Голямата "екскурзия"

Беше краят на май 1989 г. Приятелите ми Бюлент и Ертан тогава носеха имената Билян и Евгени. Не се цупеха от това, че всички в тайфата ги наричахме така. Като тях имаше и други момчета. Тичахме с часове след топката на една поляна в парка на градчето Лозница – родното място на другаря Пенчо Кубадински. По това време бяхме на по 10-11 години и единствената ни страст бяха футболът и велосипедите. Карахме като обезумели балканчета, “Школник” и “Украйна”, които в момента ми изглеждат страшно тежки и тромави. Ако сега някой петокласник се качи на “Украйна”, сигурен съм, че ще се строполи на третия метър. Общо взето, дните ни минаваха в скитане из горите, “строеж” на къщи в короните на вековните дъбове и къпане в язовирите. Единственото досадно задължение бе училището. Затова чакахме края на учебната година с предчувствието за едно безкрайно лято. Идилията беше пълна.
И така до онзи ден, в който видях, че нещо не е наред с Билян и Евгени. Бяха умърлушени и за първи път не ме поздравиха. Часове по-късно някой подшушна, че през Разград е минала колона от танкове, БТР-и и камиони, пълни с войници. Тръгнали са към Исперих и околните села.

Продължение ТУК