Време за молитвa

О, наш Аллах! Грешни сме, безсилни сме... В цялата ни история не сме били толкова далеч от Теб, не сме изпадали в такова положение, не сме били толкова безсилни!

О, убежище на беззащитните, о, Даващия сила на безсилните, о, Даващия лек за всяка мъка, о, Показващия Правия път! Отново сме при Теб, за да изкажем мъките си. Бягахме по безмислени цели; мечтаехме за други неща. Тези, към които таяхме надежда, ни изоставиха. Досега не е имало някой, освен Теб, който да ни чуе, който да ни погали. Подиграха се с чувствата ни; мислите ни ги смятаха за греховни. Навсякъде се появиха разпри... Навсякъде се появи огънят на раздора... Това, което се прави, вече засегна святата религия. Сега чувствата ни са потиснати, постъпките ни са необмислени, душите ни са нечисти, краката ни треперят, ръцете ни са парализирани, надеждите ни са покосени. Западът е пред раздяла, Изтокът очаква Твоето благоволение... И в тази бъркотия ние дойдохме при Теб. Не сме първите, няма да бъдем и последните. Състраданието Ти е надеждна врата за страдащите, а ние сме недостойни просяци пред Вратата Ти. Досега никой не се е върнал с празни ръце от Теб. Никой беглец и съжаляващ не е прогонен от Твоята врата. Тази врата е Твоята врата и нейната разлика е, че всеки се връща оттам опростен. Дай ни сили и покажи величието си на несправедливите! О, наш Създателю - отговарящия на всяка молитва. Сега хиляди, милиони сме разтворили ръце, разчитайки на Твоето милосърдие, заставаме пред Твоята врата и изричаме: "О, наш Създателю! Дойдохме при Теб!" Ти виждаш всичко, чуваш всеки звук, всяка молба и молитва, отправена към Теб, и въпреки че сме грешни, разчитаме на Твоето Милосърдие и Състрадание. Ти си Покровител на всичко и никоя сила не може да предотврати решението Ти. Ти виждаш и най-малките неща, чуваш най-тихите звуци, нищо и никого не оставяш без отговор. Ти си единственият Собственик на това, което искаме. И няма друга врата, на която да почукаме. Ти си Този, който създава и който отнема; Ти си Този, който отдалечава и който доближава; Ти си Този, който дава и който взема. Ако не ни беше създал, нямаше да можем да почувстваме всичко това; ако не ни бе дарил със святата вяра, нямаше да можем да изречем всичко това. Това, което си дал, е предпоставка за това, което ще дадеш. Надяваме се и Те умоляваме да почувстваме близостта Ти, събуди у нас в дълбините на душите ни вълнение от близостта към Теб. Сега и ние, след като си ни дал това чувство - желанието - заставаме пред Твоята милосърдна врата и отново искаме да изразим нашата немощ. Положението ни Ти е ясно, знаеш какво ще кажем. О, лек за всяка мъка... О, Милосърдни, Милостиви, приеми нашите молитви...

"Zaman"01 September 2008, Monday