Кво вадис, Анкара - вътрешнополитическата криза в Турция
В Турция вътрешно-политическата аларма бие с всичка сила. Консервативната управляваща партия на премиера Ердоган е заплашена от забрана.
Нова вълна на арести срещу критици на конюнктурата заради подозрението, че подготвят атентати и дори държавен преврат. А това допълнително създава напрежение.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Турският парламент
През последните дни Европа наблюдава със страх случващото се в Турция. Решение на конфликта между управляващата партия и нейните критици едва ли ще бъде намерено скоро, още повече, че нито една от страните не желае да отстъпи и сантиметър. Причина за напрежението е, че
до края на месеца върховният съд ще реши дали партията на премиера Ердоган да бъде забранена
с което и на самия премиер ще му бъде забранено извършването на политическа дейност. Ако съдът се произнесе срещу управляващата партия, то това ще е с аргумента, че се е превърнала в център на фундаменталистка дейност срещу основните принципи на републиката. Именно с това обяснение в Турция вече са били забранени цели 4 партии.
Междувременно Ердоган даде одобрението си за извършването на множество арести на предполагаеми членове на нелегална организация "Ергенекон". Символиката е еднозначна. След изборите преди една година критиците на режима и застъпници на разделението на държава и религия бяха политически маргинализирани. Партията на Ердоган има ясно мнозинство в парламента и по този начин доминира и определя всяко политичeско решение.
Реджеп Ердоган направи грешката да смята себе си за безпогрешен
Bildunterschrift: Флаговете на "Справедливостта и развитието"
Той не обича диалога и иска едва ли не със сила да си проправи път. Неспособността за компромиси провокира политическите му противници, за да се стигне до настоящата усложнена ситуация.
Пред да приключи меренето на мускули няма да бъде намерено и решение за политическата криза. А победителят, който и да е той, ще поеме отговорността да насочи страната отново към обединена Европа. Западът обаче няма нужда нито от една прекалено ислямизирана турска република, нито от такава, която залага прекалено на националистическата платформа.
Вероятната ескалация на вътрешно-политическата ситуация заплашва партньорството на страната с ЕС. А това партньорство е нужно на Турция предвид неспокойния регион и проблемите със съседни страни.
Inform,05.07.08
