Пехливански борби в Одрин - хиляда мъже и 2 тона зехтин
Всяко лято през последните 650 години турските мъже се събират, за да видят кой е най-силният, най-бързият и най-ловкият. Състезанието се нарича Къркпинар и е най-голямото надборване за пехливани в света. Мускулести мъже се сбират по средата на огромна поляна, докато тълпата мощно ги надъхва с викове. Бавно и методично, те покриват гърдите и краката си със зехтин – първо с дясната ръка, после с лявата. След това отъркват гърбовете си един в друг.
И започва веселбата: годишният фестивал Къркпинар – гвоздеят в турската спортна програма, който продължава три дни. Познат като “yagli gures”, хлъзгавият спорт се смята за национална традиция. Пехливанският сезон продължава осем месеца всяка година, но всички регионални мачове са само загрявка за голямото събитие: Къркпинар в Одрин, бащата на всички подобни спортове. Първата надпревара тук е проведена през 1362 г. Смята се, че това е най-старото запазило се спортно състезание в света, при това с почти незначителни промени.
Турнирът е в края на юни и привлича стотици зрители в Одрин. Хиляда борци участват в квалификациите, като някои от схватките продължават почти час. Победителят получава титлата най-добър борец в Турция до следващата надпревара, като отнася вкъщи солиден колан от злато. По време на състезанието се използват около два тона зехтин. Освен това, единственото нещо, което е нужно на пехливанина, са чифт дебели и прилепнали къси панталони от биволска или телешка кожа. Т. нар. „киспет” може да тежи 10-12 кила и е много важен елемент от боя: тъй като противникът е намазан с зехтин изцяло, кожените гащи понякога са единственото, което ти дава баланс. Крачолите се зашиват с конец един за друг преди мач, за да се предотврати възможността съперникът да вкара ръката си между тях.
Може би заради важността си за Турция (и парите, които се печелят) Къркпинар също бе ударен от допинг-скандал, подобен на тези, разтърсващи атлетиката, бейзбола и колоезденето. От 1999 г. организаторите проверяват състезателите за забранени вещества. Турнирът е затворен за чужденци – такива никога не са били допускани.
Според легендата началото на Къркпинар датира отпреди повече от 500 години. През 1347 г. султанът обикалял империята с 40 от най-добрите си бойци. Двама братя – Селим и Али – започнали да се бият за удоволствие. Те били толкова добри, че започнало да се стъмва, а никой не искал да отстъпи. Братята се борили цяла нощ и в крайна сметка умрели от изтощение. На сутринта приятелите им ги погребали под една смокиня. Година по-късно султанът и свитата му се върнали на гроба им и намерили 40 разцъфнали цвята. Не след дълго пехливанското състезание се превърнало в ежегоден фестивал. И оттогава до днес.
По сп. Шпигел
