Кой взриви Гюнгьорен?
Георги Коларов
Атентаторите, взривили бомбите в Гюнгьорен явно са си направили добре сметката. В този най-гъсто населен квартал на европейската част на Истанбул живеят както много преселници от България и другите балкански страни, така и голямо количество кюрдски бежанци, успели вече да стъпят на краката си.
По време на двете си посещения в Гюнгьорен и по-конкретно в Гюнештепе (квартал в квартала) през 2003-2004г., авторът на тези редове отбеляза наличието на ред, чистота и спокойствие, характерни за кварталите, обитавани от средните слоеве.
До днешния ден хората там бяха изключително приветливи и дружелюбни, добре облечени, с нови коли. Къщите и блоковете са съвременни и просторни. Магазините са препълнени със стоки и клиенти.
Анализът трябва да започне оттам: кому е нужно да наруши спокойствието на средните слоеве в Истанбул, да всее сред тях страх и напрежение (което е целта на всеки един терористичен акт) и да ги подбуди да подкрепят, или отхвърлят определени политически решения и действия?
Определено това не са кюрдските терористични организации от типа на ПКК, които никога не упражняват безразборен терор. Те или се целят срещу военните и жандармерията, или атакуват туристически обекти.
Не са и наследниците, нито на арменската АСАЛА, нито на гръцката „17 ноември", които много внимателно подбират жертвите си.
Не са и комунистическите и другите леви революционни организации, като „Дев Сол", „Дев Йол", „Дев Генч", Турската комунистическа партия (марксисти-ленинисти), които атакуват предимно пенсионирани генерали от армията и полицията, най-вече с цел отмъщение.
Едва ли става дума и за митичните организации, поели отговорността за атаките срещу британски обекти през последните години.
Тук става дума за жертви, които нямат нищо общо с каузите на изброените организации и не са ги подбудили към тероризма.
Атентатът с двете бомби е организиран така, че да доведе до колкото се може повече жертви и ранени.
Това е почеркът на „Ал Кайда" както в Ирак, така и в Русия. Тук няма никакво значение, че в тези случаи марионетките на Осама Бен Ладен в Ирак са сунитските племена, а в Русия - чеченските сепаратисти.
Целта явно е обща дестабилизация на турското общество.
Имайки предвид, че почти по същото време подобни терористични актове бяха извършени в Русия, Китай и Индия, явно сме свидетели на нова вълна от глобален ислямистки тероризъм, насочен срещу тези велики сили, които се стараят да поставят преграда срещу общото настъпление на мюсюлманския фанатизъм.
Цели се внушаване на страх, недоверие към управляващите и към правоохранителните органи, и в крайна сметка социални сътресения. Ислямистите, както винаги, се опитват да „ловят риба в мътна вода".
Тук трябва да се отхвърлят спекулациите, че взривовете в Гюнгьорен са провокирани от турските военни и другите светски сили в югоизточната ни съседка, с цел провокиране на антиислямски настроения и забрана на управляващата партия.
Нито управляващите в Анкара са дали повод да ги обвинят в екстремизъм и тероризъм, нито турските генерали имат нужда да организират атентати, за да ги смъкнат от власт и да ги изпратят в затвора, както вече не веднъж са го правили.
Този атентат не е и не може да бъде провокация или разчистване на сметки между вътрешни за страната сили.
Георги Коларов е д-р по политология, експрет по проблемите на тероризма, латиноамериканист.
Завършил е Социология на политиката в СУ „Св.Климент Охридски”, където е преподавал курсовете „Латинска Америка в международните отношения” и „Политически идеологии и течения в Латинска Америка”.
Защитава дисертация по политология. Преподавал е политология във Варненския Свободен университет.
Докторант е в Руския университет за дружба между народите „Патрис Лумумба”.
В Москва преподава „История на ляворадикалните движения в Европа и Латинска Америка”.
В периода 1995-98 година е експерт в направление „Психологическа отбрана” на Аналитичния отдел във военното министерство.
По темата "латиноамериканската левица" има две издадени книги – „Мистика и тероризъм – кървавата смес на Сендеро Луминосо” с приложение „Наръчник на терориста” и „Латиноамериканската левица в края на 20 век – между сандинизма и сендеризма”.
В ръкопис е третата му книга „Левият екстремизъм в Латинска Америка – социално-политически аспекти”.
Inform,юли 2008
