Нека Турция да си порка!
Миналото лято партията на турския премиер Ердоган спечели убедително изборите, но в момента звездата й сякаш постепенно избледнява. Партията разгневи турците и с една наглед неполитическа акция - срещу алкохола.
Обвиненията в корупция и застоят в реформаторската политика отблъскват все повече избиратели, но Партията на справедливостта и развитието си навлече и гнева на либерално мислещите турци с една своя наглед неполитическа акция - срещу алкохола.
Протести срещу плановете за сух режим в Турция
Звездна нощ, времето все още е почти лятно. Как в такава вечер да не поседнеш на балкона с чаша вино, за да зарееш поглед към красивата гледка на Златния рог? Онези млади хора, които си нямат балкон, излизат заедно с приятели на улицата и с бутилки ракия, бира или вино в ръка присядат, примерно, по крайбрежната променада.
Човек би си помислил, че това е нормално всекидневие – ако не бяха полицаите в бойни униформи, ако не бяха телевизионните камери и плакатите, които са издигнали част от младите хора. „Да живее алкохолният интернационал!”, пише на един плакат. „Нека Турция си порка”, зове друг. 
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Религия и лаицизъм мерят отдавна сили в Турция
Част от демонстрантите издигат и портрети на Кемал Ататюрк, основателя на модерната турска държава. Те са излезли на улицата, за да протестират срещу ограниченията на алкохола, който, впрочем, доста се е услаждал и на самия Ататюрк. Един дългокос студент на име Сердар държи в ръка кутийка с турска бира Ефес и се възмущава:
„Религиозните се молят по пет пъти на ден и постят – няма лошо, но нека да оставят на мира другите, които обичат алкохола.”
Скандалът се върти около един ресторант върху сал, закотвен край близкия кей. В него отскоро престанаха да сервират алкохол, понеже собствеността премина в ръцете на държавната фирма „Белтур”. А в ресторантите на Белтур изобщо не се сервира алкохол – такава е заповедта на кмета на Истанбул, който е съпартиец на премиера Ердоган.
В защита на демокрацията
Развеселените демонстранти в този смисъл протестират не само в защита на правото си да гледат дъното на чашката, но и с политически искания. Един от призивите, които се носят от уста на уста в топлата лятна вечер, е за повече свобода и демокрация, в защита на светския държавен ред, за разделянето на религията от държавата.
Всички тези ценности са под заплаха, смята Тунгуч Коч, организатор на алкохолния протест:
„В случая алкохолът е просто символ. Онези, които се опитват да забранят пиенето на алкохолни напитки, всъщност подкопават основите на нашата република. Ислямистите искат малко по малко да демонтират основните принципи на републиката ни.”
Кметът на Истанбул Кадир Топбас изобщо не разбира защо тези хора толкова се гневят. Според него в града не достигат евтините ресторанти, където могат да ходят по-бедните и религиозните хора със своите семейства. Глупост било да се говори, че ислямистите увреждат нечии права – та нали в града има стотици други кръчми, където човек може да се напие до безпаметност.
Демонстрантите обаче не се доверяват току-така на кметските думи. Ами че нали наскоро общински служители пребиха един дилър на алкохол? И нали лично премиерът на страната подигравателно ги упреква, че гледат на света единствено през гърлото на бутилката? Нима не са несправедливи обвиненията на Ердоган, че в Турция били дискриминирани не пиячите, а трезвениците? – гневят се демонстрантите.
Притесненията на винопроизводителите
Всъщност, откакто в Турция е на власт Партията на справедливостта и развитието, за шест години консумацията на алкохол много нарасна. Успоредно с това обаче все повече ресторанти се обявяват за зони, свободни от алкохол, а акцизът върху алкохола достигна рекордно равнище. 
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Не само чаят и кафето са част от турската култура, но и алкохолът, казват демонстрантите
За винопроизводителката Сибел Кутман това е много неблагоприятна тенденция. Сибел, която по професия е танцьорка, преди няколко години с голям ентусиазъм поела семейната винарска изба. Смятала да въведе нови сортове грозде, надявала, се, че турските вина могат да превземат световните пазари. Когато обаче в Анкара властта взела религиозната партия на Ердоган, плановете й започнали да се натъкват на непреодолими препятствия:
„На 1. февруари 2005 акцизът върху виното беше повишен с цели 120 процента. Ей така, от днес за утре! Правителството нито се консултира предварително с нас, нито после ни даде някакво обяснение. Независимо дали говорим за въвеждането на нови сортове грозде, за винопроизводството или за продажбата на алкохол – през изминалите години правителството целенасочено издига все нови и нови препятствия.”
Алкохолът - част от традицията
Демонстрантите на крайбрежната променада ще прекъснат протестите чак тогава, когато в ресторантчето на кея отново започнат да сервират ракия. Защото иначе човек се лишава от нещо много важно, обяснява Сердар:
„Когато седиш тук край водата и гледаш разкошната гледка, просто ти трябва чаша ракия. Това си е част от нашата култура.”
"Дойче веле",18.10.2008
