Мехмет Тургул Гюджюк: България и Турция са взели правилни поуки от историята

22 септември 2008 | 11:02 | Национална радиоверига "Фокус"

Посланикът на Република Турция в София Н. Пр. Мехмет Тургул Гюджюк бе любезен да отговори на въпроси на Агенция “Фокус” и Радио “Фокус” по повод Деня на Независимостта.

Фокус: Преди 100 години България обявява независимост от Турция. 22 септември е повратна точка в историята на двете страни. Какво се промени в отношенията между България и Турция след тази дата?

Мехмет Тургул Гюджюк: 1908-а е годината, когато България обявява независимостта си и тя съвпада с Втората конституционна монархия, която Османската империя обявява. Националните борби, започнали с Френската революция, оказват силно влияние на многонационалните империи през 19-и век. Османската империя като част от това движение започва да се разпада най–вече на Балканите. Естествено тук играят роля и големите империи от онова време като руската и английската, които се опитват да разширяват териториите си на влияние чрез водените от тях войни, както и срещу Османската империя. Погрешно е да се смята, че тези движения оказват влияние само за ускоряване на разпада на Османската империя. Влиянието се усеща и в основите на самата Османска империя. Тези събития водят до Реформаторски указ през 1839 г. (Фермана Танзимат), Първата конституционна монархия през 1876 г. (I. Мешрудиет) и до Втората конституционна монархия през 1908 г. (II. Мешрудиет), в следствие на което се преминава от абсолютна към конституционна монархия. 1908 година - обявяването независимостта на България, съвпада с обявяването на Втората конституционна монархия и както и вие отбелязвате, е период на значителни събития и за Османската империя.
В исторически план, по времето на Османската империя и след обявяването на независимостта на България не настъпват радикални промени във взаимоотношенията на двете страни. Така може да се оцени фактът, че само шест месеца след като България обявява независимостта си, Османската империя открива посолство в София. След тази дата отношенията между независимата българска държава и османската държава остават все така значими и важни, но вече поставени на политическите основи на две суверенни, равни, независими държави.
През 1913-1914 г. непосредствено след Балканската война Мустафа Кемал Ататюрк като военен аташе в София е произнесъл познатите на всички думи, които много ясно дават представа за отношенията между Турция и България.
„Бил съм, съм и винаги ще бъда приятел на българския народ. Обичам безпределно българския народ още от детинство... Всяко българско нещастие ми причинява невъобразима болка. Винаги съм правил всичко възможно да помогна на България. Турция и България трябва да бъдат приятели. Който е против България, той е и против Турция."
В началото на 20-и век Европа оставя зад гърба си две световни войни. Турция води националноосвободителна война срещу победителите от Първата световна война и през 1923 г. Република Турция заема мястото си като национална държава на световната сцена
Всички знаем за събитията преди и след Втората световна война. По време на студената война Турция и България са част от два противоположни блока. След приключването на Втората световна война, Турция е част от северноатлантическия пакт, а след разпадането на източния блок е страна, която дава най–силна подкрепа за членството на България в НАТО.
Днес Турция и България със сходни военни, политически и икономически структури, в регионален и международен план, на основата на общи ценности, взаимен интерес и доверие, са равностойни партньори. Прозрението, направено от Ататюрк през миналия век, може да се оцени като правилно и далновидно.

Фокус: Провъзгласяването на независимостта е паметно събитие за България, което обаче нанася тежък удар върху Турция. Какви поуки можем да си извадим днес от тези събития? До каква степен историята е добър учител?

Мехмет Тургул Гюджюк: Обявяването на независимостта е повратна точка в утвърждаването на България като национална суверенна държава и присъствие на международната сцена. От гледна точка на Османската империя (в днешно време в границите на бившата Османска империя са обособени около 40 държави) обявяването на независимостта на България е важна съставна част от разпада на една голяма империя. Османската империя спира да съществува по време на Първата световна война и след националноосвободителната война с подписване на Лозанския мирен договор се очертават сегашните граници на провъзгласената през 1923 г. Република Турция и така Турция се включва в списъка на националните държави. Като повратна точка в историята на Турция трябва да се приема 1923 г.
Несъмнено можем да се поучим взаимно от далечното и от близкото ни минало, след като при столетия на съвместно съжителство са съхранени националната и етническата принадлежност, език, култура и обичаи. Би трябвало да виждаме и положителната страна на тези обстоятелства. В тази последователност особено важно е гореизложените обстоятелства да се развиват в среда на независимост, равенство и свобода. Политиката може да извлича от историята както неприязън, така и приятелство. Поуките, извлечени от Турция, най-убедително са отразени в изказването на основателя на Република Турция - Мустафа Кемал Ататюрк, чиито думи цитирах по-горе. Поглеждайки в днешните отношения на ниво съюзници, виждаме, че и двете страни са взели правилните поуки от историята и вярваме, че тази тенденция ще продължи и в политическо и в житейско измерение.

Фокус: В историята на балканските народи има много трусове и примери на разделение и противопоставяне. Кое е повече – онова, което ни разделя, или онова, което ни обединява?

Мехмет Тургул Гюджюк: Факт е, че в историята на балканските страни има доста примери на трусове и противопоставяния. Днес също, за съжаление, макар и в по-различни измерения, сме свидетели на болезнени примери на този факт. В такъв момент е от огромно значение благоразумното поведение на страните и народите. Подобни ситуации на някои места се превръщат в проблем, а на други заздравяват отношенията и връзките между народите. В тази връзка смятам, че Турция и България служат за пример. Искрено вярвам, че ще продължаваме да бъдем пример за подражание на Балканите и света, като акцентираме върху това, което ни обединява, а не това, което ни разделя.

Фокус: Балканите имат богата и същевременно противоречива и трудна история. Възможен ли е нов прочит на балканската история?

Мехмет Тургул Гюджюк: Естествено, че е възможно да се преразгледа историята и по-конкретно балканската история. Тъй като не е възможно тя да се напише отново, смятам, че би било по-полезно да се вземат правилните поуки от нея по един обективен и лишен от емоции начин и да се прекарат през призмата на съвремието, давайки своето отражение върху правилния подход в политиката.

Фокус: Кои исторически факти като цяло можем да приемем с гордост и кои грешки не бива да повтаряме?

Мехмет Тургул Гюджюк: В историята на всеки един народ има периоди на възход и падение. Но това не е пречка всеки народ да възприема миналото и историята си с гордост. Народите се гордеят с историята си и обикновено насочват гледната си точка през призмата на тази перспектива. Поради тази причина, когато определяме действията си в настоящето, смятам, че би било удачно да не ставаме прекалено зависими от историята в субективен план и връзката ни с нея бъде ограничена с извличане на необходимите и правилни поуки. Ако успеем да постигнем това, грешките няма да се повтарят.

Фокус: България сега, сто години по-късно, е част от една голяма общност, към която Турция се стреми - Европейския съюз. Използва ли Турция българския опит по пътя към Евросъюза? И в този контекст долавя ли се европейски дух в отношенията между двете страни?

Мехмет Тургул Гюджюк: Интегрирането на Турция с Европа започва през XIX век, като Османската империя е поканена в процесите на приспособяване на Европа. Турция е член на първия Европейски съюз, основан през 1930 г. от министъра на външните работи на Франция Аристид Брианд. След Втората световна война през 1949 г. Турция е сред страните учредителки на Съвета на Европа и Европа на ценностите. Известно е че Съветът на Европа е основан на базата на ценностна система, обособена с Европейската конвенция за правата на човека. Сред дванадесетте страни, изготвили конвенцията, е и Турция.
От 1952 г. с членството си в НАТО, Турция е част от отбраната на Европа.
Членството ни в ЕС се разглежда от наша страна като естествено развитие на историята. Отношенията, в търговско и икономическо измерение започнали през 1960 г., се задълбочиха след 1990 г. С подписването на Митническия съюз през 1995 г. и признаването на статута на Турция на кандидат-член през 1999 г. се поставя началото на нов етап. Турция в продължение на десетилетия е в специални отношения с ЕС. Към настоящия момент, приблизително 50 % от реализираната външна търговия на Турция е със страните от ЕС, а годишният търговски стокообмен е достигнал общо 100 милиарда евро.
Положителната гледна точка на България, член на ЕС от началото на 2007 г., към стремежа на Турция за членство в ЕС е от голямо значение за нас. Удовлетворени сме от конструктивната подкрепа, която българското правителство ни оказва по този въпрос. Развитието на отношенията между Турция, приключила процеса на интеграция с евроатлантическите структури и България. ще отговаря на общите ни интереси и цели. Ние също желаем да ползваме опита на България в преговорния процес за членство в ЕС и бихме желали да отделим повече внимание на това по време на предстоящите консултации.

Галя МОЕВА
*

Н. Пр. Мехмет Гюджюк,посланик на Република Турция