Кипър пренаписва учебниците, за да сближи общностите
Кипърското правителство реши да преразгледа учебниците по история, за да сложи акцент върху мирното съжителство между общностите. С това то предизвиква съпротива сред политици и преподаватели, които имат опасения за “елинистичното наследство” на острова.
В началото на септември министърът на образованието Андреас Димитриу призова в инструкция да се развива култура на уважение между гръцката и турската общност. Според него “образованието в Кипър трябва да възпитава тези неща, които ни обединяват и ни характеризират като народ”. Той предлага промени в програмите по история - една чувствителна тема на острова, който е 80 процента гръцки, а една трета от него в северната част е окупирана от турската армия от 1974 година.
Реакциите бяха незабавни: инструкцията е “кастрация на нашето елинистично наследство”, заявиха гневно от опозиционната партия ДИСИ. “Това означава ли, че това, което сме научили, е било погрешно?”, попита архиепископ Хризостомос Втори, глава на влиятелната православна църква. Председателката на синдиката на учителите от средните училища Елени Семелиду също е скептично настроена. “Аз съм за мирното съжителство, но в северната част има кипърски турци, 40 000 окупационни войници и 120 000 заселници, дошли от Турция. С кого трябва да си сътрудничим”, попита тя. “Личното ми усещане е, че няма нищо по-добро от истината”, добавя Димитриу , който създаде комисия, натоварена да проучи възможностите за ревизия на учебниците.
Докато кипърският президент Димитрис Христофиас се среща отново с лидера на Севернокипърската турска република (СКТР) Мехмет Али Талят в рамките на преговорите за повторно обединение на острова, някои наблюдатели отбелязват, че преподаването на кипърската история е пристрастно от двете страни. Янис Пападакис, преподавател във факултета по политически и социални науки в университета в Кипър, припомня, че официален доклад от 2004 година окачествява кипърската гръцка образователна система като “елинистично-етноцентристка и с религиозен характер”.
“В учебниците Кипър винаги е бил гръцки, а другите общности - турци, католици, маронити, са приравнени със завоеватели”, обяснява той. И цитира учебник от началното училище, в който стълкновенията от 1963-64 година, довели до намесата на ООН, са представени като резултат от провокации на “турски бунтовници”. Университетският преподавател подчертава, че преподаването на историята е в противоречие с официалната политика на сближаване с турската общност, но “е много трудно за учителите да дадат една по-балансирана версия”.
„В Севернокипърската турска република, подчертава Пападакис, в ревизираните през 2004 година учебници, Турция вече не се споменаваше като “родината-майка” и се използваха термините “кипърци” или “народ” за определяне на двете общности. Според учебниците, които все още съдържат някои контра-истини, насилията срещу турската общност през 60-те години са дело на “някои” кипърски гърци.
“Промените в учебниците по история бяха трудна задача”, признава Тахир Гьокчебел, главен секретар на синдиката на кипърските турски учители от средното образование. Той уверява, че някои “предразсъдъци” присъстват в кипърските гръцки учебници. Гьокчебел подкрепя “всяка инициатива за обновяване на учебниците, за да се изгради култура на мир” сред младежта.
Янис Пападакис има малко илюзии за бъдещето на инструкцията Димитриу, като изтъква, че “ще има много съпротива срещу нея”. Но неотдавнашно научно изследване показва, че кипърското гръцко население изглежда благосклонно към промяна, знак че “обществото може би е изпреварило образователната йерархия”, посочва той.
По БТА
