идеи както по отношение на използуваните сюжети,така и по отношение на технологията на филмовото производство.Те са ръководени от Лютфи Йомер Акад,чиито разбирания за киното се различават от тези на великия му предщественик М.Ертугрул.В периода между 1950 и 1966 г. се появяват над петдесет нови филмопроизводители.
Трябва да се отбележи,че турското кино никога не се е развивало като идеологическа институция и не е усещало почти никак намесата на държавата или на дадена партия както по отношение на избора на сюжети и теми,така и по отношение на финансирането на отделни продукции.То е поставено на чисто търговска основа и степента на търсенето и предлагането решава всичко.Обикновено собствениците на филмови компании се стремят да изградят в страната собствена мрежа от киносалони,или използуват системата на даване на своите филми за прожектиране срещу заплащане.Най-известен след Акад в този период става режисьорът Метин Ерксан,чийто филм "Безводно лято" завоюва наградата "Златната мечка" на филмовия фестивал в Берлин през 1964 г.След преврата от 27 най 1960 г.турското кино също се социализира и тематиката на филмите се ориентира в много по-голяма степен към живота и проблемите на ежедневието,на турското село,на борбата за оцеляване сред жителите на предградията.Като втора и много по-масова вълна се развива тенденцията на правене на евтини касови филми с приключенско-криминални или мелодраматични сюжети.
Пак по това време се правят и стъпки за адаптиране на съвременните техники към нуждите на филмовото изкуство.В университетите в Анкара и истанбул се откриват курсове по история на киното,а в Академията на изящните изкуства се основава факултет по киноизкуство.Създава се ново поколение от филмови творци,които имат ясно съзнание за важността на киното и за неговите възможности като масово изкуство.С цел попомагане на филмовото изкуство в град Анталия започва да се провежда ежегоден филмов фестивал,на който се връчва наградата "Златният пашкул" /градът е център на традиционното производство на коприна/.Филмов преглед се организира и в град Адана.Пак по това време в 12 филмови студиа започва производството и на първите цветни филми.
Към 1970 г.броят на кината в Турция достига 1200,а броят на зрителите надхвърля 90 милиона годишно.През същата година е достигнат и върхът във филмовото производство-220 филма.Едни от световно известните филмови творци от 70-те години е Йълмаз Гьоней,актьор и режисьор от кюрдски произход,чиито филми са носители на авторитетни международни награди от европейските фестивали.
Turk news BG
