Съдбата на ПСР остава неясна, въпреки доклада на конституционния експерт
Докладът на съветника в турския Конституционен съд Осман Джан предизвика медиен шум в страната и сред експертната общност. Редица наблюдатели не бяха изненадани от неговата препоръка висшата турска юрисдикция да не забранява управляващата ислямистка Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Сред посочените от Джан аргументи е и този, че действията на партията за премахването на забраната за носене на забрадки в университетите е израз единствено на желаението й да защити най-добре човешките права в страната. Освен това в доклада се отстоява тезата, че преди ПСР много други партии са защитавали позицията, че е необходимо да се премахне законовата пречка за носене на забрадки в учебните заведения. В същото време те не са били обект на преследване.
Осман Джан твърди, че в демократичните държави се прекратява съществуването на политически субект, само когато той осъществява насилие или подстрекава към извършването на такова. Според съветника забраната на ПСР противоречи на основните принципи на Декларацията за правата на човека, в която се отстоява правото на свободно сдружаване. Базирайки се изцяло върху европейската практика, той припомня, че през последните 50 години на Стария континент са забранени едва 3 политически партии – две в Германия и една в Испания. Всички те са били обвинени в използването на насилие за реализирането на техните програми.
Джан защитава и действията на отделните политически личности, които също са мишена в жалбата на Главния прокурор Абдуррахман Ялчинкая. Съветникът се опитва да убеди магистратите, че посещенията на президента Абдула Гюл в училищата на Фейтула Гюлен зад граница не представляват заплаха за светския режим и не са доказателство за действията на държавния глава срещу него. Според Джан причината за подобно заключение е, че всички обвинения срещу видния турски ислямски проповедник за антисекуларна дейност вече са оттеглени от местната юрисдикция. Приблизително преди 20 дни турският съд оттегли обвиненията за ислямистка дейност към Фейтула Гюлен, които от 1999 г. бе принуден да живее в САЩ.
Председателят на Конституционния съд Хасим Килич е информирал медиите, че докладът е раздаден на съдиите. Оттук насетне те трябва да работят на спокойствие, за да вземат най-справедливото решение.
Редица анализатори считат, че докладът на Осман Джан не е показателен за съдбата на ПСР. Те припомнят, че същият експерт наскоро е написал доклад, в който се препоръчва на конституционните съдии да не отменят поправките в конституцията, целящи премахването на забраната за носене на забрадки в университетите. В същото време висшите магистрати не са се съобразили с неговото мнение. По тази причина, правейки определена аналогия, наблюдателите са склонни да приемат, че съдбата на управляващите ислямисти е далеч от благоприятно решаване. Поставя се акцент върху факта, че са необходими 7 гласа от общо 11 на членовете в Конституционния съд, за да бъде забранена управляващата партия.
Ливанският експерт по Турция Мохамед Нуредин дори изразява становището, че най-вероятно ПСР ще бъде забранена през август. Той прави това заключение, позовавайки се на разсъжденията на бившия американски посланик в Анкара Марк Парис, който се изказа негативно за управляващата формация в Турция. Последният твърди, че жалбата срещу ПСР не цели нейната фактическа забрана, а е по-скоро за нейното спасение. Причината за подобна интерпретация е постепенно намаляващата популярност на партията след оттеглянето на подкрепата за нея от страна на либерално мислещите хора и най-вече на представителите на капитала. Според американския дипломат роля в това отношение са изиграли и няколкото разкрития за корупционни практики сред управляващите, които се оказаха в миналото воденичния камък за бившите светски управляващи партии – Партията на верния път и Отечествената партия. Парис счита, че след съкрушителната си победа през юли 2007 г. ПСР е изпаднала в бездействие. Нейното ръководство се е отказало от реформите, които е обещало да осъществи пред наблюдаващите органи от Европейския съюз. Все пак Парис признава, че временната конюнктура работи в полза на ПСР, тъй като в общественото пространство се е появил отново проблемът Ергенекон. Последният олицетворява много по-силно политическия негативизъм и фокусира по-категорично общественото недоволство.
Inform,юли 2008
