Турция върви по ръба на острието

Георги Георгиев
Bulgarian Post
юли 2008 г.

На 28 юли се провежда заседанието на Конституционният съд на Турция по делото за затваряне на управляващата партия. Междувременно в страната започна друго мащабно дело срещу 86 души, сред които генерали журналисти и висши чиновници. Те са обявени, че са участвали в създаване на крайна националистическа организация, която да свали ислямисткото според тях правителство на Таип Реджеп Ердоган.

На 14 юли прокуратурата в Истанбул излезе с шокираща новина. В Турция е била създадена крайна националистическа организация носеща името “Ергенекон”. Тя е имала организация покриваща цялата територия на страната. В нея са участвали някои от най-видните представители на турския секуларистки елит -журналисти, военни и писатели.

Организацията е имала за цел да предизвика безредици чрез редица атентати. Като дестабилизират политическата ситуация в страната от Ергенкон се надявали да предизвикат армията да се намеси и по този начин да легитимират свалянето на правителството. Дали този сценарии е мислене или не не знаем, но главният прокурор на Турция вече започна дело срещу основанието на управляващата партия да съществува.

Конституционният съд на страната образува дело срещу управляващите по обвинение, че партията им има анти-светски характер. Ако това се докаже тя ще бъде забранена и свалена от власт по законен начин.

Главният прокурор Абдурахам Ялчинкая изгражда обвиненията си върху предложението на министър-председателя и основател на партията Реджеб Таип Ердоган да отмени забраната за носене на забрадки от жени в университетите в Турция.

Предложението на Ердоган бе одобрено от парламента, но после бе отменено от Конституционния съд. Преди това обаче Главният прокурор обвини правителството, че прокарва закони, които подронват устоите на светската държава.

Главният прокурор е категоричен, че действията на партията са заплаха за светското общество и единственото решение е тя да бъде закрита. Абдурахам Ялчинкая иска още да забрани на президента, премиера и на още 69 партийни функционери да се занимават с политическа дейност за определен период от време.

Конституционният съд на Турция има право да забранява и разпуска партии, които действат срещу светския характер на държавата. От 1990-а година насам са забранени две такива партии. Президентът Абдула Гюл участва в учредяването и на двете.

Първата е "Партията на благоденствието". След нейната забрана Гюл става член на новата проислямистка "Партия на добродетелта" и бе избран за депутат в турския парламент. След като и тя бе забранена Гюл стана основател на сега управляващата "Партия на справедливостта и развитието".

Демокрация или светска държава?

“Хората от труския елит предпочитат Турция да бъде светска държава и затова са готови да ограничат или дори да се откажат отчасти от демокрацията. Те обаче не разбират какво ще им струва това”, заявява за списание Time турският политически анализатор Сахин Алпай.

Истината е, че управляващата партия се радва на голямо обществено доверие. Таип Реджеб Ердоган спечели с голямо мнозинство последните парламентарните избори. Президентът на страната Абдула Гюл също е излъчен от неговата партия.

В програмните документи на турските управляващи няма нищо, което да застрашава светския характер на държавата. Нещо повече, те не се позовават на Шериата, кодекс от норми и закони основа на Исляма. Все пак партията провежда консервативни и про ислямистки политики. Откакто Ердоган е на власт например, процентът на жените, които работят е намалял от 29% на 21%.

Често премиерът се появява със съпругата си, която носи мюсюлманска забрадка. Тя съще не работи. Едно от основните послания на Ердоган е призив към жените да имат по три деца. То среща разбиране сред ниско образованите жители на Турция, живеещи в малките градове и села. Образованият елит, армията и голяма част от медиите обаче подкрепят светския характер на държавата.

В момента сблъсъкът в турското общество тлее, до голяма степен заради очакването, че армията няма да позволи да бъде застрашен реда и светския характер на турската държава. Военните засега наблюдават, но въпросът е докога? При условие, че Конституционният съд забрани управляващата партия обаче те със сигруност ще трябва да се намесят в политиката. Нещо, което не среща одобрението на ЕС.

Какви ще са последствията, ако съдът забрани партията на Ердоган?

Ако се стигне до такъв развой на нещата, Турция ще бъде дестабилизирана, което ще постави сериозни пречки пред амбициите на страната за интеграция в ЕС. Нестабилността ще отпусне желязната хватка около привържениците на Кюрдската работническа партия (ПКК), която може отново да се активизира и допълнително да дестабилизира Турция .

Това от своя страна може скоро да рефлектира и на ситуацията в Северен Ирак.

Затова нито САЩ, нито ЕС имат интерес настоящото турско правителство да си отиде. Колкото и парадоксално да звучи в Турция партията смятана за проводник на ислямизма е разпознавана от Запада като носител на демократичните ценности.